Работодателските организации поискаха преустановяване на административното определяне на минималния осигурителен доход за секторите без споразумения. Според четирите национално представителни работодателски организации – Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) трябва да бъде премахнато определянето на минимален размер на осигурителния доход. Те представиха позицията си относно резултатите от браншовите споразумения между национално представителните структури на работодателите и синдикатите по определяне на МОД 2016 г., както и за размера на минималната работна заплата за страната.

„Настояваме за осигуряване върху реалните заплати, а не върху определени прагове, тъй като те практически узаконяват сивия сектор и създават нелоялна конкуренция“, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.

Той представи данни от социологическо проучване сред работодатели, според което увеличаването на минималния осигурителен доход през 2015 г. ще се отрази най-силно върху работните места. 74% от анкетираните са отговорили, че ръстът на МОД ще ги възпре от назначаване на нови хора, за 69% това означава увеличение на разходите за труд, а според 65% ще се стигне до „посивяване“ на трудовите отношения (работа без договор, работа с фиктивни договори, липса на социално и здравно осигуряване).

Според зам.-председателя на БСК Георги Шиваров определянето на минимален осигурителния доход по дейности и групи професии чрез закона за бюджета на ДОО узаконява пасивността на контролните органи спрямо недекларирания труд и нарушенията на трудовото и осигурително законодателство.

Той посочва, че Международният валутен фонд и Европейската комисия вече са поискали тази практика да бъде отменена, доколкото създава допълнителна тежест върху труда и оказва негативен ефект върху заетостта. Шиваров посочи проучвания на социалното и на финансовото министерства, според които около 50% от работодателите декларират негативен ефект за икономиката на предприятията и заетостта. Той подчерта, че подобна практика не се прилага в държавите-членки на ЕС.

Според него ръстът на минималния осигурителен доход изпреварва значително производителността на труда и не отразява текущите и очаквани промени в икономическата среда. Той добави, че се наблюдават значително увеличение на цените на електроенергията, запазване на равнището на цените на течните горива, независимо от промените в цените на петрола и курса на щатския долар, пълзяща монополизация в редица сектори на икономиката.