Политици, анализатори и дори кандидати за президенти често описват нарастващата дупка между богатството и приходите на най-богатият 1% от населението на САЩ и всички останали на планетата. Но ново излседване, публикувано от Brookings Institution, чиято цел е да създаде добър начин за измерването на подоходното неравенство, показва, че всъщност най-богатите в страната не притежават толкова голям дял от благосъстоянието по света, колкото се смяташе до скоро.

Въпреки че все пак представителите на „единия процент“ все пак притежават немалко богатство, Джеси Брикър, Алис Енрикес и Джон Сейбълхаус, икономисти от Федералния резерв, и преподавателят от University of Pennsylvania Джейкъб Кримъл откриват, че широко разпространените данни са завишени. Те посочват, че анализа, според който „единият процент“ притежава 42% от световното богатство, а най-горните 0,1% от жителите на САЩ – 22% от средствата по света, е неправилен.

Според анализа на четиримата икономисти по-реалистична оценка на притежаваното от най-богатите е изчислението, че „единият процент“ притежава 33% от богатството, а най-заможните 0,1% от населението на страната – 15%. Освен това те са на мнение, че нарастването на тяхното богатство се случва по-бавно, отколкото досега се смяташе.

В излседването си те оборват и анализ на нашумелия автор Томас Пикети, според което най-богатият 1% от населението на САЩ получава 23% от всички приходи в икономиката. В анализът, публикуван от Brookings Institution, се посочва, че малко по-реалистично е да се изтъкне, че те получават с 5 процентни пункта по-малко, отколкото сочат данните на Пикети.

Анализаторите изтъкват, че те изполват различна методология от Пикети, при която се калкулират различни данни от няколко източника, като например Изследването на потребителските финанси, данните на Федералния резерв, статистика на Министерството на търговията на САЩ и др., докато френският автор е използвал само данни от данъчните декларации. Въпреки това анализаторите признават, че техният метод не е съвършен.