Банковият надзор не е достатъчно ефективен, за да поддържа стабилността на банковата система и да защитава на интересите на вложителите. Причината е, че не може своевременно да установи проблемите в кредитните институции, както и да предприеме адекватни мерки за тяхното предотвратяване. Това се посочва в доклад на Сметната палата относно извършения одит над БНБ за периода 2012 - 2014 г. Одитът бе възложен на Сметната палата с решение на Народното събрание от 29 април 2015 г., а докладът е внесен в парламента в края на миналата седмица.

В него се посочва, че нормативно дейността е подсигурена, има вътрешни правила за правомощията и процедурите на банковия надзор, но те не са систематизирани и не създават последователна, изчерпателна и ясна рамка, която да регламентира цялостно дейността по надзора, с всички етапи и нивата на управление, е записано в документа.

За да се подобри надзора, Сметната палата дава 13 препоръки на Централната банка. Срокът за изпълнението им е една година.

От Сметната палата констатират, че почти всички правомощия, компетентности и отговорности по банков надзор са концентрирани в подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор". Управителният съвет и управителят на БНБ не са ангажирани с надзорния процес, поради което има риск надзорната дейност да не е ефективна. Подуправителят на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", е получил правомощия да прилага и неформални мерки за въздействие заедно с надзорните мерки, което освен че е в противоречие със Закона за кредитните институции, е и предпоставка да се избегне прилагането на необходима надзорна мярка. Същият подуправител има право да предлага лице, което да го замества и то да е от по-ниска степен в йерархията, без заместването да е обвързано с конкретен обем на правомощията. Това създава риск за правилността и обективността на решенията, които са от изключителна компетентност на подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор".

В одита е записано още, че липсва утвърден ред за изготвяне и утвърждаване на годишни планове за надзорни инспекции и отговорности. Процесът по избор на банките, планирани за инспекции, не е документиран. Няма мотиви при определяне и на обхвата на инспекциите (пълни или тематични), респективно кои рискови дейности на съответната банка са изключени от проверката и защо. В резултат се дава възможност за субективно планиране на тематични инспекции с ограничен обхват, без да се покриват адекватно съществуващи рискове пред банките и банковата система, и така някои банки да не бъдат обект на проверки за дълго време.

Установени са съществени проблеми с административния капацитет на надзорната дейност. При прилагането на нова регулаторна рамка "Базел Три " и значителна по обем нова отчетност неоснователно е намален броят на служителите, изпълняващи дейности по инспекции и дистанционен надзор. Това е довело до паралелно извършване на инспекции на място и дистанционен надзор от едни и същи служители. Делът на кредитните институции, в които през одитирания период е извършена инспекция на място, е намалял значително, като от 68 на сто през 2012 г. стига до 43 на сто през 2014 г.

Делът на кредитните институции, в които през одитирания период е извършена инспекция на място, е намалял значително, като от 68 на сто през 2012 г. стига до 43 на сто през 2014 г. Наблюдава се и тенденция за увеличаване на дела на тематичните, за сметка на пълните инспекции на банките, с произтичащите рискове за качественото изпълнение на възложените функции и отговорности.

При проверката на банковите отчети и информационно обезпечаване на надзора е установено, че не е извършвана проверка по същество за верността на данните в отчетите, подавани от кредитните институции за целите на дистанционния надзор. Това създава предпоставки банки, подали неверни данни, да получат и некоректни рейтинги.

Верификацията на отчетните данни се извършва автоматизирано. В процеса на одита е установено, че от тези автоматични проверки са изключени отчетите на две кредитни институции, без обективно основание, ред и процедура.

В управление "Банков надзор" липсва изградена система за управление на рисковете от нередности и измами. Няма механизъм за проверка на декларациите по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Това поражда рискове служители на БНБ да осъществяват банков надзор на институции, с които имат договорни взаимоотношения.

През периода 2012-2014 г. са извършени общо 27 пълни инспекции, като се наблюдава тенденция на намаляване. Четири от кредитните институции не са били обект на пълна инспекция през тригодишния одитиран период, девет не са били обект на пълна инспекция в рамките на две последователни години, като в шест са извършвани само тематични или специализирани проверки.

Процесът по възлагане и извършване на инспекции на място не е ефективен, защото: част от работните документи на надзора са попълвани от служители на една от проверяваните кредитни институции; липсват проверки за свързаност между кредитополучатели и акционери на банка, не се проверява целевото усвояване на кредитите, както и източниците за погасяване на кредитите - всичко това създава среда за измамни практики.

Тримесечните доклади, отразяващи състоянието на банковата система, не са разглеждани своевременно от членовете на Управителния съвет и са приемани само "за информация". Индивидуални доклади от надзорните инспекции въобще не се внасят в Управителния съвет.