Световните агенции отделиха в неделния ден повече внимание на резултатите от мача България-Холандия, отколкото на парламентарните избори в неделя.
"Ройтерс", "Асошиейтед прес", "Франс прес" и "Блумбърг" припомнят, че това са третите от 4 години насам избори за Народно събрание в страната. Те посочват, че вотът се възприема в Европа като проверка за степента на влияние на Русия на Балканите.
Но основното, което според тях е новина, е, че популисти и националисти може да държат ключа към коалиционното правителство.
Почти единодушно агенциите пишат, че сценариите за коалиционни комбинации са такива, че новата власт едва ли ще изкара пълния си мандат. Колкото и да са разочаровани от политиците си и уморени от избори, българите скоро може отново да бъдат призовани пред урните.
АП цитира лидерът на БСП Корнелия Нинова - противник на санкциите срещу Москва - да казва, че е гласувала "за промяна" и допълва, че ще се види дали най-бедният член на ЕС ще се приближи до Русия.
Агенцията цитира и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов да казва, че е гласувал "за стабилна, предвидима и обединена България, защото утре народът ни трябва да бъде единен". Но парламентът се очартава фрагментиран.
В него може се опитва да влезе Веселин Марешки, който комбинира патриотична реторика с обещания за строг контрол над миграцията и по-приятелски връзки с Москва.
Българите гласуват на извънредни и оспорвани парламентарни избори, които са изпитание за лоялността им към партньорите от Европейския съюз, пише "Ройтерс".
Водещите по популярност претенденти обещават да продължат евроатлантическата политика или да подобрят отношенията с Русия - дори с цената на разочарование сред водещи страни от ЕС и създаване на още един проблем в Европа след Брекзит. Промяна в управлението в София може да дойде и броени месец и преди страната да поеме на 1 януари 2018 г. ротационното председателство на ЕС.
"Франс прес" пише за оспорвано състезание и очаквано силно представяне на националистите. "Мнозина избиратели се оттеглят от водещите партии и се насочват към периферни групи или изобщо не отиват да гласуват", допълва агенцията.
В опит да не изгуби гласове Борисв говори за по-прагматични отношения с Русия, а Нинова настоява, че е проевропейски политик. И двамата казват, че не биха направили коалиция с ДПС в страна, където има около 700 000 мюсюлмани и поне 200 000 етнически турци с български паспорти живеят в Турция, допълва АФП.
И тази агенция говори за краткотрайно ново правителство и цитира Евгений Дайнов: "Изглежда някаква конфигурация от партии, подкрепящи модела на олитархично управление, ще спечели изборите. Но понеже обществото вече осъзнава колко опасна е корупцията, това неизбежно ще доведе до много нестабилно правителство."
"Българите гласуват за парламент и може да увеличат руското влияние" е заглавието на "Блумбърг" от неделя. В репортажа се казва, че партиите, подкрепящи реформи и борбата с корупцията, вероятно няма да имат депутати.
Стефан Георгиев от "Афис" казва, че "преговорите за коалиция със стабилно мнозинство може да отнемат много време; най-вероятно ще има тройна или широка коалиция, но никой засега не иска да говори за това".
Кристиян Даскалу, главен икономист за Балканите на NG Groep NV в Букурещ, посочва, че ще бъде "доста негативно развитие" това, че "партиите, които по-агресивно настояват за реформи и борба с корупцията, се представят относително слабо и може да не попаднат в парламента."
Германският социалдемократ Гернот Ерлер, който от години поддържа близки отношения с български политически сили, каза в интервю за "Дойче веле", че "е много важно изборите да дадат началото на период, в който правителствата успешно ще изкарват пълния си мандат".
Последните няколко години не бяха много добри за българската политика - три правителства, предсрочно подали оставка, и три служебни кабинета за последните три години, казва депутатът, който е председател на Германо-българския форум.
Според Ерлер нагласата в БСП и ГЕРБ при никакви обстоятелства да не управляват заедно "е неподходящо за демократична държава.
