Първият и оказва се основният проблем пред чужденците, които са в институциите за бежанци у нас се оказа липсата на устен превод. Цялостната информираност на принудително настанените лица за правата им в рамките на задържането и последващите процедури, е на много ниско ниво.

Това се дължи основно на липсата на достъп до професионален устен превод в Специалните домове за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ). Около това мнение се обединиха по-голямата част от участниците в дискусията, на която бяха обсъдени констатациите от гражданския мониторинг на Институт "Отворено общество” – София в СДВНЧ. 

За да се преодолее този проблем е необходимо да се осигурят бюджетни средства и да се установи ред за предоставяне на такъв превод, поне на езиците на основните страни на произход на задържаните.

"Ако няма добър специалист-преводач, адвокатът не може да окаже адекватна правна помощ”, заяви Вася Илиева от Националното бюро за правна помощ. Илиева ще потърси помощта на представителството на Върховния комисариат за бежанците на ООН, който да помогне в квалификацията на адвокати, оказващи правна помощ на бежанци и мигранти. 

Звезда Ванкова от Институт "Отворено общество”  – София препоръча на специализираните административни органи да назначат преводачи на щат. Ванкова каза още, че държавата трябва да помисли за откриването на специализирани домове с отворен режим, в който да бъдат настанявани деца и семейства с деца. 

Според Лъчезар Милушев - началник на отдел  в КИАД, МВР, препоръките, включени в доклада на "Отворено общество”  вече са били обсъдени от Националния  съвет по миграционна политика и в плана за дейността на съвета за 2012 г.е включена мярка за извършване на анализ и оценка на добри практики при създаване и използване на домовете от отворен тип.

Възможно такива домове да бъдат открити и у нас. Междуведомствена работна група за промени в Закона за чужденците в страната ще внесе предложения за въвеждането на "статут на толерантност” и алтернативи за принудително задържане, включително и настаняване на външен адрес.

Според Теодора  Иванова от Държавната агенция за закрила на детето, агенцията  няма правомощия да извършва проверки на територията на Специалните домове за временно настаняване на чужденци. Агенцията обаче ще настоява новият Закон за закрила на детето да допуска такава възможност. 

"Всички демократични държави признават правото на човек да търси закрила и убежище. В българския контекст обаче това не е така. Когато един човек е задържан или арестуван на ГКПП, това практически криминализира намерението на този човек да търси убежище. Това означава, че нелегалното влизане в България с цел търсене на убежище, се криминализира и се наказва с арест и задържане. За хората, които търсят закрила, такава мярка не трябва да действа”, Милагрос Лейнес , представител на Върховния комисариат за бежанците на ООН в България.