Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) (1) Този закон урежда арендните отношения в земеделието.

(2) Арендните отношения се уреждат с аренден договор.

(3) Обект на арендния договор са земеделската земя и/или недвижимите и движимите вещи за земеделско производство.

Чл. 1. Този закон урежда арендата на земеделска земя и на земеделско стопанство.

Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) С договора за аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора, а арендаторът - да извърши определено арендно плащане.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Добивите от отдадените под аренда обекти стават собственост на арендатора от момента на отделянето им.

Чл. 2. (1) С договора за аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване земеделска земя и/или земеделско стопанство, а арендаторът - да му плаща определена арендна вноска.

(2) Добивите от отдадените под аренда земеделска земя или земеделско стопанство принадлежат на арендатора от момента на отделянето им.

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Той се вписва в нотариалните книги и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие. При вписването се представя скица на арендувания обект на договора, издадена или заверена от общинската служба по земеделие.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 35 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Условията и редът за регистрация на арендните договори в съответната общинска служба по земеделие се уреждат с наредба, издадена от министъра на земеделието и продоволствието.

(4) (Новa - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) Когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.

(5) (Новa - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) Договор за аренда по ал. 4 не може да се противопостави на арендатор по договор за аренда, сключен със съсобственик на същия имот, който е бил вписан по-рано в службата по вписванията.

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) Договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Той се вписва в нотариалните книги и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и гори. При вписването се представя скица на арендувания обект на договора, издадена или заверена от общинската служба по земеделие и гори.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 35 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Условията и редът за регистрация на арендните договори в съответната общинска служба по земеделие и гори се уреждат с наредба, издадена от министъра на земеделието и продоволствието.

(4) (Новa - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) Когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.

(5) (Новa - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) Договор за аренда по ал. 4 не може да се противопостави на арендатор по договор за аренда, сключен със съсобственик на същия имот, който е бил вписан по-рано в службата по вписванията.

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) Договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Той се вписва в нотариалните книги и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и гори. При вписването се представя скица на арендувания обект на договора, издадена или заверена от общинската служба по земеделие и гори.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 35 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) Условията и редът за регистрация на арендните договори в съответната общинска служба по земеделие и гори се уреждат с наредба, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

(4) (Новa - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) Когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.

(5) (Новa - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) Договор за аренда по ал. 4 не може да се противопостави на арендатор по договор за аренда, сключен със съсобственик на същия имот, който е бил вписан по-рано в службата по вписванията.

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) Договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Той се вписва в нотариалните книги и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и гори. При вписването се представя скица на арендувания обект на договора, издадена или заверена от общинската служба по земеделие и гори.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 35 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) Условията и редът за регистрация на арендните договори в съответната общинска служба по земеделие и гори се уреждат с наредба, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Той се вписва в нотариалните книги и се регистрира в съответната поземлена комисия. При вписването се представя скица на арендувания обект на договора, издадена или заверена от поземлената комисия.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Условията и редът за регистрация на арендните договори в съответната поземлена комисия се уреждат с наредба, издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 3. (1) Договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Той се вписва в нотариалните книги и се регистрира в съответната поземлена комисия. При вписването се представя скица на арендувания имот, издадена или заверена от поземлената комисия.

(2) При вписването арендаторът представя пред нотариуса декларация, че не арендува повече от позволения размер земеделска земя. За верността на декларацията той носи наказателна отговорност.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Минималният срок на договора за аренда е четири стопански години.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.)

Чл. 4. (1) Минималният срок на договора за аренда е четири стопански години, а максималният - петдесет.

(2) Ако договорът бъде сключен за по-къс от минималния срок или без срок, той има действие за четири години, а ако е сключен за по-дълъг срок - има действие за петдесет години.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат, когато договорът за аренда е сключен пожизнено за една от страните.

Чл. 5. (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.)

Чл. 5. (1) Едно лице може да арендува до шест хил. дка земеделска земя и не повече от една трета от земеделските земи в едно землище.

(2) Арендуваната земя от членовете на едно домакинство не може да надвишава размерите по ал. 1.

(3) Министърът на земеделието и хранителната промишленост определя максималния размер на арендуваната земя от селскостопанските научноизследователски институти.

Глава втора.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ДОГОВОРА ЗА АРЕНДА

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Арендодателят е длъжен да осигурява спокойното и безпрепятствено ползване на обекта на договора от арендатора.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Ако не е уговорено друго, арендодателят е длъжен да предаде на арендатора обекта на договора в състояние, което отговаря на ползването му по договора, и да го поддържа в това състояние за срока на арендата.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Ако обектът на договора не е предаден в надлежното състояние, арендаторът може да иска привеждането му в съответствие с изискванията на ал. 2, да извърши това сам за сметка на арендодателя или да развали договора.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Арендуваният обект на договора се предава по опис, подписан от страните по договора едновременно със сключването му. Опис се съставя и при връщане на обекта на договора при прекратяване на договора. Описът не може да се оспорва от страните по договора.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) При липса на опис се предполага, че обектът на договора е бил приет, съответно върнат, в надлежното състояние. Липсата на опис не е пречка арендаторът да упражнява фактическата власт върху обекта на договора и другите си права по арендния договор.

Чл. 6. (1) Арендодателят е длъжен да осигурява спокойното и безпрепятствено ползване на имота от арендатора.

(2) Ако не е уговорено друго, арендодателят е длъжен да предаде на арендатора имота в състояние, което отговаря на ползването му по договора, и да го поддържа в това състояние за срока на арендата.

(3) Ако имотът не е предаден в надлежното състояние, арендаторът може да иска привеждането му в съответствие с изискванията на ал. 2, да извърши това сам за сметка на арендната вноска, да иска съразмерно намаление на арендната вноска или да развали договора, както и да иска обезщетение във всички случаи.

(4) Арендуваният имот се предава по опис, подписан от страните по договора едновременно със сключването му. Опис се съставя и при връщане на имота при прекратяване на договора. Описът не може да се оспорва от страните по договора.

(5) При липса на опис се предполага, че имотът е бил приет, съответно върнат, в надлежното състояние. Липсата на опис не е пречка арендаторът да упражнява фактическата власт върху имота и другите си права по арендния договор.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Текущото поддържане, наложило се поради обикновеното употребление на обекта на договора, включително на жилищните и стопанските постройки, пътищата, канавките, напоителните и отводнителните системи и на другите обслужващи обекта на договора съоръжения и ограждения, е за сметка на арендатора.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Арендаторът е длъжен да плаща данъците и таксите, свързани с ползването на арендувания обект на договора, а арендодателят - данъците и таксите, свързани с неговата собственост.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Ако не е уговорено друго, арендаторът е длъжен да застрахова приетите по опис сгради, инвентар и животни, както и привнесените в обекта на договора вещи и добивите.

Чл. 7. (1) Текущото поддържане, наложило се поради обикновеното употребление на имота, включително на жилищните и стопанските постройки, пътищата, канавките, напоителните и отводнителните системи и на другите обслужващи имота съоръжения и ограждения, е за сметка на арендатора.

(2) Арендаторът е длъжен да плаща данъците и таксите, свързани с ползването на арендувания имот.

(3) Ако не е уговорено друго, арендаторът е длъжен да застрахова приетите по оценка инвентар и добитък, привнесените в имота вещи и добивите.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Размерът на арендното плащане се договаря въз основа на:

1. пазарната поземлена рента;

2. наема, който включва годишни амортизации и лихви върху капитала, вложен в арендуваните движими и недвижими вещи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Арендното плащане може да се договори в пари и/или в земеделски продукти.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година. Ако арендното плащане е определено за по-кратки периоди, то се дължи в първия работен ден след изтичане на съответния период.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.)

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Размерът на арендното плащане се договаря въз основа на:

1. пазарната поземлена рента;

2. наема, който включва годишни амортизации и лихви върху капитала, вложен в арендуваните движими и недвижими вещи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Размерът на арендното плащане по ал. 2 се определя по методика, одобрена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

(4) (Нова - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Арендното плащане може да се договори в пари и/или в земеделски продукти.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година. Ако арендното плащане е определенo за по-кратки периоди, тo се дължи в първия работен ден след изтичане на съответния период.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа определя минималния и максималния размер на арендното плащане и реда за сключването на договора за аренда на държавна земя, а общинският съвет - на общинска земя.

Чл. 8. (1) Арендаторът е длъжен да плаща арендната вноска в уговорения вид и срокове.

(2) Арендната вноска може да се уговори в пари и/или в земеделски продукти. Нейният размер се определя от страните въз основа на определените в договора очаквани добиви и приходи от арендувания имот. Ако последните не са определени, размерът на арендната вноска се определя въз основа на обичайните добиви и приходи в зависимост от качествата и местоположението на арендувания имот.

(3) Когато добивите и/или приходите от арендувания имот са значително по-малки от определените по ал. 2 поради действието на непреодолима сила или случайно събитие, уговорената арендна вноска се намалява съразмерно. В тези случаи арендодателят има право на съответната част от застрахователното обезщетение, освен ако настъпилата непреодолима сила или случайно събитие не се признава за застрахователно събитие.

(4) Ако не е уговорено друго, арендната вноска се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година. Ако арендната вноска е определена за по-кратки периоди, тя се дължи в първия работен ден след изтичане на съответния период.

(5) Министърът на земеделието и хранителната промишленост определя минималния и максималния размер на арендната вноска и реда за сключването на договора за аренда на държавна земя, а общинският съвет - на общинска земя.

Чл. 9. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Арендаторът е длъжен да ползва арендувания обект на договора с грижата на добър стопанин съгласно определеното с договора предназначение. Арендаторът е длъжен да спазва установените санитарно-хигиенни, противопожарни и екологични норми и да не уврежда обекта на договор.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Арендаторът може да изменя начина на трайно ползване на обекта на договора и да извършва подобрения в него само с предварително писмено съгласие на арендодателя. Съгласие не е необходимо, когато измененията и подобренията не се отразяват върху ползването на обекта на договора след изтичане на срока на договора.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) За извършване на строителни работи, за които се изисква разрешение за строеж, е необходимо предварително писмено съгласие на арендодателя.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Арендодателят може да прекрати договора, когато арендаторът ползва неговия обект по начин, който не отговаря на изискванията на ал. 1, 3 и 4, както и да търси обезщетение за нанесените вреди.

Чл. 9. (1) Арендаторът е длъжен да ползва арендувания имот с грижата на добър стопанин съгласно определеното с договора, а при липса на такъв - съгласно предназначението му. При това той е длъжен да спазва установените санитарно-хигиенни, противопожарни и екологични норми и да не уврежда почвата.

(2) Арендаторът е длъжен да води дневник, в който да записва в хронологичен ред извършените механични и химични обработки на почвата. Редовно воденият дневник и записванията в него могат да се приемат като доказателство между страните по договора за аренда за установяване на вида, количеството и времето на внасяне в почвата на химични вещества, на вида и времето за извършените механични обработки на почвата и на машините и инвентара, с които са извършени.

(3) Арендаторът може да изменя начина на трайно ползване на имота и да извършва подобрения в него само с предварително писмено съгласие на арендодателя. Съгласие не е необходимо, когато измененията и подобренията не се отразяват върху ползването на имота след изтичане на срока на договора.

(4) За строителни работи, за които се изисква разрешение за строеж, е необходимо предварителното писмено съгласие на арендодателя.

(5) Арендодателят може да поиска арендаторът да бъде осъден да прекрати ползване на имота, което не отговаря на изискванията на ал. 1, 2, 3 и 4, както и да плати обезщетение за нанесените вреди.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Арендаторът е длъжен да търпи необходимите действия на арендодателя за поддържане и запазване на обекта на договора.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Арендаторът е длъжен да търпи извършването от арендодателя на подобрения в обекта на договора, освен ако това му създава съществени затруднения за ползването. Арендодателят е длъжен да заплати обезщетение за причинените вреди и пропуснатите ползи, включително и авансово, по искане на арендатора.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Доколкото подобренията допринасят за нарастване на добивите от обекта на договора, арендодателят може да иска подходящо увеличение на арендното плащане.

Чл. 10. (1) Арендаторът е длъжен да търпи необходимите действия на арендодателя за поддържане и запазване на имота.

(2) Арендаторът е длъжен да търпи извършването от арендодателя на подобрения в имота, освен ако това му създава съществени затруднения за ползването. Арендодателят е длъжен да заплати обезщетение за причинените вреди и пропуснатите ползи, включително и авансово, по искане на арендатора.

(3) Доколкото подобренията допринасят за нарастване на добивите от имота, арендодателят може да иска подходящо увеличение на арендната вноска.

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Ако е уговорено в договора, арендаторът може да преарендува част или целия обект на договора, да заложи правата си по договора за аренда или да ги прехвърли на трето лице.

(2) При преарендуване преарендаторът не може да има повече права от арендатора, а последният не се освобождава от задълженията си към арендодателя.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Селскостопанските научноизследователски институти и други физически или юридически лица, арендуващи държавни и/или общински земи не могат да преарендуват арендувания обект на договора, не могат да залагат правата си по договора за аренда и да ги прехвърлят на трето лице.

Чл. 11. (1) Ако не е уговорено друго, арендаторът може да преарендува част или целия имот, да заложи правата си по договора за аренда или да ги прехвърли на трето лице.

(2) При преарендуване преарендаторът не може да има повече права от арендатора, а последният не се освобождава от задълженията си към арендодателя.

(3) Селскостопанските научноизследователски институти не могат да преарендуват арендувания имот, не могат да залагат правата си по договора за аренда и да ги прехвърлят на трето лице.

Чл. 12. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Ако не е уговорено друго арендодателят е длъжен да заплати на арендатора направените от него необходими разноски за обекта на договора извън тези по чл. 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) При прекратяване на договора арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта на договора вследствие на извършените с негово съгласие подобрения.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Арендаторът има право да вдигне съоръженията, инсталациите и другите подобрения, които не са трайно закрепени в обекта на договора и са направени без знанието на арендодателя. Арендодателят може да избегне вдигането, като ги заплати на арендатора, освен ако арендаторът има по-голям интерес да ги вдигне.

Чл. 12. (1) Арендодателят е длъжен да заплати на арендатора направените от него необходими разноски за имота извън тези по чл. 7.

(2) При прекратяване на договора арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на извършените с негово съгласие подобрения. Ако арендодателят не плати, договорът се смята продължен при същите условия до изтичане на нормативно определения срок за амортизация.

(3) Арендаторът има право да вдигне съоръженията, инсталациите и другите подобрения, които не са трайно закрепени в имота и са направени без знанието на арендодателя. Арендодателят може да избегне вдигането, като ги заплати на арендатора, освен ако арендаторът има по-голям интерес да ги вдигне.

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Исковете на арендодателя за заплащане на обезщетения поради увреждане на отдадения под аренда обект на договора, както и исковете на арендатора за дължимите разноски за обекта на договора или за упражняване на правата по чл. 12, ал. 3 се погасяват с тригодишна давност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) По отношение на арендодателя давността започва да тече от връщането на обекта на договора, а за арендатора - от прекратяването на договора.

Чл. 13. (1) Исковете на арендодателя за заплащане на обезщетения поради увреждане на отдадения под аренда имот, както и исковете на арендатора за дължимите разноски за имота или за упражняване на правата по чл. 12, ал. 3 се погасяват с тригодишна давност.

(2) По отношение на арендодателя давността започва да тече от връщането на имота, а за арендатора - от прекратяването на договора.

Чл. 14. (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.)

Чл. 14. (1) Нотариусът съобщава на арендатора за всеки постъпил при него проект за нотариален акт, с който се продава арендуваният имот. В едномесечен срок от получаване на съобщението арендаторът може да заяви, че купува имота при условията в проекта за нотариален акт. В този случай, при съгласие на собственика, договорът за покупко-продажба се сключва между него и арендатора.

(2) Алинея 1 не се прилага в случаите на чл. 9а, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Арендодателят има право на търговски залог върху добивите от арендувания обект и привнесените вещи за обезпечаване на вземанията му по арендния договор за съответната година.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.)

Чл. 15. (1) Привнесените от арендатора вещи, както и добивите от имота се смятат заложени в полза на арендодателя за обезпечаване на вземанията му по арендния договор за съответната година.

(2) Когато заложените вещи са стоки в оборот, материали в обработка или съществува опасност от бързото им разваляне, арендаторът има право да ги преработва и да ги продава съгласно условията в арендния договор или ако предостави друго достатъчно обезпечение.

(3) Извън случаите по ал. 2 арендаторът може да изнася от имота заложените вещи със съгласието на арендодателя. Съгласие не е необходимо, когато останалата в имота част е достатъчна за обезпечаване на вземането.

(4) Арендаторът може да предотврати упражняването на правата на арендодателя по залога, като предостави друго достатъчно обезпечение. Той може да освободи отделни вещи от залога, като даде обезпечение до размера на стойността им.

Глава трета.

ИЗМЕНЕНИЕ НА АРЕНДНИЯ ДОГОВОР

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Ако след сключване на договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора. Изменението не може да засяга уговорения срок. Увеличаването или намаляването на добивите от обекта на договора вследствие стопанисването му не е основание за изменение на арендното плащане.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.)

(3) Срокът на действие на изменението на договора е най-малко до края на стопанската година, през която е направено искането.

(4) Насрещната страна е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от получаване на предложението за изменение на договора, освен ако с него не е определен друг срок.

(5) Ако страните не постигнат споразумение по иск на страната, която е направила предложението, решение взема районният съд.

(6) Отказът от правото да се иска изменение на договора за аренда и уговорките, че от упражняването или неупражняването му могат да се претендират вреди или облаги, са нищожни.

Чл. 16. (1) Ако след сключване на договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора. Изменението не може да засяга уговорения срок. Увеличаването или намаляването на добивите от имота вследствие стопанисването му не е основание за изменение на арендната вноска.

(2) Изменение на арендния договор може да се иска най-рано две години след сключването му или след последното му изменение. В случаите на непреодолима сила, която не се признава за застрахователно събитие при задължителното застраховане на имущества, изменение на договора може да се иска веднага след настъпването й.

(3) Срокът на действие на изменението на договора е най-малко до края на стопанската година, през която е направено искането.

(4) Насрещната страна е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от получаване на предложението за изменение на договора, освен ако с него не е определен друг срок.

(5) Ако страните не постигнат споразумение по иск на страната, която е направила предложението, решение взема районният съд.

(6) Отказът от правото да се иска изменение на договора за аренда и уговорките, че от упражняването или неупражняването му могат да се претендират вреди или облаги, са нищожни.

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Ако е уговорено в договора, наследниците, съответно правоприемниците на арендатора го заместват като страна в договора за аренда. Те са длъжни да уведомят незабавно арендодателя за настъпилото заместване и да му посочат определения техен пълномощник.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори и обектът на договора още да не е предаден. Ако договорът не е бил вписан, той има сила по отношение на приобретателя за две стопански години след годината на придобиването.

(3) Приобретателят е длъжен да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване. Той не може да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е изпълнил към предишния арендодател до получаване на съобщението за заместването.

(4) Приобретателят замества предишния арендодател по отношение на дадените от арендатора обезпечения от момента на получаване на съобщението по ал. 3. Заложените вещи могат да останат у приобретателя само със съгласието на арендатора.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Алинеи 2, 3 и 4 се прилагат и по отношение на приобретателя на ограничено вещно право върху арендувания обект на договора, упражняването на което би лишило арендатора от уговореното ползване.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Ако арендодателят обремени арендувания обект на договора с право на трето лице извън случаите на ал. 5, то може да упражнява това право, доколкото не пречи на арендатора да ползва обекта на договора съгласно договора.

Чл. 17. (1) Ако не е уговорено друго, наследниците, съответно правоприемниците на арендатора го заместват като страна в договора за аренда. Те са длъжни да уведомят незабавно арендодателя за настъпилото заместване и да му посочат определения техен пълномощник.

(2) Приобретателят на арендувания имот замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори и имотът още да не е предаден. Ако договорът не е бил вписан, той има сила по отношение на приобретателя за две стопански години след годината на придобиването.

(3) Приобретателят е длъжен да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване. Той не може да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е изпълнил към предишния арендодател до получаване на съобщението за заместването.

(4) Приобретателят замества предишния арендодател по отношение на дадените от арендатора обезпечения от момента на получаване на съобщението по ал. 3. Заложените вещи могат да останат у приобретателя само със съгласието на арендатора.

(5) Алинеи 2, 3 и 4 се прилагат и по отношение на приобретателя на ограничено вещно право върху арендувания имот, упражняването на което би лишило арендатора от уговореното ползване.

(6) Ако арендодателят обремени арендувания имот с право на трето лице извън случаите на ал. 5, то може да упражнява това право, доколкото не пречи на арендатора да ползва имота съгласно договора.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Продължаването на арендния договор се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в нотариалните книги и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Предложението за продължаване на договора следва да се отправи най-късно до изтичане на деветия месец на стопанската година, предхождаща прекратяването на договора за аренда.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) Продължаването на арендния договор се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в нотариалните книги и в регистъра на съответната общинска служба по земеделие и гори.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Предложението за продължаване на договора следва да се отправи най-късно до изтичане на деветия месец на стопанската година, предхождаща прекратяването на договора за аренда.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Продължаването на арендния договор се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в нотариалните книги и в регистъра на съответната поземлена комисия.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Предложението за продължаване на договора следва да се отправи най-късно до изтичане на деветия месец на стопанската година, предхождаща прекратяването на договора за аренда.

Чл. 18. (1) Договорът за аренда се смята продължен при същите условия като договор, сключен за неопределено време, ако в продължение на три месеца страната не отговори на предложението на другата за продължаването му. Предложението трябва да съдържа изрично указание за последиците от неспазването на срока за отговор. В противен случай то няма действие. Предложението и отговорът трябва да се направят в писмена форма.

(2) Предложението следва да се отправи най-късно до изтичане на деветия месец на стопанската година, предхождаща прекратяването на договора за аренда.

Глава четвърта.

АРЕНДА НА ЗЕМЕДЕЛСКО СТОПАНСТВО (ОТМ. - ДВ, БР. 35 ОТ 1999 Г.)

Чл. 19. (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.)

Чл. 20. (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.)

Чл. 21. (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.)

Чл. 22. (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.)

Глава четвърта.

АРЕНДА НА ЗЕМЕДЕЛСКО СТОПАНСТВО

Чл. 19. (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.)

Чл. 19. (1) При арендуване на земеделско стопанство арендаторът е длъжен да стопанисва отделните предмети от инвентара и животните с грижата на добър стопанин.

(2) Арендаторът е длъжен да подмени добитъка, погинал при обичайното стопанисване. Добитъкът, погинал поради причина, за която арендаторът не отговаря, се подменя от арендодателя.

(3) Арендодателят е длъжен да подмени или да заплати обезщетение за инвентарните предмети, излезли от употреба поради причина, за която арендаторът не отговаря.

Чл. 20. (1) Ако е уговорено, че арендаторът поема инвентара и добитъка по оценка, при прекратяване на арендния договор той е длъжен да върне инвентар и животни от същия вид и качество също по оценка. Поетите инвентар и животни се преоценяват към момента на прекратяване на арендния договор.

(2) При уговорката по ал. 1 арендаторът подменя излезлите от употреба инвентарни предмети и погинали животни за своя сметка. Доставените за подмяната предмети и животни стават собственост на арендодателя.

(3) Арендодателят може да откаже да приеме доставените за подмяна инвентарни предмети и животни, които са излишни или твърде скъпи с оглед правилата на стопанисването с грижите на добър стопанин.

(4) Разликата между оценките на поетите инвентар и животни и подлежащите на връщане инвентар и животни се уравнява в пари.

Чл. 21. (1) За обезпечаване на вземанията към арендодателя по тази глава инвентарните предмети и животни се смятат заложени в полза на арендатора.

(2) Арендодателят може да предотврати упражняването на правото на залог по ал. 1, като предостави друго достатъчно обезпечение. Той може да освободи от залога и всеки отделен инвентарен предмет или животно, като предостави обезпечение до размера на стойността му.

Чл. 22. Към договора за аренда на земеделско стопанство се прилагат и останалите разпоредби на този закон.

Глава пета.

ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕДОСТАТЪЦИ

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Арендодателят отговаря, когато отдаденият под аренда обект на договора има недостатъци, които го правят изцяло или отчасти негоден за ползване по договора и недостатъците бъдат открити в срок до една година от предаването, а за животните - в тримесечен срок. В тези случаи арендаторът има право на обезщетение или съответно на намаляване размера на арендното плащане. Арендодателят отговаря и когато недостатъкът не му е бил известен.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.)

(3) Ако недостатъците се дължат на причина, за която арендодателят отговаря, арендаторът може да търси и обезщетение за вреди по общите правила за неизпълнение на задълженията.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Ако арендодателят не отстрани недостатъците в продължение на три месеца след писменото му уведомяване, арендаторът има право да ги отстрани сам за сметка на арендодателя.

(5) Съглашението за освобождаване на арендодателя от отговорността за недостатъци е нищожно.

Чл. 23. (1) Когато отдаденият под аренда имот има недостатъци, които го правят изцяло или отчасти негоден за ползване по договора, или такъв недостатък се появи в срок до една година от предаването, а за животни - до три месеца, за времето до отстраняването му арендна вноска не се дължи или размерът й се намалява съответно, освен ако намалението на годността на имота е несъществено. Арендодателят отговаря и когато недостатъкът не му е бил известен.

(2) Алинея 1 се прилага и при липса или последващо отпадане на гарантираното качество на отдадения под аренда имот и при разлика на площта на земеделската земя с повече от 10 на сто от посочената в договора за аренда.

(3) Ако недостатъците се дължат на причина, за която арендодателят отговаря, арендаторът може да търси и обезщетение за вреди по общите правила за неизпълнение на задълженията.

(4) Ако арендодателят не отстрани недостатъците в продължение на три месеца след писменото му уведомяване, арендаторът има право да ги отстрани сам за негова сметка.

(5) Съглашението за освобождаване на арендодателя от отговорността за недостатъци е нищожно.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Арендодателят не отговаря за недостатъци, които са били известни на арендатора при сключването на договора или са могли да бъдат забелязани от него при обикновен преглед на обекта на договора, освен ако те са опасни за неговото, на членовете на домакинството му или на работниците здраве.

Чл. 24. Арендодателят не отговаря за недостатъци, които са били известни на арендатора при сключването на договора или са могли да бъдат забелязани от него при обикновен преглед на имота, освен ако те са опасни за неговото, на членовете на домакинството му или на работниците здраве.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Ако арендаторът бъде лишен изцяло или частично от ползването на обекта на договора поради права на трети лица, се прилагат съответно чл. 23 и 24.

Чл. 25. Ако арендаторът бъде лишен изцяло или частично от ползването на имота поради права на трети лица, се прилагат съответно чл. 23 и 24.

Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Арендаторът е длъжен незабавно да уведоми писмено арендодателя за появили се недостатъци, за необходимостта от вземане на мерки за предпазване на обекта на договора от повреждане или унищожаване, както и за предявените от трети лица права върху обекта на договора.

(2) При неизпълнение на задължението си по ал. 1 арендаторът дължи обезщетение за причинените на арендодателя вреди. Ако арендодателят поради неуведомяване не е могъл да вземе необходимите мерки за запазване на обекта на договора или за отклоняване на предявените права от трети лица, арендаторът губи правата си по тази глава, както и правото си да развали договора и да иска обезщетение поради неизпълнение.

Чл. 26. (1) Арендаторът е длъжен незабавно да уведоми писмено арендодателя за появили се недостатъци, за необходимостта от вземане на мерки за предпазване на имота от непредвидена опасност, както и за предявeните от трети лица права върху имота.

(2) При неизпълнение на задължението си по ал. 1 арендаторът дължи обезщетение за причинените на арендодателя вреди. Ако арендодателят поради неуведомяване не е могъл да вземе необходимите мерки за запазване на имота или за отклоняване на предявените права от трети лица, арендаторът губи правата си по тази глава, както и правото си да развали договора и да иска обезщетение поради неизпълнение.

Глава шеста.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА

Чл. 27. (1) Договорът за аренда се прекратява:

1. с изтичане на срока, за който е сключен;

2. при неизпълнение - по общия ред, доколкото в този закон не е предвидено друго;

3. (доп. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) по взаимно съгласие на страните, изразено писмено с нотариална заверка на подписите;

4. с едностранно предизвестие - в предвидените в този закон случаи;

5. (нова - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) освен по други причини, посочени в закона, още и със смъртта или с поставянето под запрещение на арендатора, съответно с прекратяването на юридическото лице-арендатор, доколкото в договора не е предвидено друго;

6. (нова - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) при принудително отчуждаване на арендувана земя за държавни и общински нужди по реда на глава трета от Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 35 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Прекратяването на договора за аренда на земя се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и се вписва в нотариалните книги.

Чл. 27. (1) Договорът за аренда се прекратява:

1. с изтичане на срока, за който е сключен;

2. при неизпълнение - по общия ред, доколкото в този закон не е предвидено друго;

3. (доп. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) по взаимно съгласие на страните, изразено писмено с нотариална заверка на подписите;

4. с едностранно предизвестие - в предвидените в този закон случаи;

5. (нова - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) освен по други причини, посочени в закона, още и със смъртта или с поставянето под запрещение на арендатора, съответно с прекратяването на юридическото лице-арендатор, доколкото в договора не е предвидено друго;

6. (нова - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) при принудително отчуждаване на арендувана земя за държавни и общински нужди по реда на глава трета от Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 35 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) Прекратяването на договора за аренда на земя се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и гори и се вписва в нотариалните книги.

Чл. 27. (1) Договорът за аренда се прекратява:

1. с изтичане на срока, за който е сключен;

2. при неизпълнение - по общия ред, доколкото в този закон не е предвидено друго;

3. (Доп. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) по взаимно съгласие на страните, изразено писмено с нотариална заверка на подписите;

4. с едностранно предизвестие - в предвидените в този закон случаи;

5. (Нова - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) освен по други причини, посочени в закона, още и със смъртта или с поставянето под запрещение на арендатора, съответно с прекратяването на юридическото лице-арендатор, доколкото в договора не е предвидено друго;

6. (Нова - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) при принудително отчуждаване на арандувана земя за държавни и общински нужди по реда на глава трета от Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Прекратяването на договора за аренда на земя се регистрира в съответната поземлена комисия и се вписва в нотариалните книги.

Чл. 27. (1) Договорът за аренда се прекратява:

1. с изтичане на срока, за който е сключен;

2. при неизпълнение - по общия ред, доколкото в този закон не е предвидено друго;

3. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено;

4. с едностранно предизвестие - в предвидените в този закон случаи.

(2) Прекратяването на договора за аренда се регистрира в общинската поземлена комисия и се вписва в нотариалните книги.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца. Когато вноските са уговорени за периоди, по-кратки от една стопанска година, развалянето е допустимо при забава на плащането най-малко на две последователни вноски.

(2) Развалянето на договор за аренда, сключен за срок, по-дълъг от 10 години или пожизнено, става по съдебен ред.

(3) (Новa - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) Арендодателят по договор за аренда на държавни или общински земи, сключен при условията на ал. 2, може да го развали с писмено предупреждение по реда на чл. 87 от Закона за задълженията и договорите.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца. Когато вноските са уговорени за периоди, по-кратки от една стопанска година, развалянето е допустимо при забава на плащането най-малко на две последователни вноски.

(2) Развалянето на договор за аренда, сключен за срок, по-дълъг от 10 години или пожизнено, става по съдебен ред.

Чл. 28. (1) Арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането на арендната вноска за повече от три месеца. Когато вноските са уговорени за периоди, по-кратки от една стопанска година, развалянето е допустимо при забава на плащането най-малко на две последователни вноски.

(2) Развалянето на договор за аренда, сключен за срок, по-дълъг от 10 години или пожизнено, става по съдебен ред.

Чл. 29. (1) Договорът за аренда, сключен без определен срок, може да бъде прекратен едностранно от всяка една от страните с писмено предизвестие, отправено след изтичането на четвъртата година. Ако не е уговорено друго, предизвестието е със срок две стопански години. То трябва да се отправи най-късно до изтичането на стопанската година, предшестваща началото на срока от две стопански години.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.)

(3) (Доп. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Арендаторът може да прекрати договора от началото на следващата стопанска година с писмено предизвестие, ако изпадне в трайна нетрудоспособност. Това право имат и неговите наследници, съответно правоприемници, като предизвестието трябва да се отправи не по-късно от три месеца от смъртта на арендатора, съответно от заличаването на юридическото лице.

Чл. 29. (1) Договорът за аренда, сключен без определен срок, може да бъде прекратен едностранно от всяка една от страните с писмено предизвестие, отправено след изтичането на четвъртата година. Ако не е уговорено друго, предизвестието е със срок две стопански години. То трябва да се отправи най-късно до изтичането на стопанската година, предшестваща началото на срока от две стопански години.

(2) Ако договорът за аренда е сключен за срок повече от 30 години, след изтичането на тридесетата година всяка една от страните може да го прекрати по реда на ал. 1.

(3) Арендаторът може да прекрати договора от началото на следващата стопанска година с писмено предизвестие, ако изпадне в трайна нетрудоспособност. Това право имат и неговите наследници, съответно правоприемници, като предизвестието трябва да се отправи не по-късно от три месеца от смъртта, съответно от заличаването на юридическото лице.

Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) След прекратяване на арендния договор арендаторът е длъжен да върне обекта на договора в състоянието, в което го е приел, като се отчита обикновеното изхабяване в резултат на ползването с грижата на добър стопанин.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) С прекратяването на договора за аренда се прекратяват и правата на третото лице, на което арендаторът е предоставил ползването. Арендодателят може да иска връщането и направо от него.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Ако арендаторът не върне обекта на договора, арендодателят има право на обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи за времето на задържането.

Чл. 30. (1) След прекратяване на арендния договор арендаторът е длъжен да върне имота в състоянието, в което го е приел, като се отчита обикновеното изхабяване в резултат на ползването с грижата на добър стопанин.

(2) С прекратяването на договора за аренда се прекратяват и правата на третото лице, на което арендаторът е предоставил ползването на имота. Арендодателят може да иска връщането и направо от него.

(3) Ако арендаторът не върне имота, арендодателят има право на обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи за времето на задържането.

Чл. 31. (1) Ако арендният договор се прекрати преди изтичане на стопанската година, арендодателят дължи стойността на още неотделените, но подлежащи на отделяне плодове, когато договорът се прекрати не по вина на арендатора.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Ако стойността на плодовете по ал. 1 не може да бъде определена, арендодателят дължи обезщетение за направените от арендатора разходи.

(3) Алинея 1 се прилага и за предвидените по установения ред за изсичане, но още неизсечени дървета. Ако арендаторът е изсякъл повече дървета от допустимото, той дължи на арендодателя стойността на дървения материал.

(4) (Нова - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Ако арендният договор се прекрати по чл. 27, ал. 1, т. 6, арендаторът може да поиска от арендодателя обезщетение за причинени вреди.

Чл. 31. (1) Ако арендният договор се прекрати преди изтичане на стопанската година, арендодателят дължи стойността на още неотделените, но подлежащи на отделяне плодове, когато договорът се прекрати не по вина на арендатора.

(2) Ако стойността на плодовете по ал. 1 не може да бъде определена поради годишния сезон, арендодателят дължи обезщетение за направените от арендатора разходи.

(3) Алинея 1 се прилага и за предвидените по установения ред за изсичане, но още неизсечени дървета. Ако арендаторът е изсякъл повече дървета от допустимото, той дължи на арендодателя стойността на дървения материал.

Чл. 32. (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.)

Чл. 32. (1) Ако не е уговорено друго, арендаторът на земеделското стопанство е длъжен при прекратяване на договора да остави от наличната земеделска продукция толкова, колкото е необходимо за продължаване на дейността на стопанството до следващата реколта, дори ако не е приел такава продукция при предоставянето на имота.

(2) Арендодателят е длъжен да заплати на арендатора продукцията по ал. 1, като може да приспадне от стойността й продукцията, приета от арендатора при предаването на имота, ако тогава тя не е била заплатена или не е била включена в стойността на имуществото, въз основа на която е била определена арендната вноска.

Допълнителни разпоредби

§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) За неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство.

§ 1. За неуредените от този закон въпроси по сключването, изпълнението и прекратяването на договора за аренда се прилагат съответно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.

§ 2. По смисъла на този закон:

1. "земеделско ползване" е ползването за производство на растителна, растително-дървесна и/или животинска продукция;

2. (отм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.)

3. "стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година;

4. "домакинство" са съпрузите, невстъпилите в брак техни деца и родителите им, които живеят заедно с тях.

§ 2. По смисъла на този закон:

1. "земеделско ползване" е ползването за производство на растителна, растително-дървесна и/или животинска продукция;

2. "земеделско стопанство" е:

а) земеделска земя заедно с обслужващите я жилищни и стопански постройки със или без намиращ се в тях добитък;

б) земеделска земя заедно с обслужващите я земеделски машини и инвентар;

в) стопански постройки с добитък заедно или без обслужващите ги жилищни постройки или помещения;

3. "стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година;

4. "домакинство" са съпрузите, невстъпилите в брак техни деца и родителите им, които живеят заедно с тях.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 3. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.)

§ 3. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа одобрява методика по чл. 8, ал. 3 в тримесечен срок от влизането на този закон в сила.

§ 4. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието и продоволствието.

§ 4. (Нов - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АРЕНДАТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО

(ОБН. - ДВ, БР. 35 ОТ 1999 Г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 26. Навсякъде в закона думите "имот", "имота" и "имотът" се заменят съответно с "обект на договора", "обекта на договора" и "обектът на договора", думите "арендна вноска" и "арендната вноска" се заменят съответно с "арендно плащане" и "арендното плащане" и думите "министърът на земеделието и хранителната промишленост" се заменят с "министърът на земеделието, горите и аграрната реформа".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗУВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ

(ОБН. - ДВ, БР. 99 ОТ 2002 Г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 38. В Закона за арендата в земеделието думите "поземлена/та комисия" се заменят с "общинска/та служба по земеделие и гори".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 36 ОТ 2008 Г.)

§ 79. В Закона за арендата в земеделието (обн., ДВ, бр. 82 от 1996 г.; изм., бр. 35 и 113 от 1999 г., бр. 99 от 2002 г. и бр. 13 от 2007 г.) навсякъде думите "министъра на земеделието, горите и аграрната реформа" се заменят с "министъра на земеделието и продоволствието".

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 43 ОТ 2008 Г.)

§ 84. В Закона за арендата в земеделието (обн., ДВ, бр. 82 от 1996 г.; изм., бр. 35 и 113 от 1999 г., бр. 99 от 2002 г., бр. 13 от 2007 г., бр. 36 от 2008 г.) навсякъде думите "по земеделие и гори" се заменят с "по земеделие".