Не е ясна визията на държавата как на практика ще се осъществи пълната либерализация на пазара на електроенергия. Това заявява омбудсманът Диана Ковачева в становище до председателя на Комисията по енергетика Делян Добрев по повод инициираните промени в Закона за енергетиката (ЗЕ), съобщиха от пресцентъра на обществения защитник.

Припомняме, че по време на общественото обсъждане на проекта проф. Ковачева вече изрази становището си до енергийния министър, като една част от предложенията й бяха приети.

Омбудсманът е категорична, че липсва задълбочен икономически, социален и правен анализ за ползите и рисковете от излизането на домакинствата на свободния пазар.

Според Диана Ковачева предвижданите промени не гарантират правата и интересите на битовите потребители на електроенергия. Тя посочва, че не са разработени мерки за защита и за финансова подкрепа на уязвимите групи и енергийно бедните, че не са въведени интелигентни измервателни системи (ИИС) за битовите клиенти, включително - не е предвидена информационна и комуникационна стратегия за подготвяне на битовите потребители за участието им на свободния пазар на електрическа енергия.

В становището си омбудсманът изказва аргументи по законопроекта, гласуван на първо четене в енергийната комисия.

Тя задава и конкретни въпроси - защо прилагането на гъвкав елемент е оставено на субективна преценка като възможност и настоява да се даде определение за върхово и невърхово натоварване. Става въпрос за предвидената възможност при договори за доставка на електрическа енергия с фиксиран срок включването на „гъвкав елемент, като например с колебания на цените при върхово и невърхово натоварване (§ 46. В § 1 от ДР, т. 13б) .

Обръща внимание, че като условие лица да бъдат едно домакинство е посочено, че те трябва да живеят и да са регистрирани в едно жилище или част от жилище (§ 1 от ДР, т. 13 в).

„Не е уточнено коя адресна регистрация се има предвид - по постоянен или по настоящ адрес. Отново искам да подчертая, че съществуват редица проблеми на адресната регистрация, като например - граждани не могат да се регистрират на адреса, на който реално живеят, тъй като: обитават незаконни постройки, адресът на жилищата им е обозначен по начин, различен от регламентирания в Закона за гражданската регистрация (ЗГР), живеят в ателиета или вилни сгради, живеят под наем и наемодателят не им предоставя декларация за съгласие да се регистрират на адреса, в жилището живеят повече лица от определения в ЗГР брой“, пише общественият защитник.

Диана Ковачева подчертава, че е предвидено за определяне на  „домакинство в положение на енергийна бедност“ да се вземат предвид действащи цени на енергийни носители (§ 1 от ДР, т. 13г). Обръща внимание, че не става ясно кои са енергийните носители.

„В същото време от съществено значение ще бъде разполагаемия средномесечен доход на член от домакинство за предходната година. Съпоставка между действащи цени и доход от предходна година смятам за неправилно, тъй като няма да отразява действителните нужди за разходи за отопление на едно такова домакинство. Не е ясно и какво се включва в понятието „енергийни характеристики на жилище“ и „типово потребление на енергия“, посочва омбудсманът.

Проф. Ковачева категорично възразява на битовите клиенти да се начислява „такса за прекратяване на договор“ и „такса при смяна“ (§ 1 от ДР, т. 63а и т. 63б).

„Няма основание за начисляване на такса при прекратяване на срочен договор с изтичане на срока му. Още повече, че в договорите за доставка на електрическа енергия следва да бъдат предвидени неустойки при неспазване на договорените условия (§ 33,  §1, т. 14  от ДР). Не следва да се начислява и такса смяна, тъй като съгласно чл. 12, т. 2 от Директивата: „Държавите членки гарантират, че поне на битовите клиенти и малките предприятия не се налагат такси при смяна“, категорична е проф. Ковачева.

В становището си тя посочва и други съществени пропуски. Сред тях са критериите, условията и редът за определянето на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и/или на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия, които предстои да бъдат определени в Наредба, приета от МС (§ 17, чл. 38д, ал. 2). Подчертава, че за нея в Преходните и заключителни разпоредби няма предвиден срок за изготвянето й.

„Недопустимо е изготвянето на тази Наредба да се измества неясно кога в бъдещето. Тримесечният срок, предвиден в § 47 за привеждане в съответствие на подзаконовите нормативни актове, се отнася за действащите подзаконови нормативни актове. Необходимо е да се посочи конкретен срок за издаване на наредба по § 17, чл. 38д, ал. 2“, подчертава омбудсманът.

Омбудсманът настоява да се транспонира Приложение I, Минимални изисквания за фактурирането и информацията за фактурирането, от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС.

Обръща внимание, че не е транспониран и чл. 12, т. 5 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г., според който битовите клиенти имат право да участват в колективни схеми за смяна. Държавите-членки премахват всички регулаторни или административни пречки за колективната смяна, като същевременно осигуряват рамка, която гарантира максимална защита за потребителите с цел избягване на злоупотреби.

Общественият защитник подчертава, че е необходимо да се обърне специално внимание на определени групи битови клиенти, за да се гарантират техните права и интереси при излизането им на свободния пазар. Например - уязвимите потребители, енергийно бедните, възрастните хора, хората без компютърна грамотност и достъп до интернет, живеещите в малки и отдалечени населени места.

„Необходима е специална програма на Правителството за информираност и подготовка за либерализацията на пазара на дребно на електрическа енергия. Тук трябва да се предвиди и ролята на органите на местната власт“, заключва омбудсманът.