До 71% е достигнал делът на българите, които очакват в края на май 2024 г. страната да приеме еврото в рамките на 5 години, което е увеличение с 9 процентни пункта спрямо април 2023 г. Показателят е отчетливо по-висок в група от шест държави от ЕС, в които е проведено допитване Евробарометър, разпространено днес. Румъния следва с 44% очакващи да са в еврозоната до края на века, а Чехия, Полша, Унгария и Швеция са в пъти назад - в рамките на 24-33%.

В същото време 65% от българите казват, че страната им не е готова за еврото, независимо че управляващи и политици няколко пъти определяха - и променяха - дата това да се случи след не повече от една година.

Запитани какъв ефект ще има замяната на лева с евро за страната, почти половината (общо 49%) от анкетираните отговарят, че той ще е отрицателен. Всеки пети (21%) смята, че последиците ще са много негативни. До 10% е намалял за една година делът на очакващите много положителен ефект и над една трета (34%) е достигнала групата на смятащите, че ще има по-скоро позитивен ефект (така общо оптимистите са 44%).

Почти същото е разпределението на отговорите, когато участниците са питани лично на тях как очакват да се отрази влизането в еврозоната. До 12% са намалели най-големите оптимисти, 33% са умерени оптимисти, с 4 процентни пункта до 27% са достигнали очакващите по-скоро отрицателни последици, а 20% са убедени ,че ще стане много по-лошо.

Практически няма никаква динамика за една година в личната оценка на българите дали са за или против въвеждането на еврото:

Много подкрепям 21%▼(-1)

По-скоро подкрепям 28%▲(+1)

По-скоро не подкрепям 21%▼ (-1)

Много съм против 28%▲ (+1)

Не знам 2% (=)

Спрямо април 2023 г. са се увеличили с 2 процентни пункта до 28% искащите еврото да бъде прието в България възможно най-бързо. Тези българи са точно толкова, колкото и избралите отговора "Никога" (увеличение с 2 п.п.). С един пункт до 30% (най-голямата група) са намалели искащите промяната да стане "след известно време", а на 13% са намалели (с 2 п.п.) предпочели "Възможно най-късно".

През май 20234 г. вече почти две трети (64%) в България смятат, че с влизането в еврозоната цените ще се повишат. Само 4% (намаление с 1 п.п.) допускат понижаване на цените. Стабилизиране на цените очакват 26%.

Голяма част от анкетираните българи не вярват, че контрол от институциите или пазарни механизми ще предотвратят злоупотреби с цените. Отговорите на въпроса "Загрижен ли сте за злоупотреби с цените в периода на смяната?" са:

Напълно съгласен 52%▲(+1)

Склонен да се съглася 26%▼ (-2)

Склонен да не се съглася 8%▼ (-1)

Напълно несъгласен 11%▲ (+)2

Не знам 2% (=)

Половината българи продължават да вярват (30% от тях категорично), че с влизането в еврозоната страната им ще изгуби контрол над икономическата си политика.

Над половината (55%) са убедени, че с промяната България ще изгуби част от идентичността си (40% от тях са напълно съгласни с това твърдение).

Мнозинството анкетирани от страните в ЕС, но извън еврозоната, смятат, че въвеждането на еврото би имало положителни последици за собствената им страна (53%) и за тях лично (56%). Средно 58% от респондентите подкрепят въвеждането на еврото от страната им. Подкрепата е особено изразена в Румъния (77%) и Унгария (76%), следвана от Швеция (55%), Чехия (49%), България (49%) и Полша (47%). Подкрепата се е увеличила най-много в Чехия - с 6 пункта в сравнение с миналата година.