Правителството на Република България и правителството на Република Турция, наричани по-нататък "договарящи страни";
считайки, че нарушаването на митническото законодателство нанася вреда на икономическите, търговските, финансовите, социалните и културните интереси на съответните държави;
имайки предвид значението за осигуряване точно изчисляване и събиране на митата, данъците и другите вземания и такси, дължими при вноса или износа на стоките, както и прилагането на мерките за забрани, ограничения и контрол;
считайки, че усилията за предотвратяване на нарушенията на митническото законодателство и осигуряването на правилно събиране на вносните мита, данъци и други вземания могат да станат ефикасни благодарение на сътрудничеството между митническите администрации на договарящите страни;
загрижени от мащабите и тенденциите на нарастване на незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества и отчитайки, че той представлява заплаха за здравето на хората и за обществото;
съобразявайки се със съответните международни конвенции, насърчаващи двустранната взаимна помощ, както и препоръките на Съвета за митническо сътрудничество (Световна митническа организация),
се съгласиха за следното:

Член 1
Дефиниции

За целите на тази спогодба:
а) "митническа администрация" означава:
- за Република България - Главно управление "Митници" при Министерството на финансите;
- за Република Турция - Подсекретариат за митниците към Министерския съвет;
b) "митническо законодателство" означава правните разпоредби относно вноса, износа, транзита на стоки или всякакви митнически процедури, свързани с митата, данъците или други вземания, събирани от митническите администрации, или мерките за забрани, ограничения и контрол, прилагани от митническите администрации;
c) "митническо нарушение" означава всяко нарушение или опит за нарушаване на митническото законодателство;
d) "упойващо вещество" означава всяко вещество, природно или синтетично, което е включено в Списък I и II на Единната конвенция за упойващите вещества от 1961 г.;
e) "психотропно вещество" означава всяко вещество, природно или синтетично, или всеки естествен материал, включен в Списък I, II, III и IV на Конвенцията за психотропните вещества от 1971 г.;
f) "прекурсори" означава контролирани химични вещества, използвани в производството на упойващи и психотропни вещества, включени в Списък I и II на Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества от 1988 г.;
g) "контролирана доставка" означава методите, чрез които се допуска изнасянето от, преминаването през или внасянето на територията на една или няколко страни на незаконно изпратени или предизвикващи подозрение, че са незаконно изпратени упойващи, психотропни вещества и прекурсори или вещества, които ги заменят, със знанието или под контрола на компетентните органи на тези страни с цел да бъдат разкрити лицата, участвуващи в извършване на нарушения.

Член 2
Обхват на спогодбата

1. Съобразно разпоредбите на тази спогодба договарящите страни ще си оказват взаимна помощ за правилното прилагане на митническото законодателство, като:
a) ще предприемат мерки за облекчаване и ускоряване движението на пътници и потока от стоки;
b) ще си оказват помощ за предотвратяване и разследване на нарушения на митническото законодателство;
c) при поискване ще си предоставят информация, която ще се използва за целите на прилагането на митническото законодателство;
d) ще предприемат мерки за осъществяване на сътрудничество при проучването, разработката и въвеждането на митническите процедури, обучението на служители, обмен на специалисти, както и по други въпроси от взаимен интерес.
2. В рамките на спогодбата помощта ще се оказва съобразно действуващото законодателство на територията на държавата на запитаната страна и съобразно нейната компетентност и възможности.

Член 3
Форми на сътрудничество и взаимна помощ

Митническите администрации по собствена инициатива или при поискване ще предоставят една на друга необходимата информация в съответствие с разпоредбите на тази спогодба. По-специално те ще:
a) обменят опит, отнасящ се до принципите на митническия контрол, както и информация относно новите средства и методи за предотвратяване и разследване на митническите нарушения;
b) се информират взаимно за съществените изменения в митническото законодателство, за новите технически средства за контрол и методите за тяхното използване, както и за други въпроси от взаимен интерес.

Член 4
Опростяване на митническите формалности

1. Митническите администрации ще предприемат на базата на взаимна договореност необходимите мерки за опростяване на митническите формалности с цел облекчаване и ускоряване на движението на стоки между териториите на държавите на договарящите страни.
2. Митническите администрации могат на базата на взаимна договореност да използуват еднотипни формуляри на митнически документи на български и/или турски език.

Член 5
Наблюдение над лица, стоки и превозни средства

Митническите администрации по собствена инициатива или при поискване ще осъществяват наблюдение над:
a) лица, за които се знае или се подозира, че нарушават митническото законодателство;
b) стоки, за които митническата администрация на другата договаряща страна знае или подозира, че са обект на митнически нарушения;
c) превозни средства, за които се знае или се подозира, че са били, са или могат да бъдат използвани за извършване на митнически нарушения.

Член 6
Борба срещу незаконен трафик на стоки от особено значение

Митническите администрации по собствена инициатива или при поискване ще предоставят една на друга цялата информация за организирани действия, които се подготвят или са извършени и с които се нарушава или може да бъде нарушено митническото законодателство на едната от договарящите страни в случаите на:
a) пренасяне на оръжия, боеприпаси, експлозивни и радиоактивни материали;
b) пренасяне на произведения със значителна историческа, художествена или археологическа стойност;
с) пренасяне на упойващи, психотропни вещества, прекурсори и отровни вещества, както и на вещества, опасни за околната среда и здравето на хората;
d) пренасяне на стоки, които се облагат с високи мита или данъци.

Член 7
Контролирана доставка

1. В съответствие с действуващото законодателство на договарящите страни митническите администрации ще си сътрудничат в рамките на тяхната компетентност при прилагане методите на контролираната доставка.
2. Решение за прилагане метода на контролирана доставка ще се приема за всеки конкретен случай в съответствие с действуващото законодателство на договарящите страни, както и в съответствие с необходимите финансови и други мерки.
3. Незаконните пратки, за доставката на които има договореност да бъдат под контрол, могат със съгласието на компетентните власти да бъдат засечени и по-нататъшното им движение да бъде разрешено във вида, в който те са, или след като упойващите и психотропните вещества са били взети или частично или изцяло подменени с други вещества.

Член 8
Предоставяне на информация

1. Митническите администрации по собствена инициатива или при поискване ще предоставят една на друга информация, която може да помогне за осъществяване на по-ефикасни процедури в случаите на:
a) установяване стойността на стоката за митнически цели и автентичността на документацията, представена във връзка с вноса или износа, както и верността на съдържащите се в нея данни;
b) класиране на стоки по митническата тарифа, както и извършване на анализи в лаборатории с цел тарифно класиране на стоки по наименования при вноса или износа;
c) установяване на произхода на стоката и контрол върху сертификата за произход, представен при износа, и контрол на митническия режим на стоката в страната, в която се изнася (транзит под митнически контрол, митнически склад, временен внос, безмитна зона, износ след дообработка и др.).
2. Митническата администрация на една от договарящите страни по собствена инициатива или при поискване ще предоставя на митническата администрация на другата договаряща страна митнически документи, документи, придружаващи стоката, свидетелски показания, както и заверени копия от тях, отнасящи се до деяния, които се подготвят или са извършени и които водят или могат да доведат до нарушаване на действуващото митническо законодателство, прилагани на територията на другата държава.

Член 9

Митническите администрации по собствена инициатива или при поискване ще предоставят една на друга информация:
a) дали стоката, която е внесена на територията на държавата на една от договарящите страни, е законно изнесена от територията на държавата на другата договаряща страна;
b) дали стоката, която е изнесена от територията на държавата на една от договарящите страни, е законно внесена на територията на държавата на другата договаряща страна.

Член 10

Митническите администрации по собствена инициатива или при поискване ще предоставят една на друга информация, която може да се използва във връзка с нарушения на действуващото митническо законодателство на териториите на двете държави и особено информация, отнасяща се до:
a) физически и юридически лица, за които се знае или се подозира, че нарушават действуващото митническо законодателство на териториите на двете държави;
b) стоки, за които се знае или се подозира, че са обект на митническо нарушение;
c) превозни средства, за които се знае или се подозира, че се използват при нарушаване на действуващото митническо законодателство на териториите на двете държави.

Член 11

В случай, че митническата администрация на запитаната страна не разполага с исканата информация, тя ще предприеме мерки за получаването на тази информация, действайки от свое име и в съответствие със законовите разпоредби на своята държава.

Член 12

Вместо документите, предвидени в тази спогодба, за същите цели може да се предостави компютъризирана информация в какъвто и да е вид, съдържаща обяснения, необходими за тълкуването и използуването на тази информация.

Член 13
Форма и съдържание на исканията за оказване на помощ

1. Исканията, отправени в съответствие с тази спогодба, се представят в писмена форма. Заедно с искането се предоставят и документите, необходими за неговата реализация. В изключителни случаи може да се отправи устно искане, което обаче трябва веднага да бъде потвърдено писмено.
2. Исканията, посочени в ал. 1 на този член, съдържат:
a) наименование на митническата администрация, която отправя искането;
b) исканите мерки;
c) цел и причини за искането;
d) закони и други нормативни актове, отнасящи се до предмета на искането;
e) възможно най-точни и подробни данни за физическите и юридическите лица, които са обект на разследването;
f) кратко описание на обстоятелствата, свързани с предмета на искането.
3. Исканията се отправят на официалния език на запитаната страна, на английски или френски език.
4. Ако искането не отговаря на условията от ал.2 и 3 от този член, може да бъде поискано неговото уточняване или допълване.

Член 14
Провеждане на разследвания

1. След получаване на искане от митническата администрация на една от договарящите страни митническата администрация на другата договаряща страна провежда на територията на своята държава разследване на действията, които нарушават или могат да нарушат действуващото митническо законодателство на територията на държавата на запитващата страна. Резултатите от това разследване се предават на запитващата страна.
2. Разследванията се провеждат съобразно с действуващото митническо законодателство на територията на държавата на запитаната страна. Запитаната митническата администрация ще действа от свое име.
3. Митническата администрация на една от договарящите страни може в отделни случаи и при съгласие на митническата администрация на другата договаряща страна да упълномощи служители, които да пребивават на територията є с цел съдействие при провеждане на разследване на нарушения на митническото законодателство на съответната държава. Те следва да представят доказателства за служебните си пълномощия.
4. Служителят от митническата администрация на запитващата страна, присъствуващ на територията на запитаната страна в съответствие с ал.3, ще действува само в качеството на съветник и при никакви обстоятелства няма да участвува активно в разследването, нито ще се среща с разпитвани лица, нито ще взема участие в други действия по разследването.

Член 15
Използване на информацията и документите

1. Получената информация, документи и данни ще се използват от митническите администрации единствено за целите на тази спогодба. Те могат да бъдат използвани за други цели само с писменото съгласие от страна на митническата администрация, която ги е предоставила.
2. Информацията и документите относно незаконния трафик на упойващи, психотропни вещества и прекурсори могат да бъдат предоставени и на други държавни органи на договарящите страни, чиято дейност е свързана с борбата срещу злоупотребата и незаконния трафик на упойващи, психотропни вещества и прекурсори.
3. Всички искания и информацията, предоставена в рамките на тази спогодба, в каквато и да е форма имат поверителен характер. Те притежават същата степен на секретност и на защита от разгласяване, с които се ползват такъв вид документи и информация съгласно законодателството, действащо на територията на държавата на митническата администрация, която я предоставя.

Член 16

1. Митническата администрация, на която по силата на тази спогодба са предоставени информацията и документите, може в съответствие с нейните цели и обхват да ги използва като доказателство при административните и съдебните процедури и предявяването на обвинения.
2. Такава документация и информация ще се използват като доказателство в съда и тяхното значение ще се определя в съответствие с националното законодателство на държавата, чиято митническа администрация ги е получила.

Член 17
Експерти и свидетели

1. При искане от митническата администрация на една от договарящите страни митническата администрация на другата договаряща страна може да упълномощи свои служители при условие, че те са съгласни да се явят в качеството си на експерти или свидетели при съдебни или административни спорове в другата договаряща страна. Тези служители ще дават изявления относно факти във връзка с изпълнение на служебните им задължения.
2. Запитващата страна е длъжна да предприеме всички необходими мерки за запазване на личната сигурност на служителите по време на престоя им на територията на нейната държава съгласно ал. 1 от този член. Разходите по превоза и пребиваването на тези служители се поемат от запитващата митническа администрация.

Член 18
Изключения при оказване на помощ

1. Ако запитаната митническа администрация счита, че изпълнението на искането за помощ може да накърни суверенитета, безопасността или други съществени интереси на нейната държава, тя може да откаже да съдейства изцяло или частично или да постави изпълнението на искането за помощ в зависимост от определени условия.
2. Ако запитващата митническа администрация се обръща за съдействие, което не би могла да окаже тя самата, в случай, че към нея бъде отправено искане за помощ от митническата администрация на другата държава, в искането си тя отбелязва този факт. Изпълнението на такова искане за помощ се извършва по преценка на запитаната страна.
3. В случай, че помощта е отказана, веднага писмено се информира запитващата страна, като се посочват причините за отказа.

Член 19
Техническа помощ

Митническите администрации ще си оказват една на друга техническа помощ в областта на митническата дейност, която да обхваща:
a) обмен на митнически служители с цел запознаване с техническите средства, използвани от двете митнически администрации;
b) обмен на информации и опит в използването на технически средства за контрол;
c) обучение и помощ в усъвършенствуването на митническите служители;
d) обмен на експерти по митническите въпроси;
e) обмен на специализирани, научни и технически данни, свързани с прилагане на митническите разпоредби.

Член 20
Разходи

1. Всички разходи по изпълнението на исканията по тази спогодба поема запитаната страна.
2. Покриването на разходите, свързани с изпълнението на чл.7 и чл.19 на тази спогодба, са предмет на допълнително договаряне между митническите администрации.

Член 21
Изпълнение на спогодбата

1. Сътрудничеството и взаимната помощ, предвидени в тази спогодба, ще се осъществяват непосредствено от митническите администрации. Те взаимно ще съгласуват документите, необходими за тяхното осъществяване.
2. Представителите на митническите администрации на договарящите страни ще се срещат при необходимост, но най-малко веднъж годишно, последователно на територията на едната или другата държава, с цел анализиране изпълнението на разпоредбите на тази спогодба и решаване на други практически въпроси на сътрудничеството и взаимната помощ между митническите администрации на договарящите страни.
3. Митническите администрации на договарящите страни съвместно ще определят начина за практическото прилагане на тази спогодба.
4. За целите на тази спогодба митническите администрации на договарящите страни ще определят лица за контакти и ще разменят списък с имената, длъжностите, телефонните и факсовите номера на тези служители. Те могат също така да разпоредят на техните отдели за разследване да бъдат в директни връзки помежду си.
5. Началниците на граничните митнически учреждения на договарящите страни или упълномощените от тях служители могат да са в директни контакти във връзка с осъществяването на тяхната дейност.

Член 22

Тази спогодба ще се прилага на териториите на държавите на договарящите страни.

Член 23

Изпълнението на тази спогодба се възлага на митническите администрации на договарящите страни.

Член 24
Срок на действие на спогодбата

1. Тази спогодба се сключва за срок 5 години. Действието на спогодбата се продължава автоматично за всеки следващ срок от 1 година.
2. Действието на спогодбата се прекратява в срок 3 месеца след датата на получаване на писмен отказ на една от договарящите страни.

Член 25
Влизане в сила на спогодбата

1. Тази спогодба влиза в сила на 30-ия ден след датата на получаването на втората от дипломатическите ноти, с които двете договарящи страни взаимно се уведомяват за влизането на спогодбата в сила съгласно изискванията на вътрешното им законодателство.
2. С влизането в сила на тази спогодба се прекратява действието за двете договарящи страни на Спогодбата между митническите органи на Народна република България и Република Турция за сътрудничество за предотвратяване на незаконното пренасяне на вещи и стоки през границата между двете страни, подписана в Анкара на 26 февруари 1980 г.
Тази спогодба е съставена в София, България, на 4 декември 1997 г. в два еднообразни екземпляра на български, турски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила.
В случай на несъответствие между българския и турския текст меродавен ще бъде английският текст.