Без изненада в рейтингите на висшите ни училища, които днес бяха представени за девети път. И тази година Софийският университет води в 21 от общо 52 професионални направления. Следват Техническия университет, който е първи в шест направления и Медицинският университет в София.

Общо 37 909 души учат икономика в българските висши училища. Разликата със следващата специалност - администрация и управление, е драстична - 16 584 са записалите се студенти, следват педагогика (14 864), медицина (11 737) и право (9 389).

Това показват данните от новото издание на рейтинговата система на висшите училища в България, която сравнява 51 държавни и частни висши училища, които обучават над 200 хил. студенти по стотици специалности, разпределени в 52 професионални направления. Класацията за 2019 година беше представена в Министерството на образованието и науката (МОН) днес, можете да я разгледате тук.

В дъното на сравнението на професионалните направления по данни за 2019 година за индикатор "Брой студенти в професионалното направление" са професионалните направления металургия, теория и управление на образованието и теория на изкуствата. Данните в класацията са обобщени на национално ниво за съответното професионално направление.

В същото време безработицата сред завършилите икономика е 2.55%, а едва 40.62% от тях работят по специалността си. По този показател почти 100% от завършилите военно дело, медицина, стоматология и фармация работят по специалността си. В дъното са завършилите хранителни технологии, изобразително изкуство и туризъм.

Средният месечен облагаем доход на завършилите "Информатика и компютърни науки" в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" е 4 193 лв. Следват професионалните направления Администрация и управление в Американския университет (№ 531 лв.), Информатика в Нов български университет (3 438 лв.) и Математика в СУ (3 092 лв.). В графиката можете да видите класацията на първите 30 специалности и университети, а тук - на 368-те комбинации от професионални направления и висши училища през предходните 5 години по данни от НОИ и АдминУни.

В рейтинговата система са събрани и обобщени данни за близо 100 показатели, които измерват различни аспекти от дейността на висшите училища: учебен процес, учебна среда, социално-битови и административни услуги, научна работа, престиж, както и реализацията на завършилите на пазара на труда. Тези индикатори са формирани на базата на статистически данни, събрани от различни източници, включително и чрез социологически проучвания, съобщиха от МОН.