Европейските средства са „своеобразен допинг“ за българските компании, които не могат да разчитат постоянно на тях, посочи председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев по време на конференцията „Европейски пари за българския бизнес – научени уроци и предизвикателства през втория програмен период“. Той посочи още, че от първостепенно значение е какви са постигнатите ефекти от получените средства, а не какъв е техният абсолютен размер. "Предходният период разглези бизнеса, че европейските пари са донорски и не трябва да се връщат и сега е много трудно тази нагласа да бъде преодоляна”, каза още Данев, допълвайки, че местният бизнес е развил страх от инвестиране.

Същевременно се оказва, че голям процент от евросубсидиите изкривяват пазара и в резултат на разходването им не се създава функционален бизнес – повече от 25% от компаниите, създадени посредством субсидии по оперативна програма „Развитие на конкуретноспособността на българската икономика“ просто изчезват, след като притокът на европейски средства към тях секне, посочи председателят на Професионалната асоциация европейски национални програми за развитие Атанас Кирчев. Той допълни още, че когато дейностите имат 50 и повече процента съфинансиране, това изкривява поведението на бизнеса и поражда „инвестиционна безотговорност у предприемачите“.

През новия програмен период акцентът на оперативна програма „Човешки ресурси“ ще бъде върху младите хора на възраст до 29 години, посочи ескпертът в Министерството на труда и социалната политика Ташка Габровска. Въпреки това обаче според други участници в конференцията посочиха, че оперативната програма е неефективен инструмент за справяне с безработицата.

„ОП „Човешки ресурси“ е програмата, по която наблюдаваме отлична финансова дисциплина, почти пълен процент усвояемост, но за жалост тези инвестиции не са повлияли на пазара на труда, заетостта и производителността. През изминалите години от 2007 г. няма реализирана нито една секторна, регионална или браншова политика на база на нуждите на бизнеса. Има ползи от финансирането на социални оперативни програми в краткосрочен период и, ако средствата се приравнаяват като форма на социално подпомагане, като директна или индиректна форма на доход. По този начин проблемите не се решават дори в средносрочен план, а само в краткосрочен“, изтъкна съветникът на Българската стопанска камара по въпросите, свързани с пазара на труда, д-р Асен Ангелов.