Енергетиката е най-тежко засегнатия сектор от корупция у нас. Това заяви президентът Росен Плевнелиев. По думите му корупцията е „допълнителен данък за достъп до публични услуги". 

Президентът подкрепи проекта за Закон за противодействие на корупцията и предупреди, че той няма как да проработи, ако е плод на компромис.

На форума, посветен на проблемите на корупцията, държавният глава беше категоричен, че антикорупционният закон може да осигури легитимна база за борбата с това явление. 

Според него една държава не би била суверенна без либерализация на енергийния пазар. Той се върна към някои от проектите като АЕЦ "Белене" и "Южен поток", които постави в категорията Големия шлем.

По думите на Александър Стоянов от Центъра за изследване на демокрацията, до 2011 г. нивата на корупция у нас спадат, но сега отново са 22% засегнати годишно – т.е. 1,3 млн. такива случаи веднъж годишно.

Той съпостави актуалните данни за корупцията с тези за криминалната престъпност и най-често срещаните престъпления, жертви на които годишно стават около 10% от населението. За да влязат в пълния им обем всички случаи на корупция в съдебната система, е необходим огромен ресурс, коментира изследователят.

"Проявите на корупция са канализирани в две големи групи - административна корупция и завладяване на държавата", обясни Стоянов.

Административната корупция включва единични дребни сделки на чиновници с по-нисък ранг, които заобикалят правилата и тези ситуации са безкрайно много.

"Завладяването на държавата се изразява в по-силни актьори, изградили корупционен щит и корупционни канали, по които си общуват с държавата", допълни той.

Има доста схеми, които изследователите от центъра са обобщили така: злоупотреби с обществени поръчки, скрита икономика на неспазване на данъчни закони в легална дейност, данъчни измами, контрабанда, нарушение на митническото и данъчното законодателство, блокиране на институции на контролната система и на правоприлагащи институции, медиен контрол.

В сравнителен план със страните в региона движението на България отбелязва негативна тенденция: в Сърбия процентите са 18; за Хърватия и Турция са 8; в Македония стойностите са като нашите - 22%, а Босна, Албания и Черна гора имат най-високи нива на корупция. В Дания стойността е само 1%.

Александър Стоянов изтъкна, че през 2001-2002 г. страната ни е стояла най-добре в регионален план, информира Българско национално радио.

Според него антикорупционният закон е полезен, но сам по себе си нищо не прави.