Неотдавна зададохте въпроса защо прокуратурата не се заинтересува кой е реалният собственик на 80% от капитала на „Булгартабак”. Имате ли отговор на този въпрос сега? Отстрани изглежда, че се мълчи за някои реалности в бизнеса, а упорито се акцентира върху други, дори с полуистини или неистини. 

- Зададох този въпрос риторично, защото почти всички знаят кой е реалният собственик на 80% от капитала на „Булгартабак“. Не очаквах нито отговор, нито интерес от страна на прокуратурата, защото така им е най-удобно. Проблемът за тези хора ще дойде при почти неизбежния фалит на компанията, който би бил логичният резултат от начина, по който тя се управлява в момента. Виждаме също така как оторизираните да управляват КТБ АД квестори правят всичко възможно, за да не попречат на самозваните мажоритарни собственици на „Булгартабак“ да работят срещу интересите на компанията и на КТБ АД, която е миноритарен акционер в нея.

Обвинихте властта, че не е взела мерки срещу цесиите и прихващанията на вземания в КТБ. Беше направена обаче поправка в Закона за банковата несъстоятелност, с която те бяха обявени за недействителни със задна дата - от поставянето на КТБ под особен надзор. В същото време всички твърдят, че цесиите продължават. Каква е Вашата информация и коментар?

- Въпросът с цесиите винаги е бил спорен най-малкото по две причини:

V  заради отношенията в масата на несъстоятелността предвид различния клас на кредиторите;

V  заради невъзможността да се направи реална оценка на актива и възможността да бъде изкупен на подценена стойност. В случая с КТБ това   е още по-валидно предвид спецификата на кредитиране на някои от по-съществените активи.

В тази връзка бих могъл да имам конкретно мнение само ако разполагам с информация за конкретните цесии. Смятам обаче, че цените по тези цесии трябва да бъдат използвани като бенчмарк при оценката на активите, в случай че бъдат окончателно отменени. Конкретно, ако една кредитна експозиция от 10 млн. е изплатена 100% от цесия, която е отменена, тази експозиция трябва да бъде предложена за откупуване на 100%, а не според въображаемите провизии, начислени при скалъпените и несериозни доклади на трите одиторски компании.

Допускате ли, че е възможно съдът да отмени решението на БНБ за отнемане на лиценза, след като неотдавна признахте, че моментът за оздравяване на КТБ е пропуснат? И опасявате ли се, че акционерите може да бъдат отстранени от делото, както вложителите и изпълнителните директори - с не добре стъкмения мотив: поради липса на правен интерес?

 - Върху съда се упражнява недопустим натиск, само и само прокуратурата и БНБ да докажат фалшивите си тези. В тази връзка, естествено, всичко е възможно. От една страна, опитът за отстраняване на акционерите от страна на БНБ с твърдението, че нямат правен интерес, рязко нарушава базисни правни и икономически принципи. От друга страна, илюстрира недодяланото, болно въображение на креативната лаборатория „Берлин-Авиора“. За мене категорично подобно потъпкване на права на акционерите не може да не бъде отразено в мониторинговия доклад за България на Европейската комисия.

В случай че българският съд наруши закона, аз и международните акционери в КТБ АД 

имаме готовност да отнесем въпроса в Европейския съд в Люксембург.

Ако се стигне до обявяване в несъстоятелност, ще останат ли активи за удовлетворяване на кредиторите? 

- Ако активите ще се продават по начина, по който е замислено, със сигурност - не. Това е философията на методологията, неслучайно избрана от БНБ - да се обезценят нарочно стратегически активи на КТБ АД, за да могат не само да не удовлетворят кредиторите, а да имат възможност да ги продадат на безценица на посочени от кукловодите на атаката срещу КТБ АД лица и фирми. 

Ако целта е да се защити максимално интересът на вложителите и акционерите на КТБ АД - да. Това обаче изисква активите да бъдат оценени обективно - подход, който не се харесва на БНБ и на тези, които й дърпат конците.

Как гледате на съдебните скандали с определянето на съдиите по делата за несъстоятелност - както за самата КТБ, така и за дружества като ТЦ-ИМЕ?

- Като на метастази на „масивното“ раково образувание, обхванало правосъдната и правораздавателната система на България, най-вече през последните години. Странно е, че внимание на този въпрос се обърна едва след като френският посланик в България повдигна въпроса - забележете, във връзка с френска фирма. Когато подобни безчинства и гаври се случват на български фирми и предприятия, всички политици, избрани да защитават интереса на гражданите, се правят на ударени - все едно, че не ги засяга.  

В края на краищата лицата, изобличени от френския посланик, са същите, които организираха незаконното превземане и поставяне в процедура по несъстоятелност на ТЦ-ИМЕ и ТВ7. За огромно съжаление тези практики са типични за България от години и се организират от едно и също място - не само че никой отговорен фактор не е вземал отношение, но и 

потърпевшите трябва да се борят сами срещу корупцията

на цялата съдебна система.

Следите ли развитието на наказателното дело срещу Вас? Какви са действията на прокуратурата покрай даването на интервюта и има ли сериозни мотиви по искането й за Вашата екстрадиция? 

- Очевидно е, че прокуратурата е заложила от самото начало на тенденциозната атака срещу мене по побългарен холивудски стил. То не бяха обвинения в телевизионен ефир на невинни граждани, то не бяха закани, то не бяха извинения, че са направили грешка, то не бяха пространни интервюта на разследващи прокурори в специално подбрани медии, въпреки че е крайно съмнително, че такива изяви са етично допустими, особено като се има предвид, че разследването не е завършило. В интерес на истината съмнително е дали в тези интервюта не са им сложени думи в устата. Твърдя, че следствието и прокуратурата бяха употребени за частни интереси и рано или късно обществото ще разбере на кого.

Тъй като съм в процедура по екстрадиция, на сегашния етап бих коментирал конкретните доводи и качеството на аргументите на прокуратурата относно иска за екстрадиция само пред съда.

Имате ли информация какво се случва в КТБ след отнемане на лиценза ѝ и в банка „Виктория” след продажбата на повечето пакети от кредити?  Ще направите ли коментар за двата случая?

- Имам информация, че са извършени многобройни безобразия от квесторите, респективно - от БНБ, и в двете институции. Колеги от КТБ АД ме уведомиха, че са им давани инструкции устно в разрез с вътрешните правилници на банката, за да няма следи от кого са дошли те, че са изнасяни многобройни документи и предмети без приемо-предавателни протоколи, за да не се знае къде са и дали въобще са били налице и че неправомерно са освобождавани служители, а други са заплашвани. Видимо за мнозина е, че последното нещо, което БНБ и нейните кадри са защитавали през периода на специален надзор, са интересите на КТБ АД в тяхната целокупност - на вложителите, акционерите и обществото. Освен това с лека ръка банката беше определена като пирамида на базата на голословните твърдения на този и онзи - обикновено хора без компетенции и опит в тази сфера. Парадоксалното е, че банката е обвинена за извършване на традиционна банкова дейност.

Отношението на БНБ към „Виктория“ също е показателно за цялостното й отношение към групата на КТБ АД, както и за двойния стандарт, с който мериха през юни 2014 година. Може би

защото плътно следваха плана „Пеевски-Цонев“

На първо място, „Виктория“ бе поставена под специален надзор неправомерно, в разрез със Закона за кредитните институции, без дори да е имало масови тегления от нея. Паралелно, БНБ се опитва да изкриви истината, като навсякъде твърди, че тя е поставила КТБ АД под специален надзор. 

В действителност КТБ АД поиска ликвидна помощ от БНБ след масовите тегления в резултат на театъра на прокуратурата, разигран във връзка с мнимия план за „убийство“ на Пеевски, което впоследстие се оказа измишльотина, за която прокуратурата се извини - след дъжд качулка.

След като на КТБ най-демонстративно и безотговорно й беше отказана ликвидна помощ, ръководството ѝ поиска банката да бъде поставена под специален надзор. Отново подчертавам, че специален надзор означава управление на банката, а не спиране на всичките й дейности и умишленото влошаване на финансовото й състояние.

Как си обяснявате разрешението на БНБ за покупката на "Креди Агрикол", защото чухме мнения, че тогава французите са били много доволни от сделката?

- На първо място, решението на френската "Креди Агрикол" да ни продаде българския си филиал е показателно за доверието й спрямо КТБ АД. Както знаете, БНБ оторизира тази сделка още в началото на 2014 г. поради добрите показатели на КТБ АД и по отношение на ликвидност, и на капиталова адекватност. Безспорно, придобиването на "Креди Агрикол България" ЕАД е било трън в очите на организаторите на покушението срещу КТБ АД, защото нека си припомним, че атаката срещу банката започна на 12 юни 2014 г. - деня, в който сделката по придобиване беше финализирана.

На второ място, БНБ и нейното ръководство промениха отношението си към КТБ АД под натиск основно на проминентни личности от ДПС и техни партньори от други партии. Допреди юни 2014 г. БНБ никога не е установявала проблеми в КТБ въпреки многобройните проверки, които е извършила в банката.

Има вероятност гуверньорът на БНБ да знае най-добре с какво точно организаторите на атаката срещу КТБ АД са осигурили подчинението на ръководството на БНБ. За мен обаче ключов е въпросът за личната съвест и отговорност, защото е категорично неморално да жертваш интересите на цялото общество, за да изтъргуваш стари свои грехове. Що се отнася конкретно за набеждаването на невинни служители и членове на управителните органи на КТБ АД, включително и на мен, в небивали, измислени престъпления и нелепици като изнасяне на пари в чували - с всички лъжесвидетели ще се срещнем в съда.

Имате ли обяснение защо Централната банка толкова пъти извъртя позицията си по случая "КТБ" и ще чуем ли някога признания по този въпрос?

- Централната банка, както вече подчертах, говори с думите на следствието и прокуратурата, които от своя страна получават указания от хотел „Берлин“. Очевидно е, че БНБ прави всичко възможно, за да докаже скалъпените тези на обвинението, които се базират само на лъжепоказания и манипулация на документи, както и на развинтено въображение.

След като обвиниха подуправителя Гунев на третия ден след зрелищното влизане, предавано по всички водещи телевизии, в офиси на фирми, свързани с мен, беше ясно, че след години независимост Централната банка е попаднала в животинските лапи на политико-икономически кръгове, известни със своите репресивни методи и ламтежи за грабеж. Крайно загадъчно е как за три дни прокуратурата е успяла да прочете и анализира стотици кашони с документи, които между другото са иззети без приемно-предавателни протоколи.

Така или иначе обаче, ръководството на БНБ изпълни всички задачи, поставени му от организаторите на атаката, включително и публично разпространи тенденциозно фантасмагории за изнесени чували, които впоследствие бяха опровергани - може би с надеждата за обещани бъдещи постове.