Оптимист съм, че можем да влезем в Еврозоната през 2024 г. и това трябва стане при поне 500 евро минимална работна заплата, иначе ще бъдем далеч встрани. Напълно постижим е годишен ръст от 12 процента на средната работна заплата през следващите 4 г., така че в края на 2026 г. да достигне 2800 лева. За минималната са нужни поне 18-19% годишно увеличение, за да може през следващите 4-5 години тя да стигне заплатата за издръжка и да няма повече работещи бедни.

Това обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров на среща на конфедерацията с кандидат-депутати от БСП за България. Тя бе част от поредицата разговори с представители на политически сили, участващи в изборите за Народно събрание. От БСП в разговорите участваха бившият социален министър в кабинета "Кирил Петков" - Георги Гьоков, Георги Свиленски, Иван Кръстев, Христо Проданов и Иван Айолов.

От страна на КНСБ в срещата се включиха председателят на учителския синдикат Янка Такева, на железничарите - Петър Бунев, на “Водоснабдител” Мариан Бунев, на “Металици” - Васил Яначков, на “Бира, храни и напитки” - Красимир Пащрапански, зам.-председателят на синдикатите в здравеопазването - д-р Пламен Радославов.

Димитров представи акценти от Меморандума на КНСБ за социално-икономическото развитие на страната през следващите четири години. Обсъден бе механизмът, по който да се определя минималната заплата като 50% от средната за страната, както изисква директивата за адекватните минимални заплати. От КНСБ предлагат това да стане, като се вземат за база данните за първите 6 месеца на предходната година. Това означава, че при 1700 лв. средна работна заплата за първото шестмесечие на тази година, то от януари 2023 г. минимилната да бъде 850 лева.

Очакванията на КНСБ са, че светът няма да изпадне в глобална рецесия и че през 2026 г. БВП на страната ни ще мине 200 млрд. лева. Димитров е оптимист и че през 2022 г. БВП ще бъде по-висок от заложения от Министерството на финансите и ще приближи 160 млрд. лева.

Димитров обясни на кандидат-депутатите от БСП, че в момента очакванията на хората са за решаване на проблемите, свързани с инфлацията и доходите. Той разкритикува действията на БСП по отношение на пенсиите и предстоящото увеличение от октомври, което няма да обхване две трети от възрастните. Димитров подчерта, че според КНСБ хората с ниски пенсии трябва да бъдат подпомагани през социалното подпомагане, но не през осигурителната система, защото в противен случай тя няма да може да функционира, а и демотивира осигуряващите се да си плащат вноските за пенсиите.