Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество", коментира в "Неделя 150" по БНР с какви мерки може да бъде компенсирана инфлацията, като обърна внимание на идеите на БСП за таван на цените на някои стоки.
По принцип зависи за кои стоки става дума. Енергийните стоки се регулират от държавната комисия, така че те са под контрола на държавата. Но да се слага таван на стоки, които са международно търгуеми и могат да се продадат и на други пазари, може да има обратен ефект. България все пак е част от международната икономика и както изнася стоки, така и внася. Ако цената тук е различна от международната, можем да се окажем с изкуствено създаден дефицит.
Много трябва да се внимава с идеи за таван на цените или със забрана за износ. България изнася много зърно. Ако забраним износа, ние няма какво да правим с това зърно. То реално ще се развали по складовете, фирмите ще фалират и догодина никой няма да засее. Съответно ще си създадем продоволствена криза, без да има някаква причина.
Така че с тези мерки трябва много да се внимава, за да няма по-голям негатив, отколкото е позитивът от тях. Аз си мисля, че по-добрият вариант е да се използват положителните ефекти, да кажем, от това, че България произвежда много електричество и го изнася на скъпа цена на международните пазари. Това носи повече приходи, повече печалби в държавните енергийни фирми, тези печалби влизат след това в бюджета. Така че този положителен милиарден ресурс може да бъде насочен към компенсиране на домакинствата.
Германия започна със спешни еднократни помощи за домакинствата, временни. Там идеята е, че всеки работещ получава 300 евро на месец за 3 месеца, като идеята е, че ако войната в Украйна свърши бързо, нещата ще се нормализират след няколко седмици. Проблемът е, че това не изглежда много реалистично в момента, не се вижда светлина в тунела, следователно инфлацията ще продължи по-дълго време.
Затова другият вариант е да се подходи с по-дългосрочни мерки. Примерно - вместо да се дават еднократни добавки, да се индексират пенсиите с по-голям процент от средата на годината, както е планирано, и това да покрие цялата инфлация, вместо всеки месец да се чудим дали да даваме някакви добавки.
При заплатите е възможно с данъчни облекчения и стимули от страна на държавата да се стимулират работодателите да вдигнат заплатите над инфлацията, така че и доходите на домакинствата да запазят покупателната си способност. Това за мен е най-добрият вариант - просто бюджетът да събере ресурсите от това, че има по-висока инфлация и износ на скъпи стоки в момента, и да ги пренасочи към домакинствата, за да могат те да запазят покупателната си способност.
Освен инфлацията другият проблем е очакваният по-бавен икономически растеж. Всички прогнози за световната, за европейската и за българската икономика показват по-бавен икономически растеж, но не става дума все още за рецесия. Това е разковничето - такива мерки да предложим за компенсиране на инфлацията, които да запазят и възможностите за икономическия растеж, така че да расте разполагаемият доход на домакинствата, защото само от икономическия растеж може да дойде по-голямо производство и по-големи доходи. Ако се помогне на домакинствата, те ще помогнат на икономиката. Няма да се потисне растежът на потреблението и оттам ще се реализират и положителните ефекти от това, че вече отпаднаха всички мерки заради коронавируса.
От тази гледна точка има потенциал за растеж, въпросът е да не го смачкаме с вътрешни, прекалено рестриктивни политики. Ако инфлацията е много висока и в същото време имаме спад на икономиката, може да се случи стагфлация.
Ние имаме фискална политика. Знаете, че има идеи да затегнем бюджета, да не харчим нищо, само да събираме пари и да трупаме излишъци - и така да борим инфлацията. Въпросът е, че ако ние го направим това, естествено ние не можем да преборим международните цени, единственото, което можем да направим, ако пренатегнем фискалната политика, да вкараме собствената си икономика в стагфлация.
Ако бюджетът печели от инфлацията, а той печели, защото има по-големи приходи от ДДС и преки и косвени данъци, този допълнителен приход според мен е съвсем логично да се върне обратно в домакинствата. По този начин няма сами да създадем рецесия там, където още я няма.
Идеята на разумната икономическа политика е в добрите времена да се трупат излишъци, за да има буфери, които да се използват, когато дойдат лоши времена.
Една от идеите е да се въведе необлагаем минимум за плоския данък. Така най-бедните данъкоплатци ще бъдат подпомогнати най-много. Аз не съм привърженик на промяна на данъчните ставки. Парите могат да се върнат на домакинствата и през осигуровките. Заплатите в криза е добре да се поддържат по-високи от инфлацията.
Но МВФ напомня и за структурните реформи, а не просто да се харчат пари.
