Ако има едни особено ключови избори в Европа, то това са тези в Германия. И поне за момента настроението сякаш навява, че лидерът на християн-демократите Ангела Меркел ще вземе своя трети мандат. Като идването на един особен месия, южните и източните държави на Стария континент имат смесено мнение относно едно евентуално подновяване на управлението на немския канцлер.

Особено много важи това за икономиките, които са най-закъсали и са най-ключов обект на популярните за десния лидер мерки на бюджетни съкращения. Говорим си за Испания, Италия, Гърция и Португалия, уточнява агенция „Ройтерс“. Съвсем наскоро към тази четворка се добави и Кипър, чиято икономика също се взриви. За много от гражданите в тези страни третият мандат на Меркел ще доведе до нищо повече от повече консервативна фискална политика, безработица, съкращения и тежко затягане на коланите.

Много от политическитe лица обаче не са съгласни с това.

В Гърция сега е сезонът на тежките усилия за запушване на финансовата дупка в бюджета. Третият спасителен заем за държавата идва с началото на септември месец и е съпътстван от силни надежди за крайно разрешаване на финансовите проблеми за гърците. Естествено, всяка брънка в този процес е обвързана с немските избори и резултатът от тях.

Италия и Португалия са на нож спрямо съкращенията. Причината за това е по-скоро неуспешния резултат от провеждането им. Поради това голяма част от експертите и политиците се надяват Меркел да подходи по-алтернативно и балансирано специално в тези две държави.

В Испания положението е катастрофално. След инжекция в банките на страната в размер на 42 милиарда евро, очакванията са, че канцлерът ще предложи банков съюз, който да кредитира попарената от рецесия нация.

Наред с всичко това е нужно да отчетем политическите нюанси. Испания, Португалия, Гърция и Кипър са с правителства в пространството дясно-център. За тях победата на Меркел е добре дошла и предразполагаща към нещо по-грандиозно, имайки предвид детронацията на бившия френски десен президент Никола Саркози. Меркел има нужда от нови десни съюзници, и правителствата се надяват те да са адекватното предлагане на това търсене.

Франция и Италия в другата плоскост. Левият им политически спектър поражда някои търкания с Меркел, които ги отдалечават от предишните близки отношения на канцлера с Марио Монти и Саркози, с които се формираше дясна троица на евроравнище.

Изборите в Германия са следени под лупа и заради един друг фактор. В общественото пространство се шири мнението, че Германия прекалено бавно е отговорила на дълговата криза. Нещо повече – при реакцията си, страната е преследвала само и единствено национални интереси, включително защитавайки своите данъкоплатци и оставяйки неизгодни за нея банки настрана. Винаги трябва да се има предвид и незарития през годините анти-сантимент към Германия от гледна точка на събитията от Втората световна война.

Едно обаче е сигурно – от Испания, през Италия, до Балканите – всяка държава ще следи много внимателно какво се случва в колоната на ЕС, която ще избира своя нов лидер.