Развитието на електронните услуги, които се предлагат от държавната администрация в България, е приоритет на няколко поредни правителства още от преди присъединяването ни в ЕС. Нашата страна, още от самото присъединяване, е значително изостанала в технологичното модернизиране на държавната администрация и оптимизирането на нейната работа в сравнение с повечето от останалите страни-членки. Именно затова е важно да се следи развитието на електронните услуги, предлагани от администрацията през последните няколко години.
Нивото на електронните услуги, предоставяни от различните държавни администрации, официално се оценява по четиристепенна скала, която за целите на настоящия анализ от ИПИ адаптирахме в петстепенна (първа степен, съответстваща на нулев етап от развитието на е-услуги, е добавена):
· Първо ниво (1) на развитие - електронни услуги не се предоставят или липсват данни за предоставянето на такива услуги;
· Второ ниво (2) - предоставя се информация за обществените услуги по електронен път;
· Трето ниво (3) - наличен е електронен достъп до формуляри и документи;
· Четвърто ниво (4) – възможна е електронна обработка на формуляри и лична идентификация по електронен път;
· Пето ниво (5) - възможно е извършване на сделки по електронен път, включително и електронно разплащане.
След като събрахме данните за всички общини, изчислихме среднопретеглени величини по области, като претеглихме общинските нива на развитие на електронните услуги с населението във всяка община. На картата долу може да се види средното ниво на развитие на електронни услуги по области за 2014 година:
Областите, чиито общини са предоставяли електронни услуги на относително най-високо ниво в страната, са Ямбол (4,23), Варна (4,17), София-град (4,00), Габрово (3,56), Разград (3,46), Враца (3,41), Кърджали (3,09) и Стара Загора (3,02). В другия край на спектъра са областите Шумен (1,00), Видин (1,00), Русе (1,08), Силистра (1,09), Кюстендил (1,32), Благоевград (1,32), София (1,43) и Монтана (1,97).
Пет от осемте области с най-ниски средни нива на предлаганите електронни услуги са концентрирани в западната част от страната, като единствените изключения от това слабо представяне са Перник и София-град. Северна България е много по-контрастна в това отношение – най-слабо представящите се области в страната се намират в североизточния и северозападния район, но някои от областите с най-високи средни нива също са концентрирани по тези региони.
Интересно е да се погледне и динамиката в нивото на електронните услуги, предоставяни от общинските администрации по области през последните няколко години. На таблицата долу са разписани степените на предоставяне на услуги по електронен път за периода 2012-2014 г., отново средно претеглени по населението във всяка една община.
В 21 области нивото на услугите, предоставяни по електронен път, се е повишило, в 6 се е влошило и в 2 няма промяна от 2012 г. до 2014 г. Областите, които са отбелязали най-голямо подобрение за периода, са: Столична община (+3,00), Пловдив (+1,75), Кърджали (+1,57), Габрово (+1,53), Сливен (+1,46) и Хасково (+1,33). Тези в които нивото на услугите, предлагани по електронен път, е паднало най-много, са: Търговище (-0,37), Видин (-0,13), Перник (-0,13), Пазарджик (-0,11), Русе (-0,04) и Монтана (-0,02).
Забелязва се, че областите, в които нивото се е подобрило, са болшинство спрямо тези, в които се е влошило или не се е променило, което само по себе си е позитивен знак за развитието на електронното правителство в България. Тревожен обаче е фактът, че в области като Видин и Русе, които през 2012 г. имат едни от най-ниските стойности за страната, 1,13 и 1,12 респективно, ситуацията не се е подобрила, а напротив, дори се е влошила за периода. Като цяло обаче, поради позитивните промени в повечето области, средно за страната услугите, предоставяни по електронен път от общините, са с едно ниво по-високи през 2014г. (2,81) спрямо 2012 г. (1,75)., което съответства на преход от 2-ра степен по нашата методология, съответстваща на наличие на информация, до 3-та степен, която показва възможност за изтегляне на бланки и формуляри. Все пак, обаче, тази степен на развитие е далеч от възможностите за истински електронни услуги, които предполагат двустранна комуникация между клиента и администрацията, както и възможност за извършване на транзакции по електронен път.
Ако обърнем внимание на броя общини, групирани по нивата на електронните им услуги, ситуацията всъщност е по-лоша, отколкото бихме предположили на база горните данни. На таблицата долу може да се види какъв е бил броят общини, които са предлагали дадено ниво на електронни услуги, за всяка една година от периода 2012-2014 г.
Както виждаме, повечето общини в страната все още са на ниво 1, т.е. не предлагат никакви електронни услуги, според годишните им отчети. Въпреки че за периода техният брой е паднал от 200 на 179, а броят на общините, предлагащи електронни услуги на нива 3, 4 и 5, се е покачил общо с 23, това е изключително малък напредък за цели три години. Тоест, от 2012 до 2014 г. броят на общините, които не предлагат никакви е-услуги, е паднал само с около 10%, а броят на общините, предлагащи електронни услуги на ниво по-високо от 2, се е увеличил с 42%. С оглед на това, че развитието на е-услуги, предлагани от държавната администрация, поне условно е един от приоритетите на няколко поредни правителства през последните години, данните в таблицата горе са разочароващи.
Развитието на електронното правителство е една много важна стъпка за оптимизиране и модернизиране на държавната администрация. Едно по-широко и качествено предлагане на услуги по електронен път от страна на общинските администрации сериозно би подобрило административното обслужване и би спестило време и пари на данъкоплатците чрез съкращаване на ненужни разходи и процедури. Въпреки че за последните няколко години средното ниво на предлаганите електронни услуги за страната се е подобрило, процесът върви с изключително бавни темпове. В същото време все още има области в страната, където средното ниво е 1 или малко над него, което означава, че в повечето общини там не предлагат каквито и да било е-услуги. Това води до сериозна фрагментация в качеството на административно обслужване и бизнес средата в страната, защото докато едни общини и области се развиват, други допълнително изостават.
Автор: Георги Вулджев, И.П.И
