Като за начало е изключително важно да се отбележи, че за тези предложения няма представени никакви сметки, камо ли оценки на въздействието.

Преместване на безработните при работните места

Едната идея вече е разписана в законопроект и целта ѝ е да се насърчи мобилността на пазара на труда. Безработните ще получават една година по не повече от 200 лв. месечно за наем, ясла или детска градина, ако успеят да си намерят постоянна работа на повече от 50 км от мястото, в което живеят. Причината за това предложение е все още големият брой на безработните (близо 300 хиляди регистрирани в бюрата по труда, включително 125 хил. души дълготрайно безработни през месец май 2016 г.), особено в малките населени места, и паралелното наличие на свободни работни позиции на други места.

По разчетите на министерството от тази мярка биха се възползвали около 1000 души. Не се знае как се стига до това число и всъщност това е единственото нещо, предполагащо, че някой някъде е гледал някакви данни, но пък такова сериозно закръгляне не дава големи надежди.

Всъщност и досега държавата насърчаваше мобилността на работната сила, като покриваше половината от ежедневните транспортни разходи от и до месторабота (чл. 42 от ЗНЗ). По тази програма се предвиждат над 30 хиляди лв. през 2015 г., но отчетът на Националния план за действие по заетостта за 2015 г. показва, че само 13 (!) души са се възползвали от помощта, а изхарчените средства са малко над 2 хиляди лева. Макар и в единия случай да става въпрос за ежедневна трудова миграция, а в другия – за трайно преместване, резултатите от първата програма не дават кой знае каква надежда за успех и на втората. Простата сметка е, че би трябвало да се предвидят 2,5 млн. лв. за помощ от 200 лв. месечно за една година на хиляда човека и то само за помощта, без да смятаме администрирането. Въпросът е дали пък хората се въздържат да ползват тези помощи, защото процедурите са сложни и не си заслужава, или пък няма достатъчно информация, или пък бюрата по труда не предлагат на безработните работа в други населени места. Ако администрацията няма успех със сега действащата значително по-проста мярка за подпомагане на трудовата мобилност, защо се цели по-високо и заделя 2,5 млн. лв. за проба?

Още повече, че политиките на пазара на труда все още са изключително свързани с даване на пари и директно осигуряване на работа (активни мерки), а не с ориентиране, консултиране и насочване, включително към свободни работни позиции в други населени места (пасивни мерки). За сравнение, докато в ЕС под 20% от средствата за политики по труда са за активни мерки, в България този дял е 70%.

Връщане на майките на работа

Втората идея, която изглежда все още не е разписана, е да се стимулират майките да се върнат на работа по-рано. В момента майките получават 90% от предишния си осигурителен доход за майчинството през първата година и фиксирана сума (в момента – 340 лв. на месец) за втората година. Ако майката се върне на работа по време на втората година, получава половината от фиксираната сума до навършване на 2-годишна възраст на детето.

Предложението на трудовия министър е да се изплаща половината от обезщетението, ако майката реши да се върне на работа още през първата година след изтичането на 135-те дни болничен за бременност и раждане (45 дни, от които са преди термина, а останалите - след), т.е. за три месеца след раждането. Така майките ще получават освен заплата за работата си и 50%  от обезщетението или около заплата и половина общо (за тези, чиито заплати са равни на осигурителния им доход).

Очевидно след като няма кураж да намали срока на платеното майчинство (в България то е най-дълго в световен мащаб и пет пъти по-дълго от средното в ЕС), правителството се чуди как да стимулира майките да не стоят толкова време вкъщи. Прости сметки показват, че почти всички майки са в майчинство през цялата първа година след раждането, като получават обезщетения и не работят, поне не и официално.

Ако приемем, че стимулът сработи за всички майки, то държавата, съответно данъкоплатците, ще спестят около 120 млн. лв. годишно само от обезщетения (без да се смятат платените допълнително данъци от работещите майки след като са се върнали на работа), 60 хиляди майки ще получават до 9 месеца по заплата и половина, а бизнесът ще има достъп до повече кадри. На практика няма никой губещ.

Множество изследвания показват негативите за професионалното развитие на жените от дългото стоене в майчинство, но въпросът тук е по-скоро кой ще гледа детето, ако майката избере да се върне на работа. Проблемът с липсата на места в яслите и градините в най-големите градове вероятно ще се реши в близките няколко години (включително заради текущите демографски процеси и спада на раждаемостта последните години), но трябва да се помисли за възможности за отглеждане на децата извън дома и на по-ранна възраст (в момента тя е 10 месеца). Ако промените се приемат, повече родители ще могат да си позволят и детегледачка с по-високия семеен доход. Може и да се улеснят условията за откриване на повече частни ясли или за формирането на родителски кооперативи. Бизнесът вероятно също ще се включи в разширяването на възможните варианти. Вече и в България има фирми, които предлагат ясла и градина за децата на служителите си на работното място. При по-голямо търсене на такива услуги, фирмите ще имат интерес да се конкурират за добрите служители и с тази услуга.

Има го и принципният въпрос, че на майките, които се върнат на работа, ще се плаща обезщетение (или част от него) за това, че не могат да работят. Този парадокс и в момента е в действие, но за втората година от майчинството. Ако предложението на министерството на труда се разпише и приеме, то би било една първа стъпка към естествено съкращаване на ефективния срок на майчинството и по-бързо завръщане на работа. Следващата стъпка е намаляване на срока на платеното майчинство и осигуряване на повече възможности за отглеждането на детето, както е в развития свят.