Проблеми с опазването на околната среда. Недостатъчни на този етап са и инвестициите в опазването на околната среда, а и България не използва достатъчно ефективно ресурсите си. В земеделието у нас се отчита небалансирано развитие на подсекторите в селското стопанство – в момента е силно развито зърнопроизводството за сметка на производството на плодове и зеленчуци. На страната ни й липсват и модерна напоителна инфраструктура, с която да може да се повиши качеството и стойността на продукцията от стопанствата.

В селските райони в България пък почти няма дейности, които да не са свързани по някакъв начин със земеделие или горско стопанство. Тази липса на диверсификация при работата в тези райони също влошава жизнения стандарт на хората, както и възможностите за развитие.

У нас не се използват подходящо почвите и водите като те систематично се замърсяват от земеделските производители  и индустриалните предприятия. Недостатъчно добре са интегрирани общинските и областните стратегии на насочени политики по отношение на защитените зони и осигуряването на тяхната свързаност в мрежата Натура2000, се казва още в анализа.

Страната ни не опазва добре рибните си ресурси и морските екосистеми. Механизацията на риболовния труд пък  е спряла някъде през 80-те години на миналия век и до момента не е извършвана голяма модернизация в този сектор.

Силните страни:

Това, с което се хвалим, са стабилната макроикономическа среда, ниските преки данъци, развита икономика  в столицата и добро равнище на морския и зимен туризъм. Биоразнообразието, плодородните земеделски земи и богатото ни културно наследство също са сред силните аргументи за икономиката на страната ни.

Благоприятни са и условия за развитие на възобновяеми енергийни източници за собствени нужди, става ясно още от анализа. В него като плюс за България е записано равномерното разпределение на средно големите градове в страната.

Страната ни има предимства сред другите държави в производството на етерично-маслени култури, добри са традициите при лозарството, винарството и овцевъдството. Традиции имаме и при създаването и отглеждането на гори, дърводобива и горската промишленост.

Според анализа у нас са запазени добре културните традиции, а читалищата в малките общини успяват да поддържат на някакво ниво духовната дейност по места.

Експертите от администрацията приемат за сериозна заплаха пред страната ни развитието на глобалната финансова и икономическа криза. Проблем е нарастването на цените на храните заради климатичните условия и цените на горивата.

Съседните страни и региони също вече конкурират българският сектор за услугите от информационните и комуникационни технологии (ИКТ).

Много сериозен проблем са и задълбочаващите се демографски процеси и емиграцията, е записано още в анализа. Заради този фактор и големи части от територията на страната се обезлюдяват.

Друг сериозен риск за страната ни са климатичните промени. Те могат да доведат до значими природни бедствия, а това, съчетано с неподдържаната инфраструктура, може да има много  тежки последици за икономиката на регионите.

Ерозията пък унищожава почвите  у нас, а вноса на рибни продукти убива родното производство, смятат още авторите на изследването.

Подобна мрачна картина не се представя за първи път и, както винаги, тя е съпътствана от  обещания за реформи, които да променят тенденциите у нас. Реално обаче на този етап е повече от очевидно, че България е сред най-бързо застаряващите нации, хората не са доволни от здравния, социалния и финансовия си статус.

Преди няколко години работодателските организации поставиха въпроса за вноса на работна ръка и използването на ресурса от чужди работници, включително и бежанци, които да работят за създаване на БВП в страната ни. При сегашните нива на безработицата в страната вносът на работна ръка не би бил добро решение, но очевидно трябва да се използва по-ефективно ресурсът от млади хора, които излизат от ученическите и студенските скамейки и остават без работа. Както и да се наблегне на преквалификацията на нарастващия контингент на бюрата за труда.