Българите са сред най-нещастните хора в света. Ние сме на 147-мо място от общо 156 страни, разгледани в първия по рода си Световен доклад за щастието (World Happiness Report).
Докладът беше представен преди т.нар. "Конференция за щастие" на Организацията на обединените нации (ООН), която се провежда в Ню Йорк. Символичен домакин на конференцията е премиерът на Бутан Джигми Тинли. Докладът е изготвен от The Earth Institute, част от Колумбийския университет, и е редактиран от директора на института Джефри Сакс, заедно с експертите Ричард Лейърд и Джон Хелиуел.
Най-щастливите хора в света живеят в страните от Северна Европа (Дания, Финландия, Норвегия, Холандия), сочат резултатите от доклада. Тяхната средна оценка на живота е между 7,8 и 7,2 по скала от 0 до 10. Вероятно никой няма да се изненада, че едни от най-нещастните хора живеят в бедните страни, по-голямата част от които са в Африка. В класацията на последните места след България попадат Конго, Танзания, Хаити, Коморските острови, Бурунди, Сиера Леоне, Бенин и Того. В последната оценката на живот е 3,4.
Хората в четирите най-щастливи страни имат доходи до 40 пъти по-високи от тези в най-нещастните. Щастливите страни са склонни да бъдат и по-богати, става ясно от класацията.Оказва се обаче, че не просто богатството прави хората щастливи. За това допринасят също и политическата свобода, силните социални мрежи и липсата на корупция. Заедно тези фактори са по-важни от доходите, става ясно от анализ на разликите в благосъстоянието между страните в двете крайности на класацията.
На индивидуално ниво от съществено значение са доброто психическо и физическо здраве, сигурността на работното място и стабилното семейство.
В доклада още е отразено акцентирането в световен мащаб на по-голямото внимание към щастието и отсъствието му, като критерии за политиката на правителствата.Класацията прави преглед на състоянието на щастие в света днес и показва как новите идеи за щастието обясняват някои лични и национални различия. Тя обхваща периода от 2005 до 2011 г. и се позовава на резултати от различни световни социологически и икономически проучвания, както и на данни от анкети, проведени в отделните страни.
Някои от ключовите акценти в доклада са следните:
С течение на времето, тъй като жизненият стандарт се е повишил, щастието в някои страни се е увеличило, за разлика от други като САЩ например. Като цяло светът е станал малко по-щастлив през
последните 30 години.
Безработицата причинява почти толкова негативни емоции, колкото може да предизвика една тежка загуба или раздяла. В професионален план сигурността на работното място, добрите взаимоотношения,
както и удовлетворението от постиженията ни правят по-щастливи, околкото високото заплащане и удобното работно време.
Психичното здраве е най-големият самостоятелен фактор, който влияе върху щастието във всяка страна. И все пак само една четвърт от психично болните хора получават лечение за състоянието си в
развитите страни и дори по-малко - в по-бедните страни.
Стабилният семеен живот и трайните бракове са важни за щастието на родителите и децата. В напредналите страни жените са по-щастливи от мъжете, докато при по-бедните страни такава тенденция не се
забелязва. Най-нещастни се оказват хората на средна възраст, показва също едно от заключенията, направени в доклада.
Интересен е фактът, че независимо от всички негативни събития, които се случиха с гърците през последните години, заемайки 18-то място, страната изпреварва доста други, които са с далеч по-добри
икономически и финансови показатели.
Светът се нуждае от нов икономически модел, базиран по-скоро на идеята за „брутно глобално щастие“, отколкото просто на правенето на пари. Такова мнение изрази генералният секретар на ООН Бан Ки-мун по време на конференцията. Повече за тази идея вижте тук.
