1. Мита, земеделски данъци и данъци върху захарта: създават основата на евробюджета от 1970 г. насам, пренасочени към него в следствие на създаването на единна зона на свободна търговия и липсата на мита между страните членки. Страните  запазват 25% от приходите от мита с цел финансиране на действията по събирането им и поддръжка на граничния контрол. Пренасочването на земеделските данъци пък е оправдано с общата земеделска политика и значителните субсидии, които общността отпуска за сектора. През 2014 г. от мита и земеделски данъци ЕС събира 16,4 млрд. евро.
2. Приходи, основани на данък добавена стойност: страните членки внасят малък процент от хармонизиран данък ДДС, с основа до 50% от брутния национален доход. Хармонизираната ДДС основа се равнява на годишния приход от ДДС на отделните страни членки, разделен на претеглен усреднен ДДС на всички членки на ЕС. Повечето страни членки внасят в бюджета на ЕС около 0,3% от общите си приходи от ДДС, а този елемент носи на бюджета 17,6 млрд. евро.
3. Приходи, основани на брутния национален доход (БНД): първоначално замислен като инструмент за допълване на недофинансиране от останалите източници на приходи, през последните години тези плащания към бюджета на ЕС става все по-големи. Понастоящем таванът на тези плащания е фиксиран на 1,24% от БНД на отделните държави-членки, а конкретната му стойност се определя отделно за всяка година в зависимост от настоящите нужди на ЕС. Причина за увеличаването на този елемент на финансиране е следствие от принципа на равенството на участието според „възможностите на конкретните страни да плащат“ вноските си, и внася най-значителния дисбаланс богатите и бедните страни в ЕС. Днес този източник формира най-големият дял на приходите на ЕС – през 2014 г. общата му сума е 99 млрд. евро. 
4. Други приходи: малка част от бюджета е съставен от данъци върху заплатите на европейската администрация, вноски на страни извън ЕС за програми, в които участват, както и глоби на фирми, които нарушават законодателството на ЕС. Тези приходи възлизат на 9,9 млрд. евро през 2014 г.

При формирането на бюджета на ЕС се спазва принцип на равенство между разходите и приходите. Това означава, че приходната част се формира въз основа на прогнозите разходи, а излишъците се прехвърлят към бюджета за следващата година (последният бюджет, за който са достъпни пълни данни например има излишък от около 1 млрд. евро).

Разходната част на бюджета е разделена между различни програми, като няколко от тях формират по-голямата част от разходите. Малко над 1/3 финансират различни програми за развитие на природни ресурси( от тях 44 млрд. евро земеделски фонд и 11 млрд. евро за развитие на селските райони), малко под 1/3 – икономически, социални и териториални кохезионни програми (от тях 52 млрд. евро за инвестиции в растеж и създаване на работни места). Останалите разходи са за конкурентоспособност (13 млрд. евро), издръжка на европейската администрация (8 млрд. евро) и различни партньорски програми извън ЕС (7 млрд. евро).

При прегледа на разходната част на бюджета трябва да се има предвид, че това разпределение не във всички случаи важи за различните държави членки. Докато в България сумите от земеделските и кохезионните програми са относително равни, Полша усвоява над два пъти повече от кохезионните фондове, а Франция около два пъти повече от земеделските.

Описаните в бюджета на ЕС суми не включват и националното съфинансиране, което означава, че реалната стойност на програмите е значително по-висока от описаната в бюджета. Липсва и анализ на алтернативните разходи, които понасят икономиките на страните членки в следствие на преразпределението на средства през европейския бюджет.

Статията е публикувана от Инфограф. Автор: Адриан Николов.