Има ли средна класа в България и кои хора попадат в нея - това е темата на изследване на Института за пазарна икономика. 

Oколо 3,5 милиона българи  живеят в домакинства със средни доходи към 2010 г. Те са 46,9% от цялото население, тези с ниски доходи са 43,4%, а тези с високи доходи  - 9,7%. 

За да може едно примерно четиричленно семейство от двама възрастни и две деца да се счита за част от средната по доходи класа, то неговият общ месечен доход трябва да се равнява на около 2400 лв. (към 2010 г.).

Броят на хората, които могат да се считат за средна класа, е намалял с около 200 000 души в периода от 2005 до 2010 г. През 2006 г. между 3,7 и 3,9 милиона живeят в домакинства от средната класа. Техният брой спада през следващите две години и достига между 3,5 и 3,6 милиона през 2008 г. Този спад е последван от ново увеличение до между 3,6 и 3,8 милиона в годината на изследване 2010 г., което обаче e последвано от нов спад до между 3,5 и 3,6 милиона в годината на изследване 2011 ге налице е група от приблизително 150 хиляди души, които се включват и отпадат от групата на средната по доходи класа през разглеждания период. 

Средната по доходи класа в България забогатява по време на икономическия бум и не губи голяма част от доходите си в първите две години от кризата (2009-2010 г.). Медианният нетен изравнен доход нараства от 1348 евро през 2006 г. на 2171 евро през 2008 г.Обяснението за тези тенденции е в значителния икономически ръст в годините на възход преди срива от 2008 г., който се пренесе върху реалната икономика на България през 2009 г. 

Броят на хората, живеещи в домакинства с високи доходи, се увеличава за периода на изследване (2005 г. – 2010г.) с около 2% за сметка на средната по доходи класа.

През 2008 г. се наблюдава относително малко изменение на броя хора, които принадлежат към различните класи по доходи. Медианният доход продължава да расте до 2010 г., когато достига 3017 евро и започва да спада, което съвпада с началото на икономическата криза.

През 2006 г. размерът на горната класа е между 5% и 7%, следва увеличение до 8,4%-10,5% през 2008 г. Към края на разглеждания период се  наблюдава спад от около 1 процентен пункт до 7,3%-9,7% през 2011г. От гледна точка на процентите тези изменения не изглеждат особено значителни предвид краткия период на изследване.