"Това, което ни учи протекционизмът е в мирно време да си причиняваме точно това, което нашите врагове се опитват да ни причинят по време на война." Хенри Джордж

Развиващите се страни вече са набрали скорост. Броят на хората, живеещи в икономики с висок растеж, или с доход на глава от населението равен на нивото на доходите в ОИСР, се е увеличил четирикратно през последните 30 години - от 1 млрд. - на 4 млрд. евро, според Комисията по растеж и развитие (2008 г.). Това е забележителен резултат, както от гледна точка на глобалния икономически растеж, така и от гледна точка на разпределението на доходите. Дисперсията на икономическата активност води до това, че някои от най-големите икономики в света не са членки на ОИСР, което е още една причина ОИСР да разширява членството, за да гарантира включване на разнообразни програми в глобалната икономика.

Поради тези причини през последните две години Директоратът по търговия и земеделие на ОИСР съсредоточи работата си върху политиките за развитие и търговия в Бразилия, Русия, Индия, Индонезия, Китай и Южна Африка (БРИИКЮ) - шест от най-големите икономики извън страните от ОИСР, които са в челните редици на тази глобално разпръсната икономическа активност. Книгата представлява резюме на част от тази работа. Аналитичният труд описан тук е селективен: той се фокусира върху ключови елементи от ефективността на търговията в държавите от БРИИКЮ по отношение на останалата част от света, както и на влиянието върху ефективността на търговските политики в национален план. Поради това книгата има за цел да допълни изчерпателните икономически и секторни прегледи на страните БРИИКЮ, разработени от други директорати на ОИСР, от Световната търговска организация (СТО), Световната банка (СБ) и други организации.

Докато приключваше работата по настоящото издание, световната икономика навлезе в период на сътресения на финансовите пазари и на общ икономически спад до размери, които в зоната на ОИСР не бяха изпитвани от 80-те години (ОИСР, 2008). Макар последствията от кризата да са все още неизвестни, данните и
наличните прогнози от началото на 2009 г. сочат, че страните БРИИКЮ са също засегнати, особено от по-трудните международни кредитни условия и от по-слабото търсене в страните от ОИСР. И все пак, забавянето на растежа в БРИИКЮ започна от по-високи начални стойности и засега те са по-слабо засегнати от страните в ОИСР, вероятно в резултат от нарастващата устойчивост в своите възникващи пазарни икономики. Без съмнение ще трябва да се извадят поуки относно надзора на финансовите пазари, както в страните от ОИСР, така и от БРИИКЮ, в процеса на преодоляване на последиците от кризата. Вероятно ще се наложи да се предприемат допълнителни мерки в цяла поредица от области. Настоящата книга се съсредоточава върху структурните политики, особено търговските и свързаните с търговията политики, и разглежда един набор от взаимно допълващи се политически подходи. Т.е. анализите са в подкрепа на идеята да се съпротивляваш срещу протекционисткия натиск (например Глава 4), както и ползите от стимулиране на отворения пазар. Като дългосрочна перспектива, въз основа на опита от последните десетилетия, изводите ясно сочат, че страните БРИИКЮ имат потенциал да развиват отворени пазарни икономики. Противопоставянето на протекционизма и навременното прилагане на подходящи политически реформи може да изведе тези нововъзникващи икономики от сегашната криза със засилени търговски позиции и по-солидни резултати, отколкото биха били в друга ситуация.

Книгата е предназначена за информирана, но неспециализирана аудитория. Техническият материал е сведен до минимум и посочва ползваните източници. Когато е включен технически материал, той е придружен от по-интуитивни описания.

Раздел 1 от изданието се състои от набор от тематични глави, които сравняват и контрастират ефективността на търговските политики в БРИИКЮ и тяхното място в икономическия свят. Търговците по света са все по-взаимнозависими един от друг чрез хилядите вериги за доставки по цял свят, които се възползват от организационни и други технически предимства през последните десетилетия. Тези достижения влияят значително върху начина, по който разсъждаваме по въпросите на световната търговия и за мястото на отделните страни в мрежата. От важно значение е световната мрежа да се разглежда като едно цяло, отколкото като списък от конкуриращи се страни.

Глава 1 разглежда променящата се архитектура на световната стокова търговия като повод за дискусия относно нуждата да се включат нововъзникващите пазарни икономики в многостранното семейство по различни начини, които включват, но не са ограничени до членството в СТО. Глобалната търговия отнесена към световния БВП е нарастнала от 39% през 1992 г. до 52% през 2005 г. В същото време делът от световната търговия на страните от ОИСР е спаднал от 73% през 1992 г. до 64% през 2005 г.

Глобализацията включва паралелни, а понякога и противостоящи стокови потоци, преки чужди инвестиции (ПЧИ), технологични излишъци и други фактори. Следователно, не е просто от значение с кого търгуваш, но и с кого търгуват твоите партньори - членството в клуба е важно не само за двустранните партньори. Поради тази причина моделите на световната търговия са описани в Глава 1 по-скоро oт гледна точка на мрежовите индекси, отколкото от гледна точка на дела на традиционната търговия.

Глава 2 разглежда по-стандартни резултати за ефективността на търговията в страните БРИИКЮ и ОИСР, според гравитационния модел /gravity-type model/. От една страна резултатите не са изненадващи - ефективността на търговията в страните БРИИКЮ показва добри нива в сравнение с тези на други страни. Този вестникарско декларативен възглед се дължи в значителна степен на Китай и Индия, които са доста големи и бързоразвиващи се икономики. Когато вземем предвид икономическия размер на трърговските партньори и някои фактори на отделни държави и техните партньори, Индонезия, Русия и Южна Африка имат много по-добри показатели по отношение на търговката ефективност.

Данните и информацията за регионалните приходи и новата икономическа география своевременно напомнят, че действат икономически и технологични сили, които от една страна причиняват отклонения в приходите в рамките на самите страни, а от друга - между отделни страни, в които са разположени „световни градове" и тези, в които няма такива градове. Тези агломерационни сили са в центъра на анализите на Глава 3 за новата икономическа география и нейния смисъл в страните БРИИКЮ.

Следващата глава насочва вниманието на читателя по-фокусирано към политическите измерения. Глава 4 прави широк преглед на текущото състояние на политическата икономия на търговията и вътрешните търговски политики в БРИИКЮ и в глобален контекст. Тук дискусията е от гледна точка на постиженията на глобалната търговска политика (и нейните перспективи) от гледна точка на промените в ефективността от първите три глави. Aнализът се фокусира върху предизвикателствата, които либерализацията в търговията ще постави пред света в следващите години. Реформите на пазара предлагат големи и дългосрочни ползи, а за икономиките на БРИИКЮ това се свежда до микроикономически, структурни и институционални реформи - както е в страните от ОИСР. Има много малко примери за страни, където реформата е била институционализирана като постоянна характеристика на националната политика и с началото на глобалната икономическа криза съществува опасност от засилващ се протекционизъм.

Глава 4 излага сериозни притеснения за разпространението на преференциалните търговски споразумения (ПТС). Тази гледна точка е повдигната отново от Bhagwati (през 2008 година), който споделя своите притеснения, че ПТС са вероятно най-сериозната заплаха за многостранната търговия. Темата за ПТС продължава в глава 5, където са оценени ползите и загубите, произтичащи от ПТС, включително за БРИИКЮ. Авторите заключават, че всяка от икономиките на БРИИКЮ ще спечели много повече от многостранната свободна търговия, отколкото от множество ПТС - дори и ПТС с големи търговски блокове като ЕС, САЩ и Япония. Освен това тези резултати обикновено преувеличават ползите от ПТС, защото емпиричния анализ не взема предвид вероятните загуби от ефекта на „Купата спагети"/"Spaghetti bowl"/ на нестандартните правила и други договорености, свързани с частичните преговорни практики на ПТС. Относителните печалби от договорените ПТС също се сравняват с едностранните свободни търговски печалби за БРИИКЮ. Не е учудващо, че либерализацията на едностранната търговска политика се оценява като много по-ценна за тези икономики, отколкото ПТС и почти толкова ценна, колкото многостранната свободна търговия.

Раздел 2 на книгата се състои от шест глави - по всяка една за икономиките на БРИИКЮ. Тези глави са обобщение на дълги дискусии, фокусирани върху ключови въпроси за търговията и развитието на всяка една от страните през последните две години. Естествено въпросите за отделните страни се различават и не е имало опит за стандартизиране на подходите. Бразилия е една от 13-те страни (звезди), която бележи над 7% икономически растеж поне за 25 години[1], според данни на Комисията по растеж и развитие (2008 г.). За съжаление не беше възможно да се задържат тези забележителни резултати след 1970 г., но Бразилия през последните години начерта политическа платформа, с която се надява да възвърне статуса си на бърз растеж с една по-добра система от правни принципи. Този потенциал и ключовата геополитическа роля, която играе нацията в Латинска Америка, я прибавят към групата на БРИИКЮ.

Русия е най-голямата икономика в света, която не е член на СТО. Тя е била ангажирана с продължителни "започващи-спиращи" преговори, които не издават признак, че ще привършат скоро /по време на писането на книгата/. В допълнение към дискусията за развитието на търговските политики и присъединяването на Русия към СТО, тази глава дава "теоретична" обосновка за прилагане на теорията за оптималната тарифа върху износа на руска енергия, който контрастира с политико-икономическите аргументи срещу безполезността на такъв подход в Глава 4.

Индия най-после се освободи от оковите на "разрешителното Радж" и показва бърз растеж по доста нетрадиционен метод - основно базиран върху нарастване на услугите и износа на услуги в най-малко регулираните сегменти от сектора. Въпреки внушителната либерализация на търговията през последните години, Индия е една от най-малко отворените икономики от страните БРИИКЮ, по отношение на търговските условия, и това вероятно допринася за ниската ефективност на производствения сектор. Индия се сблъсква с проблемите на обезсърчаваща бедност, задълбочени от политики, които намаляват възможностите за работа, включително и за нискоквалифицираната работна ръка.

Индонезия е вторият член на групата БРИИКЮ, която е била звезда по растеж. Също както Бразилия, тя постигна този статус преди няколко години и сегашният й напредък беше прекъснат от промените в нейната политическа архитектура и азиатската икономическа криза в края на 90-те години. Индонезия е в добри позиции да се възползва от новия растеж в Азия, но трябва да направи някои промени, подобно на други страни, поради непрекъснатите промени в динамиката на глобализацията. Външната конкурентност ограничава развитието на Индонезия, както и на Бразилия, Индия, Русия и Южна Африка.

Китай е най-новата страна, която достигна продължителен растеж от 7% вече четвърт век. Тя е използвала отворената търговия като ключова съставка в комбинацията си от успешни политики. Китай е забележителен с пазарно-ориентирания си подход към отделни предприятия. В резултат на това Китай "излетя", като стимулира развитието на трудоемките операции - производства свързани и отговарящи на неговите традиционни сравнителни предимства. С това Китай избягна грешките, допуснати в предишни десетилетия от Бразилия, Индия и Индонезия (и много други страни), асоциирани със стимулиране развитието на капитало-интензивни предприятия, когато икономиката изобилства с работна ръка. В резултат от това китайското чудо се очертава като много по-устойчиво, а едновременно с това се справя и с бедността, и с въпроса за икономическата ефективност.

Южна Африка се реинтегрира в глобалната търговска мрежа в средата на 90-те години толкова впечатляващо, колкото Китай и Индия (Глава 1). Но сега изпитва трудности в изграждането на една основа за бързо икономическо развитие и част от търговските сектори изостават от развитието на световните пазари. Страната трябва да се справи с разпределението на ресурсите и проблеми със собствеността, както и с един набор от търговски и местни политики, които и в двата случая не служат добре на икономиката.

Така в групата БРИИКЮ все още има една звезда на растежа (Китай), две предишни звезди по растеж, които биха искали да се върнат в класацията (Бразилия и Индонезия) и три кандидата с аспирации. Само един от тези кандидати е на път да се присъедини към "групата на тринадесетте" в следващото или по-следващото десетилетие. Всичките пет незвездни страни се нуждаят от доста значими по-нататъшни промени, за да се очаква, че ще достигнат подобен растеж на ефективността.

БРИИКЮ и другите нововъзникващи пазарни икономики могат да се възползват от обмяната на идеи за бъдещи икономически стратегии със страните от ОИСР. Със сигурност в момента има солиден набор от информация и анализи, които биха могли да се използват като отправна точка - и главите на тази книга са свидетелство за това.

Глава 6
Бразилия

Шеста глава представя широк обхват от проблеми свързани с търговията на Бразилия. Текстът представя историческата перспектива, за да хвърли светлина върху някои характеристики в сегашната търговската политика на Бразилия. През последните 60 години Бразилия се сблъска с много предизвикателства, за да постигне високо и устойчиво ниво на икономическо развитие и усъвършенства разпределението на доходите.

Бразилия поддържа активни търговски отношения със световните пазари. Търговията сега е от два пъти по-голямо значение в сравнение с преди две десетилетия. През 1988 година търговията даваше 14% от БВП, а през 2006 г. беше 30%. Инфлацията е сведена до около 3%, а развитието през последните години се възстанови в границите на 4-5 %. Успешни правителства създадоха очакване и нова надежда за икономически растеж на всички нива. Поради всички тези причини Goldman Sachs обяви, че Бразилия демонстрира достатъчно обещания за висок растеж, за да я включат в тяхната група БРИК на нововъзникващи икономики.

Глава 7
Русия

Русия е най-голямата икономика в света, която не е член на СТО, а от началото на 2008 година сред 30 държави, започнали дълги преговори за прием в СТО. Русия кандидатства за членство в ГАТТ /Общото споразумение за митата и търговията/ през юни 1993 г. и Работната група от ГАТТ беше преобразувана в Работна група на СТО през 1995 г. По време на първия си мандат, президентът Путин определи кандидатстването в СТО за приоритет на Русия и след намален няколкогодишен интерес, руските преговори започнаха да напредват през неговия мандат. В началото на 2008 г.  Русия договори двустранни споразумения с почти всички държави от Работната група на СТО, въпреки разногласия с Грузия и някои други.

В настоящото издание са обобщени голям брой други документи, в които сме анализирали кандидатстването на Русия в СТО и нейната търговска политика. В раздел 2 и 3 са дискутирани изчислими обобщени равновесни модели, които разработихме за да оценим влиянието на кандидатстването за членство на Русия в СТО върху руските региони, бедността в Русия, разпределението на ползи от кандидатстването в СТО и на влиянието на Програмата за развитие от Доха. Показвано е, че въвеждането на чуждестранни инвеститори в услугите е ключов източник за ползи за Русия от приема в СТО и това е много по-важно, отколкото каквото и да е влияние на Програмата за развитие от Доха, или по-добрият достъп до пазара на Русия след приема й в СТО. В раздел 4 авторът показва, че конкретни тарифи в Русия са били причина за увеличение на средната за страната тарифа за най-облагодетелствана нация (НОН) от 2001 г., което значително е увеличило несъответствието в тарифите. В раздел 5 обяснявам защо дискриминационното ценообразуване на природния газ за външния и за вътрешния пазар, е в интерес на Русия. В раздел 6 са обобщени ангажиментите на Русия в стоките, земеделието и услугите, а раздел 7 заключава, че тези задължения вече не са не са по-тежки от типичните задължения, поети от присъединяващи се страни, непринадлежащи към групата на най-слаборазвитите /non-LDC/. В раздел 9 се обяснява защо САЩ ще отменят действащия закон Jackson-Vanik срещу Русия, веднага щом тя стане член СТО. В последните два раздела са дискутирани принципните оставащи въпроси и възможностите за членство.

Глава 8
Индия

Въпреки недовършените реформи растежът на БВП на Индия се ускори до над 9% през последните три години, от средно годишно ниво 5,8% през периода 1991-2004 година. Успоредно с високия растеж, доходът на глава от населението се увеличи повече от двойно за периода 1990-2007 година, а бедността намаля от 46% през 1986 година до 36% през 2000 година. Въпреки това бедността все още остава сериозен проблем. Икономическият динамизъм на Индия през последните години накара много изследователи да я сравняват с Китай и да очакват от нея подобно драматично включване в световните пазари. Макар че Индия и Китай споделят общи характеристики, включително и като че безкрайното предлагане на работна ръка и едно доминирана от селското стопанство икономика, пътят на развитие на Индия засега се очертава като доста по-различен от този на Китай; като цяло той се различава и от развитието в предишни десетилетия на Япония, Корея и другите азиатски тигри.  

Освен гореизложеното, главата, посветена на Индия е организирана по следния начин: раздел 2 прави бърз преглед на общите и фундаментални тенденции на индийската икономика и ефективността на търговията. Раздел 3 изследва по-детайлно структурата и производителността на индийската търговия и в частност нейният износ. Опитът в три конкретни сектора - автомобилния, фармацефтичния и сектора на услугите - са изследвани в този раздел с цел да се извадят поуки от сегашната търговска политика на Индия. Търговската политика и нейното влияние върху икономиката са дискутирани в раздел 4. Раздел 5 дискутира промените в детерминантите на производителността на индийската икономика. Накрая, раздел 6 предлага заключения и възможни следващи стъпки за изследване.

Глава 9
Индонезия

Азиатската финансова криза от 1997-1998 г. силния растеж на индонезийската икономика и търговия. Възвръщането на предишните позиции на световните пазари сега изглежда като предизвикателство. Преди кризата търговията дълго време беше основен двигател за икономически растеж на Индонезия. От страна на търсенето нетният износ водеше до растеж, докато от страна на предлагането нарастването на експортните производствени мощности ускориха растежа на цялата икономика. Кризата разби структурните връзки в икономиката и подсилена от макроикономическата нестабилност, засегна сериозно фирмите, като намали тяхната способност да търгуват. Успоредно с тези развития, много конкуренти побързаха да завладеят световните пазари, като увеличиха конкурентния натиск върху индонезийската индустрия.

В тази развиваща се глобална среда е жизнено важно за Индонезия да идентифицира стратегии, за да остане конкурентноспособна, включително да се придвижи нагоре по стойностната верига, да използва по-добре сравнителните си предимства и производствените си фактори. В по-тесен смисъл става дума за конкурентноспособност на цените на продуктите на външните пазари, които се определят от производствените разходи, разликата им с пазарната цена и валутните курсове. В краткосрочен план конкурентоспособността на цените може да се увеличи чрез манипулиране на валутните курсове или свиване на прага на печалба, но в дългосрочен план зависи от способността на икономиката да ангажира ефективно такива производствени фактори, които се определят от нейната конкурентоспособност. Способността за ефективност се определя отчасти от капацитета на икономиката да бъде иновативна, от безпроблемното функциониране на продуктовите, трудовите и финансовите пазари, от качеството на институциите и доброто управление

Глава 10
Китай

На ефективността на търговията на Китай сред групата на БРИИКЮ е обърнато най-голямо внимание в настоящото издание, заради нейния размер и качество. Съответно в увода и глави 1, 2 и 4 е отредено значително място на различни индикатори за икономическата трансформация и търговските постижения на Китай. Тези индикатори, започвайки с общата статистика в таблица 4.1, не са повторени, а цитирани при необходимост. Докато фокусът на тематичните глави (1-5) e обобщаващ по характер, тази глава се занимава с избрани микроикономически проблеми на търговската ефективност и политика. Както при главите посветени на другите държави, и тук погледът е допълващ с изчерпателни прегледи на ефективността на икономиката на Китай, представена от ОИСР, Световната банка, МВФ и СТО. Освен това са използвани двете последни оценки на ОИСР за ефективността на търговията и политиките в Китай, Greene и Tsai (2008) и Greene, Dihel, Kowalski и Lippoldt (2006).

[1] Другите са Ботсвана, Китай, Китайско Тайпе, Хонг Конг, Китай, Индонезия, Япония, Малайзия, Малта, Оман, Сингапур, Южна Корея, Тайланд.