Резюме

В своя доклад за състоянието на човешките права в България през 2008 г., оповестен в края на месец март 2009 г., Българският хелзинкски комитет (БХК) констатира противоречиви тенденции. Сред тях имаше положителни - най-вече в практиката на Комисията за защита от дискриминация. Приеха се и няколко положителни законодателни изменения. В други сфери обаче стагнацията продължи или дори настъпи регрес, като например в свободата на изразяване, заявяват от БХК.

Сериозен проблем през годината бе свръхупотребата на сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи. Бяха прекратени без обвинения няколко разследвания на случаи на нарушения на правото на живот в резултат от действия на полицейски служители през минали години. През 2008 г. БХК констатира три нови случая, в които хора загубиха живота си при съмнения за свръхупотреба на сила от правоприлагащите органи.

През годината БХК получи многобройни заслужаващи доверие свидетелства за малтретиране на хора по време на задържане в полицейски управления. Проведената анкета сред лишени от свобода през декември в четири затвора на България показа повишаване на дела на оплакалите се от употреба на сила спрямо тях по време на задържането им от полицейски служители и висок непроменящ се дял на оплаквания от употреба на сила вътре в полицейските управления.

2008 г. бе белязана с многобройни скандали за нарушения на правото на неприкосновеност на личния живот под формата на произволни подслушвания и проверки на разпечатки от телефонни разговори. През декември бяха направени промени в Закона за специалните разузнавателни средства, с които бе създадено Национално бюро за контрол на СРС – независим орган, който осъществява наблюдение над прилагането им. Предстои да се види как бюрото ще допринесе за решаването на този сериозен проблем в България, който и през 2008 г. предизвика осъдително решение срещу България на Европейския съд по правата на човека.

Най-сериозна загриженост през 2008 г. предизвика положението със свободата на изразяване. В тази сфера продължиха да се проявяват и усилват тенденциите, които БХК открои през предходните години: неясна собственост и непрозрачен произход на капитала на основни медии; автоцензура на журналистите, особено в частните медии, причина за която са както икономически, така и политически интереси; агресивно вмешателство в редакционната политика от страна на PR агенциите; разнообразни форми на политически натиск на държавата и отделни парламентарно представени партии; силно изразени и широко разпространени расизъм, ксенофобия, сексизъм и предразсъдъци към религиозни и сексуални малцинства при бездействие на регулатора в лицето на Съвета за електронни медии; бездействия на етичните комисии по печат и в електронните медии в случаите на явни нарушения на техните етични кодекси; продължаващи опити за цензура в Интернет. Заедно с тези стари проблеми, през 2008 г. се очерта едно ново и невиждано досега тяхно проявление, което ги поставя на качествено ново равнище. Те се свеждаха до крайни форми на физическо насилие над хора заради тяхното слово (убийството на писателя Георги Стоев и пребиването на журналиста Огнян Стефанов); груби намеси на държавата в контрола над Интернет публикации (случаят с „Опасните новини”); уволнения на журналисти от популярни медии заради засягане на икономически интереси (отстраняването на Георги Коритаров от Нова телевизия).

През 2008 г. БХК отбеляза положителни развития в сферата на защитата от дискриминация. Те се състояха най-вече в подобряване на капацитета на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) да прилага адекватно националното и международното антидискриминационно право. Чрез телеологично тълкуване на закона и освободено от формализъм и схоластика мислене, КЗД успя да осигури ефективна защита на жертви на дискриминация на основата на най-различни признаци, включително жертви на сексуален тормоз и преследване. Силна бе практиката на комисията по отношение на тенденцията в медийни репортажи да се сочи ромската етническа принадлежност на предполагаеми престъпници. КЗД определя това като слово на омразата, като се позовава на международните стандарти, и го квалифицира като тормоз в нарушение на закона. Видимо положително развитие имаше в практиката на КЗД и по отношение прехвърлянето на доказателствената тежест върху дискриминатора. Заедно с това, в практиката на комисията продължиха да се наблюдават и недостатъци. Те се състояха в стеснителни тълкувания на собствената компетентност да прилага Закона за защита от дискриминация; неразбиране на института на непряката дискриминация; в обвързването на отговорността за дискриминация с умисъла; в продължаващите опити да се установяват отделни, „безпризнакови” форми на дискриминация в нарушение на закона. Недостатък на практиката на КЗД бе и нейният отказ да използва правомощието си да се самосезира по последователен и стратегически начин за системна дискриминация.

През годината се забелязаха някои положителни развития в защитата на бежанците и кандидатите за убежище. Общият дял на признаване на бежански статут за 2008 г. бе 54.6%, тоест, значително по-висок от 34.4% за 2007 г. На фона на това положително развитие, обаче, следва да се отбележи общият спад в броя на хората, потърсили закрила в България, който е с 23% по-нисък в сравнение с 2007 г., което се дължи на влошаване на достъпа до територията и процедурата на търсещите закрила.

Стагнация през 2008 г. беляза и положението на хората с психични разстройства в институциите. Процедурата за настаняване в тях продължи да бъде произволна. Системата на лишаване от дееспособност не претърпя никаква реформа и продължи да държи хиляди хора на практика извън сферата на гражданскоправните отношения. Злоупотребите с личните права и имуществото на поставените под запрещение продължиха да бъдат сериозен проблем.

Продължи и дискриминацията към жените в труда, образованието, представителството в органите на властта, както и в други сфери. Въпреки засиления нормотворчески процес и през 2008 г. липсваше адекватна правителствена политика или програма с ясен подход към домашното насилие, като към полово мотивирано насилие.

Стагнация беляза 2008 г. и по отношение на правата на децата. През май 2008 г. се състоя заседание на Комитета по правата на детето към ООН за разглеждане на доклада на България по изпълнение на задълженията й по Конвенцията за правата на детето. Към страната бяха отправени множество препоръки във връзка с реална деинституционализация, осигуряване на достъп до образование на ромските деца и децата с увреждания, осигуряване на защита за децата с антисоциално поведение и децата, жертва на трафик и експлоатация. През октомври 2008 г. международната неправителствена организация Център за застъпничество за хора с ментални увреждания (MDAC) спечели дело срещу България по Европейската социална харта (ревизирана) заради неизпълнение от страна на България на задължението й да осигури образование за децата с умствени увреждания, които живеят в домове. Всички тези констатации и препоръки обаче останаха без отзвук на държавно ниво.

Нарушенията на религиозните права на гражданите през 2008 г. бяха и по насоченост, и по тежест, подобни на тези, които бяха регистрирани през 2007 г. Закрити бяха организации, които според съда, без да са изповедания, вършат дейност на такива (напр. т.н. „ахмадии” и „Обединението за ислямска религия и култура”). Годината бе белязана и с многобройни случаи на прояви на враждебност към някои религиозни общности, като основни обекти на това враждебно отношение бяха, както и през минали години, мюсюлманите и „Свидетелите на Йехова” (многобройни обидни надписи по джамии, всевъзможни пречки пред изграждането на молитвени домове на „Свидетелите на Йехова”, клеветнически кампании срещу тях в някои градове). Най-тежкият случай на проява на ненавист и омраза на религиозна основа бе побоят, нанесен 11 септември 2008 г., на 53-годишния Хасан Салих Тахир, българин, изповядващ Ислям, от с. Богданица, намиращо се близо до Пловдив.

През 2008 г. ограниченията на властите срещу правото на мирно събрание бяха по-малко в сравнение с 2007 г. Въпреки това, мирни събрания на представители на македонците в България бяха ограничавани както и през други години. Но правителството предприе през април нова кампания за призоваване на членовете на ОМО „Илинден – ПИРИН” в полицията, за да се проверят техните подписи под учредителните документи на наново учредената партия. Тези привиквания бяха по същество един продължаващ тормоз над македонците в България и са продължаващо посегателство над свободата на сдружаване. Комитетът на министрите на Съвета на Европа и през 2008 г. изведе като систематичен порок липсата на разрешение на проблема с регистрацията на политическа партия на македонците.

В областта на защитата на правото на достъп до информация през 2008 г. имаше някои положителни законодателни изменения, улесняващи достъп на гражданите до обществена информация. Имаше и известен напредък по проблема с изпълнението на съдебни решения за достъп до информация от страна на администрацията. В същото време продължава да е чест случаят на отказан достъп до информация, въпреки нормите на закона. Годината бе белязана и с непрекъснатите опити на МВР, въпреки решението на ВАС, който отмени Наредба № 40 за достъпа до данни от Интернет трафика, въпреки ограниченията в Закона за електронните съобщения, приети от Народното събрание, защитаващи гражданите, да се опитва да получи неограничен достъп до трафични данни, опит, който и днес продължава в пленарната зала на Народното събрание.


Пълния текст на доклада на БХК (в PDF-формат) ще откриете тук.