На 29 април 2008 г., в съответствие с чл. 1, ал. 2 и чл. 51 от Закона за Българската народна банка (БНБ), управителят на БНБ внесе в Народното събрание Годишния отчет на БНБ за 2007 година.

Econ.bg ви предлага да се запознаете с него.


Резюме

На 1 януари 2007 г. България стана член на Европейския съюз – успешен завършек на над десетгодишен процес на преговори, в хода на който у нас бяха извършени значителни законодателни промени и се постигна преструктуриране на икономиката в степен, при която тя да бъде в състояние да устои на конкурентния натиск и действието на пазарните сили в ЕС. Българската народна банка има значим принос за успеха в преговорите за членство. От една страна, тя участва активно в реализирането на необходимите промени в законодателната и нормативна уредба на банковия сектор. В началото на 2007 г. регулаторната рамка на банковата система бе цялостно променена. От друга страна, политиката на централната банка, насочена изцяло към поддържане на доверието в икономиката и в националната валута, гарантира макроикономическата стабилност в страната – важно предварително условие за присъединяване към ЕС.

Стабилността на националната парична единица е гарантирана от въведения със Закона за БНБ (ЗБНБ) на 1 юли 1997 г. паричен съвет. Позицията на БНБ (споделяна от правителството, парламента и широката общественост) е, че България следва да поддържа системата на паричен съвет до членството на страната в еврозоната при запазване на съществуващото съотношение от 1.95583 лева за евро и, както и досега, да провежда последователна политика за присъединяване към Валутен механизъм II (ERM II) независимо от промените в глобалната икономическа и политическа среда, резките колебания на международните финансови пазари от втората половина на 2007 г. и нарасналата в началото на 2008 г. неопределеност за перспективите пред световната икономика. БНБ ще продължи да провежда последователна и предвидима политика, създаваща условия за устойчиво изпълнение на Маастрихтските критерии и влизане на страната в еврозоната, като неотклонно отстоява правото на еднакво третиране при преговорите за присъединяване към Валутен механизъм II и след това при оценката за изпълнение на критериите за присъединяване към еврозоната.

През изминалата година БНБ продължи успешно да изпълнява непосредствените си цели по отношение стабилността на националната валута и на банковата система. Централната банка изпълнява точно изискванията на ЗБНБ да поддържа 100-процентно покритие с международни валутни резерви на паричните си задължения по фиксирания в закона валутен курс. ЗБНБ задължава централната банка при поискване да купува/продава резервна валута (евро) срещу левове по валутен курс, който може да се отклонява с не повече от 0.5% от фиксирания в закона валутен курс на лева. (През 2004 г. БНБ отмени тази такса за безналичните операции с резервна валута с търговските банки.) Според тези принципи парична емисия е възможна само тогава, когато е обезпечена с резервна валута (евро) – характеристика, специфична за режима на паричен съвет, която напълно гарантира стабилността на националната валута. Международните валутни резерви на страната в края на 2007 г. достигат 11 936.6 млн. евро, или 41% от БВП. Те осигуряват покритие със 164% на резервните пари и с 202.1% на краткосрочния дълг на страната. Международните валутни резерви се управляват в съответствие с изискванията и ограниченията, залегнали в ЗБНБ, както и в зависимост от динамиката на международните финансови пазари.

Изминалата година показа, че членството в ЕС дава нови гаранции за устойчивото развитие на българската икономика. Един от най-важните показатели за успех е притокът на преки чуждестранни инвестиции, които представляват важен източник на финансови ресурси за задълбочаване на процеса на преструктуриране и модернизация на икономиката. През 2007 г. нетните преки чуждестранни инвестиции достигат 20.5% от БВП и покриват над 100% дефицита общо по текущата и по капиталовата сметка, който в голяма степен е следствие от значителния внос на капиталови стоки (27.6% от общия внос). Динамичното развитие на икономиката на страната е свързано с нарастващ внос на основни суровини и енергоресурси (55.9% от общия внос), а увеличението на разполагаемия доход на домакинствата подкрепя вноса на потребителски стоки (16.4% от общия внос). Притокът на преки чуждестранни инвестиции у нас остава висок и през втората половина на 2007 г., когато кризата на пазара на високорискови ипотечни кредити в САЩ от лятото на същата година, довела до нарастване на несигурността и свиване на ликвидността на международните финансови пазари, започва да влияе върху глобалната икономическа активност.

Устойчивостта на икономиката се потвърждава и от показателя за реален икономически растеж, който през 2007 г. запазва относително високото си ниво от 6.2% (6.3% за 2006 г.) въпреки спада на добавената стойност в селското стопанство с 29.8% за годината поради изключително неблагоприятните климатични условия. Въпреки че не доведе до забавяне на растежа на БВП, сривът в производството на растениевъдна продукция, който съвпада с повишението на международните цени на земеделските култури (главно зърнени и маслодайни), оказва влияние върху вътрешните цени на храните (увеличение с 21.1% за годината). За натрупаната в края на годината 11.6% инфлация най-голям е приносът на поскъпването на храните (5.1 пр.п.) и свързаното с тях повишение на цените в общественото хранене (2 пр.п.). Средногодишната инфлация през 2007 г. се повишава до 7.6%.

Поддържането на стабилността на банковата система – ключов компонент на макроикономическата стабилност, се осигурява посредством регулаторните функции на БНБ. Анализът на данните показва, че качеството на активите на банките се запазва добро. След отпадането на административните ограничения върху банковото кредитиране от началото на годината вземанията на банките от неправителствения сектор започват бързо да нарастват. Към средата на годината увеличението на кредита към частния сектор се ускорява до 47.7% на годишна база при 24.6% в края на 2006 г. С цел да ограничи кредитния риск УС на БНБ приема през юли решение, с което от 1 септември 2007 г. нормата на задължителните минимални резерви на търговските банки в БНБ се увеличава от 8% на 12% от депозитната база. В резултат през третото тримесечие централната банка изтегля от банковата система значителна ликвидност (само за септември резервите на търговските банки в БНБ се увеличават с 2 млрд. лв.), но до края на годината банковите кредити продължават да ускоряват прираста си (62.5% на годишна база). Засилването на кредитната дейност е особено ясно изразено при нефинансовите предприятия, докато ускоряването на кредита за домакинствата е относително по-слабо.

В края на 2007 г. общата сума на активите на банковата система достига 59.1 млрд. лв., 16.9 млрд. лв. над нивото от 2006 г. (40% годишен растеж). Основни източници на ресурси за финансиране на увеличението на активите са прирастът на привлечените средства (главно депозити) и по-големият собствен капитал. В края на 2007 г. показателят за възвръщаемост на активите на банковата система (ROA) е 2.37%, възвръщаемостта от основна дейност (core ROA) – 2.26%, а постигнатата възвръщаемост на капитала (ROE) е 23.89%.

С присъединяването на България към Европейския съюз БНБ стана пълноправен член на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). На 2 януари 2007 г. БНБ внесе дължимата сума в капитала на ЕЦБ. Управителят на БНБ стана пълноправен член на Генералния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). Представители на БНБ активно участват в обсъжданията и приемането на решения в 12-те комитета на ЕСЦБ и 29-те работни групи към тях. Сътрудничеството между БНБ и централните банки от ЕС се разширява, израз на което е реализирането на дейностите по туининг-проекта с централните банки на Франция, Италия и Нидерландия и сътрудничеството с централната банка на Германия в областите парична политика и операции, платежни системи, емисионно-касова дейност, статистика, изследователска дейност и макроикономическо прогнозиране, банков надзор, управление на риска, вътрешен одит, комуникации и комуникационни стратегии. Натрупаният в хода на преговорите по присъединяване към ЕС опит спомага за установяване на сътрудничество между БНБ и централните банки от региона.

БНБ изпълнява функциите и задачите си, включително новите отговорности, произтичащи от членството в ЕСЦБ, провеждайки политика на повишаване ефективността и подобряване организацията на работата. Централната банка отделя необходимите средства за модернизиране на технологичната инфраструктура и комуникациите, за да отговарят те на изискванията за защита и сигурност на информационните потоци и за оптимизиране на дейностите. Средствата, отделени за обучение и повишаване квалификацията на служителите, позволяват на БНБ да изпълнява нарастващите си отговорности с по-малък брой служители.



Годишен отчет на БНБ за 2007 г. - пълен текст (.pdf-формат)

Приложения (.pdf-формат)

Приложения (.xls-формат)