В контекста на глобализацията и бързия технически прогрес човешките ресурси и умения стават все по-важни за икономическото развитие. Това е особено наложително в настоящата обстановка на забавено в глобален мащаб икономическо развитие.
Институциите и агенциите по труда притежават капацитет да допринесат значително за възстановяване на просперитета на местно ниво, но само ако се адаптират към новите приоритети, като подпомагат работниците да се конкурират на глобалния пазар, и подкрепят регионите в движението им към постигане на равновесие от висока производителност и квалификация.
Настоящият глобален икономически контекст изисква събиране на повече информация, изграждане на по-силно партньорство и повече стратегическо мислене. И не само агенциите по заетостта са тези, от които се очаква да реагират. За да са ефективни, те трябва да работят и с другите участници в процеса, особено в области като икономическо развитие и професионално обучение. Последователността на политиките трябва да бъде добре координирана и адаптирана км местните предизвикателства. Местните бюра по труда трябва да гледат по-дългосрочно в бъдещето - защото най-конкурентната работна сила ще е тази, която притежава широки умения, които се изискват за адаптация към промени и към нови икономически условия.
Такава местна активност невинаги отговаря на стандартизираните процедури в организациите по заетостта или в обучаващите организации. Услугите по заетостта обикновено се управляват по сравнително централизиран маниер, като предлагат малко възможности на местните бюра и агенции, които биха могли да идентифицират и от които да се възползват, или проблеми, които биха могли да разрешат сами. Нуждата от по-активни бюра по труда по места е от голямо значение за начина, по който държавните политики се конструират и прилагат, като едно от най-големите предизвикателства е осигуряването на по-голяма гъвкавост по места при реализацията на самите политики. На международната конференция във Венеция, състояла се от 17 - 19 април 2008 година, министрите и висши държавни служители от страните на ОИСР се съгласиха, че e необходима нова рамка за управление и развитие на работната ръка.
Някои от тези въпроси предизвикаха анализаторите и политиците да окажат натиск за по-голяма децентрализация в политиката на пазара на труда, особено за делегиране на управлението на регионално ниво. Въпреки това, настоящият анализ показва, че формалното разпределение на властта е по-малко важно от фактическата гъвкавост, от която могат да се ползват участниците на различни нива в системата - местно, подрегионално, регионално и национално. Под гъвкавост се разбира възможността да се адаптира политиката в различните етапи - на идейно ниво, в процеса на приложение и при предоставяне на услуги, за да се адаптира по-добре към местния контекст, към действията на други организации, към преследваните стратегии, предизвикателствата и възможностите, които се откриват. Това е широката концепция, която обхваща широк кръг от елементи - законови, бюджетни, свързани с качеството на управление - всеки един с голямо потенциално значение.
Много рядко гъвкавостта съществува на всички нива на държавно управление в областта на политиката по заетостта. Нашият анализ показва, че дори и в страни, където децентрализацията е довела до значителна гъвкавост на регионално ниво /например Белгия, Канада, Италия, Испания/, тя все още не прониква еднакво до местното ниво. Областта, в която като че ли гъвкавостта на местно ниво е най-малка, е при структуриране на задължителните условия и набелязване на общите цели.
Въпреки това, в много аспекти местното управление играе значителна роля при решаване на проблемите с уменията и при справяне с предизвикателствата на производителността. Нивото на районите, в които хората пътуват значително до работните си места (travel-to-work areas) - местните пазари на труда - може да се окаже адекватното ниво, на което може да се реши задачата за формиране на стратегии по заетостта и за развитието на професионални умения. Защото много често точно това е нивото, на което се формират стратегиите за икономическо развитие. На това ниво е и възможно да се фокусираш върху ограничен брой индустриални сектори и клъстери в рамките на сравнително хомогенна икономическа среда. Това може да стимулира извеждането на приоритети и по-ясното определяне на целите на програмите. Това е и нивото, на което работодателите могат да определят някои общи нужди, а местните институции по заетостта могат да установят пряк контакт с работодателите като същевременно следят решаването на местните социални проблеми и положението на пазара на труда на различни социално уязвими групи.
Поради това нараства значението на работата в партньорство в страните от групата на ОИСР. Повечето местни бюра по труда вече си сътрудничат и участват съвместно в управителни органи с други участници в процеса за решаване на подобни въпроси. В почти всички страни службите на подрегионално ниво си сътрудничат с други местни фактори по гореспоменатия начин. При отсъствие на делегиране на право на решение на местно ниво, сътрудничеството в някои случаи може по-скоро да представлява опит на местното бюро по труда да стимулира активни програми на трудовия пазар и цели, отколкото да работи заедно с другите за развитие на нови местни подходи и стратегии.
Както става ясно от настоящото издание, осигуряването на гъвкавост на местно ниво невинаги и задължително изисква сериозна институционална реформа. Гъвкавостта може да се търси в много и в различни институционални контексти. И малки, и големи държави, унитарни или федерални, постигат високо ниво на гъвкавост на местно ниво, което предполага, че не съществува корелация между гъвкавостта на местно ниво и размера на държавата, или държавната структура. Въвеждането на гъвкавост на местно ниво е еднакво реалистична възможност в повечето политически и институционални контексти.
Сред страните от ОИСР гъвкавостта да се координират и адаптират политиките на местно ниво засега е най-висока в Дания, Швейцария, САЩ, Финландия и Чехия. Докато някои от тези страни традиционно са предлагали значителна автономия на местно ниво /например Швейцария/, промените в управлението на услугите по заетостта през последните години в други страни /особено в Дания и Финландия/, са довели до положителни резултати в смисъла на по-голяма гъвкавост по места.
Въпреки факта, че най-преките резултати от подобни реформи са видни във формата на процеси - възможността да се координират политики и да се адаптират към местни ситуации като се използват предвиждащи/изпреварващи стратегии (forward-looking strategies), постигнатата на местно ниво гъвкавост може да бъде разглеждана като допринасяща пряко към по-голямата ефективност при намаляване на безработицата и към повишаване на ефективността на пазара на труда. Иконометричният анализ представен в настоящото издание предполага, че гъвкавостта на подрегионално ниво е позитивно и статистически значимо съотнесена към нивото на заетост в изследваните страни. Едно обяснение е, че гъвкавостта на ниво под регионалното води до по-стратегически, по-реагиращи и по-конкретно ориентирани активни програми на пазара на труда, които от своя страна насочват повече ресурси за обучение към тези, които се нуждаят от него, което води до постигане на положителен ефект върху нивото на заетост.
Гъвкавостта е не само единственият важен фактор за постигане на промяна на местно ниво: капацитетът, информацията и механизмите на местната власт са допълващи фактори, които могат да играят важна роля и да подпомагат местните общества и страните да се възползват успешно от открилите се възможности или да се справят с предизвикателствата, които произтичат от икономическия контекст на днешния ден.
Стимулирането на гъвкавостта също има своя принос към предизвикателствата, като например как да се осигури по-голяма автономия като същевременно се запази отчетността и отговорността, или как по-голямата гъвкавост наистина да доведе до по-добра координация между работната сила и икономическото развитие. Как могат да се организират ефикасно разни икономически инструменти по начин, който да доведе до по-ефективни политики, които влияят на заетостта и развитието на уменията на местно ниво?
Настоящото издание дава примери на ниво различни страни, области или местни общности, които са се справили успешно с тези предизвикателства. Тези примери демонстрират ползите от интегрираните усилия и решения за заетостта на местно ниво и нуждата да се прилагат различни последователни политики на базата на една обща предвиждаща/изпреварваща стратегия. Ясно е, че обучаващите организации и бюрата по труда имат потенциал, особено на местно ниво, където новите възможности и предизвикателства се чувстват осезателно. А отговорност на държавата и правителствата е да освободи техния потенциал.
