Гърция остана в еврозоната и цената за това решение е твърде солена. За съжаление милиардните подаръци за Гърция така и не се изплатиха по отношение на един проблем, който е ключов за всички, пише Михаел Мартенс, цитиран от "Дойче веле".

През 2032 година, когато Ангела Меркел ще отпразнува своя 78-и рожден ден, германското правителство за пореден път ще трябва да се посвети на проблема с Гърция. Тогава приключва гратисният период за погасяване на голяма част от отпуснатите на Гърция заеми. И ако не се договори ново отлагане на плащанията, ще лъсне един факт, който по чисто аритметични причини отдавна вече е ясен, а именно, че Гърция не е в състояние да върне голяма част от отпуснатите ѝ кредити.

Ако Атина иска да докаже противното, би трябвало страната в продължение на повече от 40 години да има т.нар. първичен бюджетен излишък, т.е. бюджетът да остава на плюс и след като се изплатят задълженията по дълга. Целта е до 2023 година този излишък да възлиза на 3.5% от БВП, а до 2060 – средно на 2.2% от БВП. Досега нито една държава в света не е успявала да поддържа такива икономически показатели в продължение на толкова дълъг период, а икономистите, които смятат това за възможно, ще трябва тепърва да се родят.

МВФ, който си извади поуки от собствените си грешки в началото на гръцката криза, също не вярва в подобна възможност. Той застъпва становището, че Гърция може да бъде оздравена финансово само ако кредиторите, но - забележете - с изключение на самия МВФ, опростят част от задълженията на страната. И тъй като в еврозоната засега не е възможно да се прокара политическото решение за опрощаване на гръцки дългове, става ясно, че последното действие от гръцката драма се отлага за далечното бъдеще.

МВФ не се включи дори в третата помощна програма за Гърция, която приключва в средата на август. А решението на Еврогрупата от юни тази година отново да удължи сроковете за погасяване на гръцките дългове - този път с цяло десетилетие - де факто представлява четвърта спасителна програма, макар и да не носи това название. След края на тази четвърта (неофициална) помощна програма ще последва неминуемо и пета - под формата на ново отсрочване на дълговете или като опрощаване.

Ето такава е цената, която данъкоплатците от еврозоната ще трябва да платят заради решението Гърция да остане част от общия валутен съюз. Политиците, взели решенията за това, в бъдеще няма да са повече на власт – други политици ще трябва да се борят с последиците. На бъдещите премиери от страните кредитори ще им бъде много трудно да признаят пред собствените си избиратели, че Гърция няма да може да изплати голяма част от отпуснатите ѝ от 2010 година насам близо 275 милиарда евро.

Не твърдя, че е било неправилно Гърция да бъде задържана в еврозоната чрез милиардни подаръци, макар че имаше, а и продължава да има достатъчно убедителни политически аргументи за излизането на Гърция от еврозоната. Но всеки, чийто светоглед нахвърля обхвата на компютърните изчислителни програми и анализите за платежоспособността, ще разбере, че достатъчна тежест са имали и политическите аргументи да не се изоставя на произвола на съдбата тази държава по външната граница на ЕС.

Голямото, предимно мюсюлманско, преселение на народите, което преживя Северозападна Европа преди три години, започна именно от Гърция. Всеки, който не желае държавите в сърцето на Европа да се ограждат с нови стени и да ограничават свободата на придвижване с граничен контрол, е длъжен да се погрижи за сигурността на външните граници в южната част на континента, включително и в Гърция.