Вече повече от два месеца в общественото пространство усилено се коментира идеята за въвеждането на данък "вредни храни". Идеята е достатъчно глуповата, та голяма част от икономистите дори не се захванаха с нея. Тикането й на преден план обаче я направи непреодолима. През последните дни идеята беше официално представена и нормално, вече всички говорят за нея. Усещането за кьорфишек обаче е изключително силно. Какви са характеристиките на един качествен фискален кьорфишек? 

·         Идеята трябва да бъде интересна и изключително достъпна - практически всеки човек трябва да е в състояние да я коментира, тоест да се насочи енергията на максимално много хора в погрешната посока. Облагането на вредните храни е като риалити предаване - може да се говори за него от широка маса хора до припадък;

·         Идеята трябва да бъде предложена/подкрепена от член на правителството, но не от решаващия фактор - общественият дневен ред у нас се задава от правителството и кьорфишеците са негов прерогатив. Данък "вредни храни" се пропагандира активно от здравния министър, като беше представен в комплект със спортния министър. В същото време финансовият министър е тих или избягва да заема категорична позиция по темата;

·         Идеята трябва да е мъглява - от една страна всички знаят за какво се говори, но ясен текст така и не се предлага. Това позволява на дискусията да тече в най-различни посоки, а конкретните сметки да бъдат само предположения. Данък "вредни храни" се дискутира вече поне два месеца, беше уж представен преди няколко дни, но реален текст няма - нито е внесен такъв, нито министърът на финансите е запознат с подобен;

·         Темата да е наситена с популизъм - мъглата около идеята позволява да се изтъкват положителни ефекти и да се пренебрегват негативни такива. Така е и с данък "вредни храни" - пропагандира се ограничаване на нездравословното хранене и повече пари за спортни площадки, като второто е ключово за пробутването на подобна идея в обществото. Аргументът е, че дори и хората да не харесват тази здравна политика, то те ще получат компенсация - в случая спортни площадки. Не може да имаш добро сърце и да защитаваш някакъв си чипс, вместо да подкрепиш строежа на игрища за децата.

Това са поне четири ключови характеристики на кьорфишека в икономическата, в случая - фискалната политика. Разбира се, качественият кьорфишек има поне още два важни момента. Първият е, че трябва да е във важен момент, тоест да отклони общественото внимание от други теми. Детайли около идеята например бяха представени само няколко дни преди изборите и преди внасянето на бюджета за следващата година. В последния подобен данък едва ли е заложен. Но дали не е заложено нещо друго, което има отношение към бюджета за тази година? Това ще стане ясно само часове след изборите в неделя.

Вторият ключов момент е, че качественият кьорфишек, освен да се изстреля в  много важен момент, трябва по своята същност да дава повече власт на политиците. Ако случайно вземе, че мине, то бюрократите са повече от доволни - получават хем власт да манипулират пазара на храни, хем свеж ресурс за едни или други харчове. Водещото в случая обаче е противопоставянето между управници и данъкоплатци да е в полето на кьорфишека, а не там, където е наистина важно - например в разходната част на бюджета за тази година или в предвиждания дефицит за следващата.

Автор: Петър Ганев, И.П.И