Дефлацията не е нов феномен - тя се настани трайно в България през близо 3 години и все още не си е тръгнала. От август 2013 г. с изключение на две кратки прекъсвания през пролетта и лятото на 2015 г. цените на стоките и услугите, които българите най-много потребяват, намаляват.

В начало дефлацията се посрещаше с недоверие и дори със страх от някои коментатори, според които тя беше сигнал за навлизането на българската икономика в т.нар. дефлационна спирала. Накратко, дефлационната спирала представлява такова неблагоприятно състояние на икономиката, при което потребителите свиват търсенето си, цените спадат, а производителите намаляват производството в отговор на по-ниското потребление. Това от своя страна води до съкращаване на работници и до още по-силно свиване на потреблението, което отново завърта порочния кръг от свитото потребление към намалението на производството.

Да, обаче състоянието на българската икономика в последните 3 години по никакъв начин не може да се определи като дефлационна спирала. Наистина цените спадат, но производството (т.е. брутният вътрешен продукт) расте от 2013 г. насам, а потреблението на домакинствата се увеличава в последните две години.

Всъщност причините за дефлацията в България нямат нищо общо с търсенето, т.е. не се дължат на спад на потреблението. Напротив - вероятно дефлацията е била единият от факторите, който е стимулирал потреблението и неговия ръст през 2014-2015 г. Другият фактор, на който най-вероятно се дължи по-голямото потребление в последните две години, е възстановяването на пазара на труда и значителният брой нови работни места от 2014 г. насам.

Като цяло, дефлацията в България до момента се дължи на следните ключови фактори:

1/ намаляване на регулираните цени на тока на три поредни стъпки през 2013 г., както и намаляването на някои други административно определяни цени (газ, парно)

Този фактор действаше основно през 2013 и 2014 г. И в момента регулираните цени на газа и на парното са по-ниски на годишна база, но това се дължи на международните цени на петрола, с чиято динамика са обвързани цените на газа.

2/ намаляване на международните цени на зърното - този фактор действаше основно в края на 2013 и по-голямата част от 2014 г. През пролетта на 2016 г. цените на хляба и зърнените храни у нас отново бележат спад спрямо година по-рано, но този спад е относително нисък (с 0,3-0,5% на годишна база) и съответно към момента има ограничена заслуга за дефлацията.

3/ спад на международните цени на петрола, а оттам на вътрешните цени на бензина и други горива.

Този фактор започна да действа от началото на 2014 г., като все още е на дневен ред. Макар че международните цени на петрола наскоро отбелязаха 6-месечен пик заради притеснения за доставките и увеличено търсене, те все още са под нивата си спрямо година по-рано. Това пък дърпа надолу и вътрешните цени на петролните продукти у нас. Все пак трябва да се има предвид, че динамиката на международните цени на петрола и тази на вътрешните цени на бензина съвсем не е огледална заради големия дял на акцизите и ДДС в крайните цени на бензина (над 50%).

Като се вземе предвид това, причини за притеснение около дефлацията у нас няма, тъй като тя се дължи изцяло на фактори от страна на предлагането като международни цени и вътрешна регулаторна политика. Де факто голяма част от дефлацията у нас е „вносна“ и не зависи от процеси в националната икономика.

Всъщност тази дефлация може да има (и има) само положителен ефект върху домакинствата и местния бизнес. Спадът на цените на горивата е особено благоприятен за местните фирми, тъй като почти няма стока или услуга, в която да не се калкулират транспортни разходи. Тяхното намаляване облекчава бизнеса и му позволява да направи инвестиции, да намали цените си или пък да насърчи служителите си с по-големи възнаграждения.

За домакинствата дефлацията също е добре дошла. Заедно с възстановяването на заетостта от 2014 г. насам дефлацията е най-логичното обяснение за наблюдавания ръст на потреблението.

А именно от потреблението тази година се очаква да играе ролята на двигател на българската икономика. Тези очаквания вече се потвърждават от данните за първото тримесечие. Те показват ръст на икономиката с 2,9%, който се дължи изцяло на повишаването на крайното потребление - както на домакинствата, така и на правителството. Това повишаване идва на фона на стагнацията на износа на стоки и услуги заради свитите продажби на стоки на някои основни пазари на България извън ЕС като Турция, Русия и Китай.

Проблемите с износа на България всъщност се появиха още от средата на миналата година. Въпреки че продължава ръстът на износа за ЕС, рязкото свиване на търсенето на трети пазари доведе до цялостен спад на износа на стоки от България. Причините за проблемите при износа на България са различни - продължаващото „приземяване“ на китайската икономика, проблемите с тероризма и съответно слабия туризъм в Турция, слабостите на руската икономика и т.н.

Засега обаче, надеждите, че по-силното потребление ще успее да компенсира износа, се сбъдват с пълна сила. Въпросът е докога двата основни фактора за потреблението - дефлацията и ръстът на заетостта - ще продължат да действат.

Ако се съди по обрата на международните пазари на петрол в последните 6-7 месеца, напълно възможно е цените в следващите месеци да преминат миналогодишните нива. Ако това се случи, те ще спрат да действат като дефлационен фактор в световен план. Вътрешните цени на тока на регулирания пазар също рано или късно ще трябва да бъдат повишени за пореден път, ако се продължи курсът към постепенно стабилизиране и балансиране на електроенергийната система. Не на последно място, тази година времето през пролетта беше много променливо и неблагоприятно за редица култури - много ранното затопляне бе последвано от рязко застудяване и обилни валежи. Това вече се отрази на реколтата от череши и изстреля нагоре техните цени, а тепърва ще се вижда и при други плодове и някои зеленчуци и зърнени култури. Всичко това ще оказва възходящ натиск върху цените и по всяка вероятно ще сложи край на дефлационния период преди края на 2016 г.

При заетостта прогнозите на ИПИ също са за все по-бавно създаване на нови работни места през 2016 г. Тези прогнози вече се сбъдват, ако се погледнат данните за първите три месеца на годината. Икономическата активност на населението спря да се покачва, а това доведе и до по-бавен ръст на заетостта. В периода януари-март 2016 г. броят на заетите лица се увеличава с 25 300 души, което е най-ниският ръст на годишна база от началото на възстановяването на пазара на труда през 2014 г.

Като цяло, икономиката на България и тази година вероятно ще завърши с относително добър темп на растеж от порядъка на 2,5-2,7%, който, ако се сбъдне, ще представлява съвсем слабо забавяне спрямо миналогодишните 3%. Към момента спадът на цените и раздвижването на трудовия пазар подкрепят вътрешното потребление, а то от своя страна тегли напред икономиката. Но е много възможно тези фактори скоро да започнат да „издишат”. От това дали износът отново ще тръгне нагоре, ще зависи и растежът на икономиката на страната през 2017-2018 г.