От гледна точка на общественото мнение икономическата криза в България все още не е завършила, като всеки втори съобщава, че е засегнат от нея; мнозинството български граждани смятат, че икономическата ситуация продължава да се влошава, но в същото време нараства броят на тези, които очакват подобрение през настоящата година; доверието в стабилността на финансовата и банковата система остава стабилно; подкрепата за ГЕРБ намалява, но това не води до повишаване на доверието към останалите политически сили.

Това показват данните от национално-представително проучване на общественото мнение, осъществено от екип на Институт "Отворено общество"-София през периода януари-февруари 2011 година, представени на пресконференция на тема: "Динамика на общественото мнение в условията на икономическа криза", проведена на 27 февруари 2011 г.

Изследването проследява въздействието на кризата върху различните социални групи, както и динамиката на икономическите и политически нагласи в обществото.

Всеки втори от анкетираните заявява, че по един или друг начин е засегнат от икономическата криза. Негативните ефекти от нея се усещат най-силно на трудовия пазар под формата на загуба на доходи и работни места. Най-силно усещат кризата хората на средна възраст (31-60 години), тези с ниски доходи (под 120 лева на член на домакинството) и представителите на етническите малцинства. Сред тези групи делът на засегнатите достига 2/3.

Мнозинството анкетирани (58%) определят положението в страната като „непоносимо" и смятат, че икономическата ситуация се е влошила през изминалата година. Забелязва се обаче тенденция на постепенно нарастване на дела на тези, които виждат подобрение на ситуацията (повишение от 6% на 13% за последните две години) и постепенно намаляване на дела на тези, които смятат, че икономиката продължава да се влошава (намаление от 72% на 58% за същия период).

Продължават тенденциите на нарастване на позитивните очаквания за икономическото развитие на страната. За последните две години броят на хората, които очакват подобряване на ситуацията през следващите 12 месеца, се е увеличил трикратно от 9% на 28%, докато делът на очакващите по-нататъшно влошаване на ситуацията е намалял почти двойно от 55% на 30%. Най-силно изразени позитивни очаквания има сред привържениците на ГЕРБ (58%) и Атака (39%), а най-голяма концентрация на песимисти има сред симпатизантите на ДПС (62%). През февруари най-голям е делът на хората, които не очакват промяна на икономическата ситуация  - 33%.

Доверието в стабилността на финансовата и банковата система остава високо. Мнозинството от анкетираните подкрепят системата на валутен борд и изразяват доверие в стабилността на банковата система и българския лев. Евентуална смяна за лева с еврото не се ползва с мнозинство. Одобрение за подобна промяна изразяват 34% от анкетираните, докато 45% са против.

Oбществото категорично смята, че са необходими специални мерки от страна на държавата за противодействие на кризата, но остава разделено в отношението си към конкретните антикризисни мерки на правителството.

Мнозинството от анкетираните (52%) са на мнение, че правителството действа хаотично и се лута между различни мерки.  Два пъти по-малко (24%) са хората, които смятат, че правителството има ясни позиции и действа организирано и целенасочено.

Едва 20% от запитаните са на мнение, че ГЕРБ са способни сами да осъществят мерките срещу кризата. Мнозинството (45%) смята, че за да са успешни тези мерки, ГЕРБ се нуждае от подкрепата на друга политическа сила.

Делът на анкетираните, които смятат, че при управлението на премиера Бойко Борисов страната се развива към по-лошо  нараства до 41% и за първи път от началото на мандата на сегашното правителство надвишава дела на тези, които смятат, че страната се развива към по-добро (36%).

В същото време ГЕРБ остава притегателен център в дясното пространство. 35% от запитаните смятат, че сродни партии трябва да се обединят около ГЕРБ, докато само 12% са на мнение, че на страната е необходима дясна алтернатива, различна от ГЕРБ. По отношение на левицата мненията са разделени: 14% от анкетираните смятат, че сродни партии е необходимо да се обединят около БСП, докато други 15% са на мнение, че е необходима лява алтернатива различна от БСП.

За една година електоралната подкрепа за ГЕРБ спада от 33% на 28%, но това не води до увеличаване на подкрепата за останалите партии в страната. Засега ефектът се свежда до нарастване на броя на заявилите, че няма да гласуват - от 37% на 42%.

Презентации с данни за изследването ще откриете в прикачените файлове.