За 54% от българите членството в Европейския съюз е нещо добро и 57% са убедени, че страната им е извлякла ползи от членството си в съюза. Това показват данните от проучване на Евробарометър, поръчано от Европейския парламент и публикувано една година преди европейските избори през май 2019 г., предаде пресслужбата на институцията.

За България процентът на анкетираните, които смятат, че техният глас се чува в ЕС, е 44%, което е значително увеличение - със седем процентни пункта, в сравнение с 2017 г.

За пръв път през последното десетилетие мнозинство от анкетираните (48%) вярват, че техният глас се чува в ЕС. Тенденцията сочи, че това положително развитие е започнало през втората половина на 2016 г., което вероятно е свързано с последиците от референдума за излизането на Обединеното кралство от ЕС.

Резултатите показват, че според средно 60% от гражданите членството на тяхната страна в ЕС е нещо добро, а над две трети от анкетираните (67%) са убедени, че страната им е извлякла ползи от членството си в ЕС. Това е най-високият резултат, измерен от 1983 г. насам.

Анкетираните в целия ЕС разглеждат процеса с водещите кандидати като изключително важен за демократичния живот в ЕС. Европейските гласоподаватели имаха възможност да вземат косвено участие в избора на председателя на Европейската комисия за пръв път през 2014 г. 

Половината от българите (50%) заявяват, че процесът с водещите кандидати би ги насърчил да гласуват на предстоящите европейски избори. 65% от анкетираните очакват процесът да е съпроводен от реален дебат по европейските въпроси и бъдещето на ЕС, което би довело до по-голяма прозрачност (55%), дава по-голяма легитимност на Европейската комисия (56%) и представлява значителен напредък за европейската демокрация (56%).

Почти половината от гражданите на ЕС-27 (49%) заявяват, че този процес би ги насърчил да гласуват на предстоящите европейски избори. 70% от гражданите вярват, че процесът има смисъл само ако е съпроводен от реален дебат по европейските въпроси и бъдещето на ЕС. Освен това повечето анкетирани изразяват съгласие, че процесът с водещите кандидати води до по-голяма прозрачност (63%), представлява значителен напредък за европейската демокрация (61%) и дава по-голяма легитимност на Европейската комисия (60%). От друга страна, по-малко от половината анкетирани смятат, че този процес би попречил на националните правителства да изберат най-добрия кандидат (46%) или че няма реално въздействие (45%).

За българите приоритетните теми в следващите европейски избори са икономиката и растежът (57%), борбата с тероризма (49%) и социалната защита на гражданите (47%). След тях идват борбата с младежката безработица (44%), защитата на потребителите и безопасността на храните (37%) и имиграцията (35%).

По време на предстоящата предизборна кампания европейците очакват от политиците да предложат решения за сигурността в най-широк смисъл, включително и по отношение на имиграцията. В същото време въпроси, свързани с личния просперитет и благополучие, са еднакво важни за дневния ред.

49% от европейците посочват борбата с тероризма като приоритетна тема на кампанията, следвана от борбата с младежката безработица (48%), имиграцията (45%), икономиката и растежа (42%). Около една трета от европейците определят като приоритет борбата с изменението на климата и опазването на околната среда (35%). Насърчаването на правата на човека и демокрацията, както и социалната защита на гражданите на ЕС са важни теми за 32% от анкетираните.

За европейците демокрацията е основна ценност както на равнище ЕС, така и в собствената им страна. Мнозинството от анкетираните продължават да са доволни от начина, по който работи демократичният процес в ЕС (46%). Процентът на българите, които са доволни от начина, по който функционира демокрацията в съюза, е значително над средния за ЕС (52%).

Между 2013 г. и 2018 г. в държавите - членки на ЕС, се появиха над 70 нови партии и политически съюзи, някои от които проведоха успешни кампании срещу политическото статукво. Това развитие се възприема като положително от мнозинството европейци.

Все пак 70% от анкетираните смятат, че не може да се постигне подобрение в политическата или икономическата област само с противопоставяне. В същото време половината от анкетираните в ЕС (50%) смятат, че антисистемните партии или движения не представляват заплаха за демокрацията, докато малко повече от една трета (38%) са на противоположното мнение. 53% от гражданите са съгласни с твърдението, че новите партии и движения могат да намерят нови решения по-успешно от настоящите, а 56% вярват, че те могат да донесат реални промени.

Данните за България са близки до тези в ЕС: 57% от анкетираните смятат, че новите партии и движения могат да донесат реална промяна, а 52% са съгласни с твърдението, че те могат да намерят нови решения по-добре от сегашната политическа класа. По-ниски от средните са стойностите при нагласите на българите, че с противопоставяне може да се постигне подобрение в политическата или икономическа ситуация (55%) и че антисистемните партии или движения представляват заплаха за демокрацията (20%).

Пълното проучване можете да видите тук.