Балканите вече са извън фокуса на непрекъснатото говорене за региона като проблематичен и пораждащ недоверие и проверки от страна на Европа. В самия регион очевидно страните започнаха да действат много по-консолидирано и това е най-правилният път към успеха, защото само заедно бихме могли да се развиваме напред.

Това бе един от основните акценти по време на форума “Глобалният дневен ред на ЕС: мястото на Балканите в него", който се проведе в София. Участие в него взеха министърът на въшните работи на Хърватия Весна Пусич, министърът на външните работи на Швеция Карл Билд, българският външен министър Николай Младенов и председателят на Центъра за либерални стратегии Иван Кръстев.

Като пример за новото преоткриване на страните от региона Карл Билт шеговито посочи Евровизия, където според него балканските държави са започнали да гласуват като скандинавските страни - един за друг. В момента ситуацията изисква подобна реакция, защото кризата на континента изостря конкуренцията. Нужно е да се реформират икономиките заедно, смята шведският външен министър. След няколко години ЕС ще се наложи да бъде много по-стриктен и изискващ от страните, коментира Билд.

Според него допреди няколко години се е смятало, че до 2014 година всички страни от региона ще са в ЕС, а в момента е ясно, че това няма да стане. Въпросът е да не се губи инерцията. Всяка държава трябва да върви по правилния път, защото само тогава регионът върви напред, каза Билд.

Предизвикателството за региона -  да генерира не само стабилност, но и развитие

Балканите, според българския външен министър, винаги изглеждат по-оптимистично, когато ги поглеждеш отвън. Ако обаче се погледне на Балканския регион отвътре, се виждат и проблемите като отново зараждащият се национализъм например. Привлекателността на това да сме единни в ЕС означава идентичността на един да не става за сметка на друг. Най-голямото предизвикателство е да се убедят политиците в това, както хората са се убедили, смята Младенов.

“Overtaken by event”- преди събитията

Иван Кръстев разказа, че след Втората Световна война дипломатите във Великобритания са разполагали с един печат, който гласял Overtaken by event (изпреварване на събитията - бел авт.). Метафирично казано, според него в момента всички проблеми на Балканите са свързани с това. 1912-13 година по време на Балкански войни регионът е бил фокус на всички медии по света и хората от Европа са знаели имената на малки градчета в него. Пет години след първата световна война вече не се е помнело коя държава към коя страна е. След ПСВ се е смятало, че ако промениш гранците, ще постигнеш мир. След Втората Световна война е имало друга стратегия, а истината е, че институциите са тези, които гарантират мира, според Кръстев.

"Балканите не са иманентно застрашени от криза и е глупав въпросът от къде ще дойде следващата такава. Проблемът на региона е в лошото равновесие - този недостиг на равновесие непрекъснато се въпроизвежда. Имаме общества, които не са драматично зле, но не се подобряват бързо". Населението не е доволно и губи енергията си в желанието си да промени своето общество. ЕС не е заинтесуван много от региона, но и Балканите не са важни за това как ще изглежда Европа в бъдеще. Европа ще се промени в положителен смисъл - ще има много повече федерален дух, смята Кръстев.
Миналата криза показа, че дори в рамките на Европа, държавите може да се провалят. Фактът, че си в ЕС, не те имунизира от проблеми. В ЕС е важна тази “мека власт” - на Балканите нямаме друга алтернатива на хоризонта, смята той.

Политическият анализатор също припомни, че ЕС не означава край на проблемите и веднага посочи  Гърция като показателен пример за това. Влизането в ЕС вече се обмисля много по-внимателно. Президентските избори в Сърбия са показателни за това, че хората на Балканите вече не са толкова склони да дават гласа си за ЕС.

“Най-сетне дойде време и на Балканите да формулираме своите стратегии. Да заявим силните си страни, мисъл, предложения за решение на проблемите и да ги предоставим на ЕС. От нас зависи”, смята Весна Пусич.

Живеем в бързопроменаща се среда. В света живеят 7 млрд. души, на Балканите сме 25 млн. души, икономиката на Западните Балкани в момента е 1.5% от  икономиката на ЕС. Ние зависим от нашата конкурентоспособност в този променящ се свят и независимо дали сме успешни или не, ние трябва дасе реформираме и то заедно. Всички икономики в Европа ще зависят от успеха на интегрирания вътрешен пазар. Това ще помогне на страните от югоизточна Европа, които са на ниво 30-40% над средното ниво на БВП, смята Пусич. 

Пълната интеграция на този пазар е задачата на политиците, смята Билд. Хората са убедени, че това е печелившата стратегия, сега е време и политиците да стигнат до този извод, стана ясно от думите му. “Това е нов дневен ред и трбва дасе назочите към него, за да сте успешни”, допълни Билд.

Дефицитът на оптимизъм е най-големият дефицит на Балканите, посочи Кръстев. Този проблем е разпространен най-вече сред младите на Балканите и може да се превърне в бомба със закъснител. "Икономиката се води от очаквания", обясни той.

Според Весна Пусич това, от което се нуждае региона, е "серия от малки успехи, защото няма как да се достигне до един голям успех в момента".