България очевидно не е лошо място за живеене, щом над 15 хиляди британци са се установили в странатa през последните години. С тази констатация започна своята публична лекция Н.Пр. Джонатън Алън, посланик на Великобритания в България. Събитието беше организирано от Атлантическия клуб в България, съвместно с Посолството на Великобритания. Зададената тема на лекцията беше: „Да бъда оптимист или песимист за България?”- наблюдения след една година от встъпването ми в длъжност".

Посланикът заяви, че за времето, в което живее в България, е бил удивен от тесните връзки в българските семейства - нещо, за което той самият благородно завижда.

В същото време обаче българите имат едно скрито отрицателно отношение към положението в България и някакъв цинизъм спрямо начина, по който нещата се случват в страната. Получава се един порочен кръг, хората обявяват, че страната се намира някъде под средното равнище за Европа, и чужденците, дори да са на друго мнение, приемат тяхното становище и на свой ред разпространяват това.  

Проблемът на този порочен кръг е, че всички медии, неправителствени организации и други, допълнително преувеличават тези твърдения и това допълнително се отразява на чуждите дипломати и постепенно се превръща в характеристика за България. Така например определението, че правителството е некомпетентно, изведнъж става непременно и корумпирано и това се цитира като закон, независимо дали е вярно или не. Нещо по-лошо - такива предположения се използват и като извинение за бездействие.

През тази зима, която беше определена като сравнително мека, станахме свидетели на безпрецедентни през последните години улични протести. Хората се разгневиха на високите цени и ниските доходи, на политиците и монополите, застанаха срещу лошата перспектива за следващите години, посочи Алън.

Според него обаче е важно положението да се анализира не само с абсолютни, но и в относителни стойности. От икономическа гледна точка тенденциите са низходящи в цяла Европа - прирастът е или нисък или изобщо го няма. В периферията на Европейския съюз страните са в шок, спада стандартът на живот, увеличава се безработицата.

България е определяна като най-бедната държава в ЕС, но всъщност по-добре държавата да е най-бедната сред богатите държави, отколкото обратното, казва той. За българската страна тенденцията е възходяща. В България през 2000 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението е бил 28% от средния за ЕС, а през 2011 г. - 46%.

По време на криза Великобритания поставя макроикономическата рамка като мерило за справянето на отделните държави с кризата и по това отношение България се справя много успешно, посочи още Алън. България може и да е най-бедната в Европа, но по отношение на дефицита е в първата тройка, както по отношение на публичния дълг спрямо БВП, и по отношение на банковата капитализация. България се развива със скорост, която е по-голяма от общата тенденция за страните в Евросъюза.

В същото време се твърди, че България остава страна с висок корупционен риск, а не сме станали свидетели на знакови дела, свързани с корупция, коментира посланикът. Това може и да е така, но нивото на корупция през последните години намалява. Факт, който се потвърждава и от британските предприемачи, които съобщават, че корупцията намалява значително в сравнение с последните 12 години. Благодарение на свързването на фирмите директно с НАП чрез интернет, вече се укриват и много по-малко данъци, аргументира се Алън.

След 2007-а - годината, в която България се присъединява към ЕС, положението става значително по-добро. Според посланика на Великобритания се подобрява и провеждането на търгове за обществени поръчки.

В съдебната система обаче все още може да се очаква подобрение.

Заключението от всичко това според Алън е, че кризата оказва в България пропорционално по-лошо влияние, отколкото в останалите Европейски държави - основно заради ниските доходи. Но положението се подобрява и може да се каже, че страната се движи в правилната посока. Когато растежът в Европа се нормализира, отправната точка на България ще бъде по-висока и страната ни ще отчете рязък икономически скок, предвижда той.

Какво може да се направи, за да се ускори икономическият просперитет на България

Според посланика на Великобритания нещата могат да се променят скоро към по-добро. За целта обаче трябва да се положат някои усилия. И хората, и управляващите могат да направят нещо - всеки по свой собствен начин, казва Алън.

Първо, забравете думите “малка държава”. По население България е 16-та по големина в ЕС. Разполага със същия брой гласоподаватели като Швеция и Австрия. България не е малка. Мисля, че заради тази си нагласа страната губи. Нито Австрия, нито Швеция отиват на преговори с ЕС с нагласата някой нещо да направи за тях. Те създават съюзите си рано - и то стратегически и гъвкави, така си осигуряват максимален брой привърженици. Изразът “Ние сме малка държава” затвърждава усещането, че за България нещата се случват отвън, че в преговорите страната не трябва да очаква да получи каквото иска. А подобна нагласа не насърчава чувството за отговорност и необходимост да се заеме позиция така, че страната да получи каквото иска, коментира посланикът на Великобритания.

Преуспелите държави съгласуват стратегиите си в столиците и ги поставят в Брюксел, заключи той.

Второ, поставете България в центъра на географската карта. Като поставим страната си в центъра, тогава ще видим геостратегическия потенциал на държавата си. По начина, по който сами гледаме на страната си, тя се разбира като периферия, а не като център. В същото време ние сме разположени така, че можем да бъдем мост между Азия и Европа, чрез Турция. В момента всички са във възторг от Турция, страната регистрира ръст на БВП през 2011 г. от 8.5%. Бихме могли да увеличим значително търговските си отношения с тази страна, е мнението на Алън.

Тук той посочи и още един факт - отношението ни към югоизточната ни съседка. В годините на комунизма историята, в онази част, която касае Османската империя, е използвана така, че да задълбочи етническото различие, вместо да се търси път за обединяване. По този начин се поставя и по-голяма бездна между НАТО (към която по това време вече принадлежи Турция) и Варшавския договор (към който е принадлежала България). Точно това в момента пречи на развитието на търговските отношения на страната ни.

Трето, образованието на ромите. Според проучване 21% от бъдещите работещи ще бъдат от ромски произход, а в същото време една пета от тях към момента нямат завършено средно образование. Това създава риск и е предпоставка за положение, в което на страната ни може да се наложи да внася квалифицирани работници от други страни. Точно по тази причина трябва да се обърне по-сериозно внимание на тази общност и тя да бъде по-добре интегрирана и да се помогне на децата от тези семейства да получат достъп до образование.

Четвърто, съдебната реформа е икономически императив. Много от инвеститорите се притесняват, когато обмислят вложение в България, тъй като независимо от плоския 10-процентен данък или ниските разходи за заплати, не са сигурни в съдебната ни система.

Пето, национализация на дневния ред на реформата. Законът за отнемане на имущество, придобито по незаконен път, трябва да влезе в употреба. Според посланик Алън прокурори, полиция, както и българските интелектуалци, трябва да обмислят и да създадат план за действието на този закон. Може да се потърси и помощ от страните в ЕС, където този закон вече функционира, за да бъде приложен напълно. Това освен всичко друго ще повиши доверието на българите не само в съдебната система, но и в решението на държавата да се справи с организираната престъпност и корупцията.

Шесто, овластяване на правителствения център. Според посланик Алън властта не е централизирана, а всичко се прави според ангажираността на отделните институции. Посланик Алън предлага да се създаде Cabinet Officе, който съществува във Великобритания и който има от една страна медиаторска функция между отделните институции, а от друга - помага за бързото вземане на решение по проблемни теми, свързани с администрацията и управлението. Такъв орган би помогнал на България в решенията на същите проблеми.

Седмо, прозрачността изисква повече. Прозрачността изисква повече от това да се следят определени дейности, необходимо е да се създаде увереност, че държавните институции са под контрол и се регулират постоянно. Това би увеличило значително доверието на гражданите и би подобрило политиката в страната като цяло.

Осмо, насърчаване на гражданското общество. Алън припомни наблюденията си върху традиционно добрите лични отношения вътре в българските семейства и допълни, че те трябва да станат обществени отношения. Това ще реши проблема с колективната безотговорност. Като пример за това той даде тротоарите, по които е трудно да се ходи, тъй като автомобилите, които са паркирали върху тях, или пречат, или чупят плочките. Всеки се оплаква от тротоарите и в същото време всеки паркира върху тях.

Внушението на посланика беше, че създаването на гражданско общество зависи от всеки от нас. Всъщност това, както всичко друго в държавата, зависи от решенията, които взима всеки неин гражданин ежедневно.

*Заглавието е алюзия със заглавието на художествения роман на американския писател Марк Твен (1835-1910) "Един янки в двора на крал Артур", в който пътешественик във времето попада в обкръжението на легендарния британски вожд Артур от V-VI век.