Едва една четвърт от завършилите работят на позиции, изискващи висше образование. Близо половината от завършилите, които са си намерили работа, са на длъжности, изискващи по-ниска степен на образование.

Това сочи одит на Сметната палата относно реализацията на завършилите висше образование на пазара на труда за периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2012 г.

В България функционират 51 акредитирани висши училища, от които 37 държавни и 14 частни, със 185 факултета, 15 филиала, 20 колежа, 55 департамента, 8 академични направления, 13 центрове и 5 института. Най-наситена е мрежата от висши училища в Югозападния регион, като само в София те са 22 или 43 на сто от всички висши училища у нас, следван от Южен централен регион със 7 висши училища в Пловдив и Североизточен - с 5 висши училища във Варна.

Приемът на студентите във висшите училища е по 52 професионални направления от 9 области на висшето образование, регламентирани в Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и по 25 специалности от регулираните професии в 5 от тези области. Най-голям е утвърденият прием за обучение на студенти в държавните висши училища в професионалните направления от област „Социални, стопански и правни науки”, който заема 34 - 35 на сто от утвърдения и 35-36 на сто от реализирания прием по професионални направления от всички области на висшето образование. Тази тенденция е налице през целия одитиран период.

Общо за четирите години на държавните висши училища е предоставена субсидия в размер на 1,326 млрд. лв.

Въведеният механизъм за финансиране на обучението в университети в зависимост от комплексна оценка за качеството на обучение и в съответствие с потребностите на пазара на труда е предпоставка за насърчаване на връзката на обучението с пазара на труда, отчитат от Сметната палата.

При окончателното определяне на субсидията за издръжка на студентите чрез корекции Министерството на образованието е прилагало комбиниран подход – в зависимост от капацитета на висшето училище и капацитета на професионалното направление или на специалността от регулираните професии. Корекцията на бюджета е правена въз основа на капацитета, който е по-благоприятен за съответното държавно висше училище. Този финансов модел е в полза на държавните висши училища, но е за сметка на държавния бюджет.

Не са създадени условия за постигане на съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование чрез проучване, идентифициране и краткосрочно и дългосрочно прогнозиране на потребностите на икономиката, сочи още одита. Това създава риск за неадекватни управленски решения при разработване на стратегии и политики в областта на пазара на труда и на висшето образование. Създадени са условия за пренасищане на пазара с кадри от едни специалности и недостиг от други.
    
Законът за висшето образование е променян многократно. Не са дефинирани функции на държавата по оптимизация (сливане) на висши училища, обвързване на приема на студентите с потребностите на пазара на труда, ефективното участие на държавата в управлението на висшите училища, механизмите за контрол върху тях, санкции, участие на представители на студентите и бизнеса в състава на Акредитационния съвет.

Няма законово задължение за връзка и зависимост на институционалната и програмната акредитация и националните и регионални потребности на пазара на труда на база на анализ и доказана потребност от специалисти в съответната област на висше образование.

Следакредитационният контрол за спазване на капацитета на висшите училища е неефективен поради недостатъчно регламентиране на процедурите за контрол и налагане на санкции, отчитат от палатата.

Степента на подготовка на студентите не съответства на потребностите на бизнеса, тъй като е предимно теоретична. Предприетите действия от просветното министерство за подпомагане на практическите стажове и кариерното ориентиране на студентите са неефективни и не допринасят за подобряване на връзките на висшите училища с пазара на труда.

Сътрудничеството с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално ниво чрез различни схеми и програми създава условия за подобряване на връзката на образованието и обучението с потребностите на пазара на труда.

Сметната палата е дала 11 препоръки на министъра образованието и науката и една препоръка на министъра на труда и социалната политика.