Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.
Както стана ясно през последните дни, при обсъждането на бюджета за 2019 г. се планира ново увеличение на възнагражденията на служители в бюджетната сфера.
Министърът на финансите г-н Владислав Горанов анонсира, че ако макроикономическата прогноза за 2019 г. позволява, ще има възможност от 1 януари 2019 г. да бъдат увеличени доходите в бюджетната сфера с 10%. Още в началото на годината се коментираше увеличение за част от персонала, примерно за служителите в местата за лишаване от свобода, на полицаите и др. Заплатите на учителите също ще продължат да растат в съответствие с решението на правителството от миналата година до 2021 г. те да удвоят размера си в сравнение с 2017 г. Извън изброените сектори, липсва яснота кои заплати, с колко точно и по какъв начин ще бъдат увеличени през следващата година.
Възнагражденията на служителите в бюджетния сектор винаги са били обект на сериозен дебат поради много причини. Първо, възнагражденията на заетите в бюджетната сфера представляват значителен дял от държавния бюджет – близо 23% от общите публични разходи по КФП за 2017 г. са за персонал. Също така броят на служителите в бюджетните сектори спрямо населението в България е на над средното ниво сред страните от ЕС.
Най-същественият проблем, обаче, е фактът, че резултатите от труда на заетите в публичния сектор не са видими "с просто око" – дали поради това, че липсва система за оценка на реалните резултати от работата им или поради това, че качеството на публичните услуги в много ведомства е на ниско ниво, което създава усещане за несправедливост у данъкоплатеца.
Икономическата теория твърди, че всеобщо нарастване на заплатите в непроизводителни сектори не се препоръчва, тъй като има вероятност да се генерира инфлация. Добре е да се следи нарастването на доходите на работещите да не надхвърля ръста на производителността на труда в икономиката (или поне в публичния сектор). Също така следва да се има предвид, че разходите за персонал са много инертни и негъвкави в посока надолу, което означава, че трудно могат да бъдат намалени при криза.
Размерът на публичния сектор и броят на служителите в него е функция на избора за това какви и колко публични блага обществото желае да получава, както и колко ефикасен е самият сектор. Въпросът с оценката на резултатите от труда на държавните служители обаче е въпрос на управленско решение, което не само е трудно да се вземе, но още по-трудно да се изпълни на практика.
В много държави по света съществуват системи за оценка на резултатите от труда на държавната администрация. Те често се базират на поставяне на оценки от началници на подчинени, свързани с изпълнение на целите, които администраторът сам е поставил. Значителният субективизъм е неизбежен, тъй като почти не съществуват обективни индикатори, които да представят резултатите от труда на чиновниците. В България подобни системи за оценка в редица ведомства съществуват, но и те не се базират на обективни и измерими индикатори, които да са извън прекия контрол от страна на чиновниците.
Система за оценка на резултатите от труда на държавните служители с външни за нея индикатори може и трябва да бъде изградена, особено що се отнася до получаваните от чиновниците допълнителни възнаграждения. Възможен вариант за това е системата да се изгради на нива, като първото ниво да обвързва конкретното ведомство с индикатори за ефект (outcomes) и изпълнението им да му дава право да получава или не допълнителни възнаграждения. Ако индикаторът за ефект е постигнат, могат да се проследяват индикатори за резултат (outputs), чрез които да бъде възможно разпределение на средствата между тези, които са допринесли за постигане на резултатите и съответно – на ефекта.
Другият вариант е министър Горанов да изиска и следи за конкретни промени в управлението на публичния сектор срещу увеличение на възнагражденията - така добре познатия принцип "пари срещу реформа". В противен случай това ще е поредното увеличение, от което обществена полза няма да има.
