Въпреки положителните оценки от лидерите на еврозоната за постигнатия напредък през март, политическата безизходица в България води до ново отлагане на присъединяването към еврозоната. Очаква се това да се случи едва през 2026 г., като основни причини са продължаващата политическа нестабилност и неспособността на страната да изпълни необходимите критерии.

Присъединяването, първоначално планирано за януари 2024 г., беше отложено до 2025 г. заради високата инфлация, която наложи необходимост от постигане на икономическа стабилизация. Въпреки това, задълбочаващата се политическа криза поставя страната пред седми парламентарни избори за три години, след като три различни политически партии, включително популистката "Има такъв народ", не успяха да формират устойчиво правителство.

Кризата се усложнява допълнително и от други сериозни фактори. България е най-бедната държава в Европейския съюз по отношение на БВП на глава от населението и продължава да се нарежда сред най-ниско класираните страни в Индекса за възприятие на корупцията (CPI), което подчертава трайните й проблеми в тази област.

Също сблъсъкът със сериозни институционални недостатъци и ограничен иновационен капацитет ясно се отразява в нейното класиране в Индекса за глобална конкурентоспособност (GCI).

Сенегал, Гана, Йордания... България

Ниските оценки на страната в Индекса за върховенство на закона допълнително акцентират върху сериозни дефицити, свързани с независимостта на съдебната власт и ефективността на правоприлагането. В тази сфера България се класира на ниво, съпоставимо с държави като Сенегал, Гана и Йордания. Това подчертава сериозните и продължителни трудности на страната в усилията й за постигане на съответствие с европейските стандарти.

Като се има предвид, че бившият министър-председател Бойко Борисов и санкционираният магнат Делян Пеевски продължават да бъдат влиятелни фигури, не е изненадващо, че България се намира в това положение, поставящо под съмнение демократичното й развитие.

Въпреки дълбокото разочарование и възмущение, породени от корупционни практики, които през 2020 г. вдъхновиха мащабни протести на българските граждани срещу мафиотските структури, реформаторите в България са изправени пред сериозни предизвикателства.

И двете партии - ГЕРБ (партията на Борисов, доминираща в българския политически пейзаж през последните 15 години) и ДПС (партията на турското малцинство, в която Делян Пеевски напоследък се стреми да разшири влиянието си) - поддържат силна подкрепа чрез клиентелистки мрежи и влиянието на местни властови структури, където поминъкът на мнозина се смята за неразделно свързан с партийната лоялност. Тази утвърдена практика значително затруднява опитите за съществени политически промени, тъй като тези партии са в състояние стабилно да активизират своите избиратели.

Българската преса, предназначена да бъде основен критик на властта, е подчинена почти изцяло на контрола и влиянието на Делян Пеевски, включен в списъка по закона "Магнитски" на САЩ заради противоречивата му роля в българската политика и участието в корупционни схеми и упражняване на влияние върху ключови български институции и сектори. Санкциите срещу него, наложени и от Обединеното кралство по Глобалните антикорупционни регулации от 2021 г., също подчертават сериозните основания за тези опасения.

Тези обстоятелства ясно демонстрират спешната нужда от прозрачност и отчетност в България, като същевременно подчертават ангажимента на международната общност към борбата с корупцията и засилват значението на необходимите реформи в политическата и икономическата система с оглед постигане на съответствие със стандартите на еврозоната.

Въпреки това продължаващите проблеми съществено бавят важните реформи, необходими за присъединяването на България към еврозоната, като потенциалната дата за влизане е отложена най-рано за 2026 г.

Експерти от Scope Ratings посочват, че основните причини са упоритата висока инфлация в страната, която въпреки усилията за намаляването ѝ остава над нивото на трите най-добре представящи се държави в ЕС, както и продължаващата политическа нестабилност, резултат от конфликта между силите, стремящи се към модернизация и по-високи стандарти, и стария ред, въплътен от Бойко Борисов и Делян Пеевски, които защитават корупционното статукво.

Руската дезинформация също има съществена роля в забавянето на присъединяването на България към еврозоната.

Различни анализатори подчертават, че кампании за дезинформация, особено финансирани от руски интереси, са използвани за сеене на съмнения и скептицизъм относно ползите от приемането на еврото.

Те оказват дестабилизиращо въздействие върху общественото мнение, което затруднява осигуряването на критично необходимата политическа и обществена подкрепа за прехода и допълнително усложняват пътя на България към изпълнение на критериите за членство. Тези кампании систематично насаждат неоснователни страхове в обществото от рязко покачване на цените и загуба на икономически суверенитет.

Тази ситуация отразява фундаментален проблем в България - нация, която се стреми да бъде в съответствие с европейските стандарти, но същевременно е обременена от дълбоко вкоренени политически и обществени разногласия, блокиращи нейния напредък.

Автор: Блага Тавар. Тя е е член на Софийската адвокатска колегия, адвокат в адвокатска кантора Pappas & Associates в Брюксел. Коментарът ѝ е за rзданието EUobserver.