Автор: Илиян Скарлатов, финансист и генерален мениджър на KBC Securities България, в статия за агенция "Блумбърг"

Германският канцлер Ангела Меркел даде България като пример за фискална политика в отговор на финансовата криза. Не всеки ден България, която все още е най-бедната страна в Европейския съюз, е сочена като пример за подражание.

Единственият начин да се разбере похвалата на Меркел е убедеността й, че страните, които харчат повече, отколкото печелят, трябва да минат през период на суров аскетизъм, ако искат да растат устойчиво, пише финансистът Илиян Скарлатов в статия за агенция “Блумбърг”. Най-вероятно Меркел има предвид гръцките ни съседи, които трябва да се поучат от нашите действия.

Сравнително доскоро гърците и българите са имали много общи неща. И двете страни са прекарали столетия под турско робство, и двете страни са се борили за независимостта си и са били бедните страни от “задния двор” на Европа.

Пътищата на двете страни започнаха да се разминават след Втората световна война, когато България бе погълната от съветския блок, а Гърция остана част от Западна Европа. Когато  Гърция се присъедини към Европейския съюз, който тогава се наричаше Европейска икономическа общност - през 1981 г., беше обсипана с пари. По същоото време комунистическата България тънеше в застой.

През 1989 г. съветският блок се срути. Новата българска демокрация се роди, но без пари в държавната хазна, с които да се плати за нея. Спестяванията на нацията се оказаха незначителни, магазини бяха празни, безработицата беше висока, а инфраструктурата -  елементарна. Суровите икономически условия бяха просто факт от живота.

Два пъти ограбени

След седем години на забавени реформи, бурно развитие на частния бизнес и почти пълна липса на регулиране, през 1996 г. България беше ударена и от хиперинфлация, която отново изтри спестяванията на нацията. Това стана и причина за затварянето на една трета от банките в страната.

В резултат на което българският лев беше фиксиран към германската марка (по-късно към еврото), а на Централната банка беше забранено да отпуска кредити на търговските банки, предпазна мярка, която остава в сила и днес. Международният валутен фонд (МВФ) изисква всички български пари в обращение да бъдат съчетани с валутните резерви.

Десетилетието от 1989 до 1999 г. беше твърде грубо, но превърна българите в дисциплиниран народ на спестовници - дори и след присъединяването на страната към ЕС през 2007 г. банковият сектор се финансира от тези спестовни сметки, които осигуряват здравословния първи стълб за капиталова адекватност от 15,8%. Проникването на кредитните карти беше изключително ниско, тъй като българите предпочитат да боравят с пари в брой.

Да си беден не е забавно, разбира се. Служителите в обществения сектор са зле платени, а пенсионерите се опитват да оцелеят с ниските си пенсии. Нито една магистрала не е завършена, за да се свърже единият край на България с другия. Единствено в столицата София работят няколко станции на метрото. Това е цената да не харчиш пари, които не притежаваш, било то на държавно или потребителско равнище.

Днес обаче България има положителен икономически растеж и е държавата с втория най-нисък държавен дълг в ЕС (след Естония), който е в размер на 16% от брутния вътрешен продукт. Страната има управляем бюджетен дефицит от около 2% от БВП, въпреки облагането с плосък корпоративен и личен подоходен данък от 10%. Валутните резерви са в размер на 6% от БВП. Накратко, страната има бъдеще.

За разлика от гърците, които са харчили повече, отколкото са печелили през последните 20 години. След като местен служител влезе в държавния сектор, вече не може да бъде уволнен, получава по 40 дни отпуска годишно и заплати за 14 месеца, въпреки че в годината има 12 месеца. Освен това му се гарантира ежегодно увеличение на заплатата. В резултат гърците са по-богати. Но начинът им на живот не е устойчив. Дългът им спрямо БВП е 165%, а бюджетният дефицит – 9,1%.

Надценената баница  

След приемането на еврото през 2001 г., гръцкото правителство не успя да контролира цените на дребно, които се утроиха. Традиционната "tiropita", или пай със сирене (което ние наричаме “баница”-бел. прев.), струваше 30 евроцента в Атина през 2001 г., а през 2006 г., струваше 3 евро. Как е възможно това? На колко места по света стоката е повишила стойността си 10 пъти в рамките на този период? Вместо да се опита да контролира цените, правителството се фокусира върху опитите да повиши заплатите на гръцките граждани, а това означава, да увеличава заемите.

Прекомерната задлъжнялост е използвана също и за инфраструктурни проекти. Магистралите в Гърция са безупречни, пристанищата и метрото в Атина са като произведения на изкуството - по-добри дори от тези в Германия. Атина се трансформира за Олимпийските игри през 2004 година.

Общата стойност на това събитие е в диапазона от 6 милиарда евро (7,2 милиарда долара) до 27 млрд. евро. Очевидно е за всеки макроикономист, че инфраструктурата в толкова голям мащаб не може да се покрие от БВП на Гърция, който е около 300 милиарда долара. По-голямата част от парите бяха взети от заеми и както Меркел знае много добре, денят за изчистване на сметките идва винаги накрая.

Примерът на България е единственият правилен път пред Гърция. Това не означава разбира се гърците да станат бедни като българите. Освен това за разлика от България през 90-те години, Гърция има инфраструктура и спестявания - около 600 милиарда евро скътани в чужбина, които могат да направят процеса много по-лесен. Гръцкото правителство трябва да предприеме строги мерки, а нацията да стане по-дисциплинирана в разходите си.

Европа може и да не се справя с финансовата криза, но за последните три години гърците са опитваха непрекъснато да обвиняват другите за състоянието на собствената си икономика. Ако не признаят грешките, които сами са направили, никога няма да намерят път на бъдещо устойчиво развитие. Тези вкусни банички трябва да се продават отново по улиците на Атина за 30 цента, в противен случай страната ще трябва да напусне еврозоната.