Европейските банки се свиват от финансовата криза насам, намалявайки както пазарната си стойност, така и своите клонове и персонал. Благоденствието им секна, а печалбите им спаднаха в резултат на по-строгите регулации, общия икономически застой и ниските лихвени нива.
Малко вероятно е те някога отново да станат същите, още повече че намаляването на прекомерната зависимост на Европа от банките може да породи нови възможности за развитие на така необходимите алтернативни канали за финансиране в региона.
Финансовите компании са изгубили един трилион евро от пазарната си стойност
От август 2007 насам, акциите на следените от Datastream 471 финансови компании са изгубили общо над един трилион евро пазарна стойност. Това е загуба, еквивалентна на годишния брутен вътрешен продукт на страна като Испания. Никой друг сектор в ЕС не е понесъл подобни поражения, нито дори този на нефтените продукти и природния газ, борещ се с ниските цени на петрола.
През 2007 фирмите от сферата на финансовите услуги убедително оглавяваха класацията на Datastream за ЕС, като пазарната стойност на този сектор бе с около 64 процента по-висока, отколкото на стоките за потребление.
Сега стойността на двата сектора е приблизително еднаква, като вторият дори започва да изпреварва след референдума на Великобритания за излизане от ЕС.
Кой е най-зле представящият се сектор в ЕС от 2007 насам? Банковият. Индексът на Datastream за финансовите компании в Европа е спаднал наполовина от своя предкризисен връх. За сравнение, индексите на здравеопазването и стоките за потребление са нараснали със 70 процента.
Това е една наистина паневропейска история. Във всички големи европейски държави, банковите акции се търгуват на по-малко от 40 процента от цените си през август 2007. При германските и италианските банки тази стойност е около 15 процента от нивата през 2007, докато индексът за португалските банки бележи невероятните 2 процента от стойността преди кризата. През 2007, сред най-големите компании по пазарна стойност в индекса European Stoxx 600 имаше петнайсет банки. Днес броят им е намалял до пет. Хиляди съкратени работни места и клонове, затварящи врати През 2015 в еврозоната е имало с 27 000 банкови клона по-малко, отколкото през 2007 – спад от 13 процента.
Също така, служителите в банковия сектор са намалели с 212 000, или с 10 процента по данни на ЕЦБ. Съкращенията са особено драстични във Франция – където броят на банките е намалял наполовина, до 360 – и в Испания, където ситуацията е допълнително усложнена от бавното възстановяване на общата трудова заетост. Силно фрагментираният банков сектор на Германия също не остава незасегнат. През м. юли тази година той е наброявал 1745 кредитни институции, или с 14 процента по-малко, отколкото през същия месец на 2007.
До 90-те години, банковият сектор на стария континент е сравним по размери с този в други развити страни. Но скоро след това той „става извънредно голям” и сега Европа е дом на най-раздутата банкова система в света според Сам Лангфийлд и Марко Пагано, автори на ‘Is Europe overbanked?, съобщава БГНЕС.
Зад този диспропорционален растеж стоят правителствени политики: “Банките от еврозоната (..) се ползват от по-голямо намаление в цената на ресурса благодарение на правителствена подкрепа, отколкото банките в САЩ”, пишат те. Това означава, че алтернативните форми на финансиране се намират трудно и остават печално недоразвити и до ден-днешен. Капиталовият пазар на ЕС е на половината, а пазарът на секюритизирани книжа – дори на една четвърт от този в САЩ, макар двете икономики да са приблизително еднакви по размер. Време за промяна Според Лангфийлд и Пагано, свиването на банките е отворило свободно пространство, което „пазарите на ценни книжа отчасти са запълнили”.
И е крайно време за това. Марио Драги, президент на ЕЦБ, заяви, че “е по-добре да имаме множество канали, финансиращи реалната икономика, отколкото да разчитаме само на един”. Самата идея на Съюза на капиталовите пазари е „да диверсифицира и разшири източниците на финансиране”. Но на хоризонта вече се задава промяна. Лангфийлд и Пагано вярват, че преходът от стария, основаващ се на банките модел, към пазарно базирано финансиране „е вероятно да се окаже структурен”.
Валентина Ромей, в. „Файненшъл таймс“.
