Чикаго е градът в САЩ, който претърпява най-голямата норма на банкови фалити по времето на Голямата депресия. Ново изследване на д-р Наташа Постъл-Вине, което беше публикувано наскоро в престижния Журнал за икономическа история (Journal of Economic History) разкрива връзката между огромния имотен бум в града и сриването в рецесия, от една страна, и фалитите на по-голямата част от чикагските банки в началото на 30-те години, от друга.

В статията си „Какво причини фалитите на чикагските банки по времето на Голямата депресия?“, д-р Постъл-Вине описва, че проблемите на банките през този период са били породени до голяма степен от отпуснатите ипотечни кредити. Най-важното ѝ откритие е, че масовите банкови фалити не са причинени от неблагоразумно кредитиране или от лошото качество на ипотеките. Всъщност, размерът на ипотеки е бил малък спря,о цените на имотите и загубите на банките от необслужвани ипотеки не са били значителни.

Въпреки това банките в Чикаго фалират, тъй като оптускането на ипотечни кредити ги прави неликвидни по презумпция и в резултат на това те не успяват да издържат, когато клиентите им идват да си изтеглят депозитите. С други думи, опериращите с частични резерви банки на Чикаго фалират масово, въпреки че са извършвали номинално не неблагоразумни операции по време на Голямата депресия.

Акцентирайки върху ролята на банкирането с частнични резерви и финансовите изкривявания на пазара през 20-те години на миналия век, чрез които може да се обясни продължителността и тежестта на Голямата депресия, изследването на Постъл-Вине допълнително подрива описанието на Милтън Фридман и Анна Шварц, които се фокусират основно върху динамиката на паричното предлагане и напълно игнорират интервенциите както на пазара на труда, така и на финансовите пазари.

Статията е публикувана от Ludwig von Mises Institute. Автор: Джоузеф Салерно.