Тези дни представители на управляващите споделиха планове за сериозна промяна в плоския подоходен данък, която да влезе в сила от 2014 г. Предлага се въвеждането на своеобразен необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата. Своеобразен, защото ако беше традиционен необлагаем минимум (прилаган и в България само преди няколко години), тогава щеше да се отнася за всички данъкоплатци. Това, което се предлага обаче, е всички да продължат да плащат 10% данък върху облагаемия си доход, но платеният данък да се връща на тези с най-ниски доходи, се казва в коментар на Института за пазарна икономика по повод обсъжданите от управляващите планове за промяна в плоския подходен данък, която да влезе в сила от 2014 г. По сметки на ИПИ сумата, която ще се връща на човек е в размер на 355,37 на година.

Според Института има редица причини това да е лоша идея. На първо място предложението
не е данъчна мярка, а прикрита разходна такава – под формата на данъчно облекчение държавата всъщност ще субсидира хората на минимална заплата. Според ИПИ по този начин ще се натоварва разходната част на бюджета с около 140 млн. лв., ако се засегнат около 400 000, както в момента се пресмята от правителството (на базата на изцяло статични сметки, които отчитат само сега заетите на заплати до 340 лева). Ако ще се субсидират групи от обществото, то по-разумно е това да не се случва през данъчната система, а директно и откровено през бюджета посредством целеви социални помощи.

Също така евентуалната промяна ще създаде стимул  за укриване на заплати – това не е необлагаем минимум, който по принцип важи за всики, а конкретна привилегия за тези на минимална заплата. На практика правителството обявява стимул (награда) от  355 лв. на година, ако си на минимална заплата. И сега получаването на минимално възнаграждение официално, а всичко друго - на ръка, е разпространена практика, но тази идея дава огромен стимул на много хора, които получават над минимална заплата, да започнат да послъгват за заплащането. Злоупотребите тук са гарантирани – могат да се облагодетелстват и работодатели, ако влезнат в договорки с работниците си, нещо което сме виждали често при отворени вратички в законодателството.

Силният стимул за укриване на доходи и преминаване в сивата икономика има и конкретен измерител под формата  на т.нар. пределна данъчна ставка. Колкото по-голяма е тази пределна ставка, толкова по-силен е стимулът за укриване на доходи. Така например, ако някой взема заплата от 341 лева на месец, той ще трябва да плати 10% върху цялата сума, а именно 356,41 лева или над една допълнителна заплата за цялата година (след приспадане на осигуровките). По този начин, пределната данъчна ставка за този допълнителен доход от само 1 лев на месец става умопомрачителните 2970% (изчислени като %-тното отношение между данъка от 356,41 и допълнителният доход от 12 лева на година над минималната заплата от 340 лева). При месечна заплата от, например, 350 лева, пределната данъчна ставка на допълнителния доход от 10 лева на месец (120 на година) става 304,85%.