Макроикономическа динамика

Очакванията за ускорени темпове на общ икономически растеж през цялата 2007 година се основават на добрите резултати от първото тримесечие на годината. Това се вижда и от конюнктурните индикатори, регистриращи запазване на рекордно високи нива на общия показател за бизнес климата в икономиката. И в четирите наблюдавани отраслови сектора нивата на бизнес климата продължават устойчиво да превишават нивата спрямо същия период на предходната година. Подобрява се и показателят доверие на потребителите, а  растежът на промишленото производство се ускорява.

До юни 2007 г. общият показател на бизнес климата в икономиката[1] продължава да се задържа с около 30 процентни пункта над дългосрочната си стойност и е с близо 20 процентни пункта по-висок от юни 2006 г. Поддържат се все така рекордно добрите нива на бизнес климата, а в най-големите отраслови сектори (промишлеността и услугите) дори се наблюдава покачване.  Доверието на потребителите се подобрява значително в сравнение с по-слабите промени в предишните наблюдения (за април 2007 г. показателят е с почти 8 пункта над предходната януарска стойност). Превес имат очакванията на градските домакинства, положителни са обаче и мненията на домакинствата от селата.

За първите пет месеца на 2007 година се вижда известно ускоряване на темповете на растеж на производството в промишлеността. Въпреки че на годишна база промишлените продажби нарастват малко по-бавно в сравнение с нарастването им за същия период преди година (съответно 8.6 на сто и 8.7 на сто), растежът на производството се ускорява на 8 на сто, при 7.2 на сто за същия период на м.г. Натоварването на мощностите в промишлеността продължава да се задържа на високи нива и съответства на очакванията на бизнеса в този сектор за добро състояние на предприятията през второто полугодие (53 на сто от анкетираните очакват запазване, 46 на сто – подобряване на бизнес състоянието).

Високата икономическа активност от края на 2006 година се запазва на устойчиво високи нива през цялото първо полугодие на 2007 година. Очакваме ускорен общ икономически растеж за второто тримесечие (около 6.6-6.7 на сто). В този диапазон очакваме да бъде и растежът за цялата 2007 година.

По предварителни данни на НСИ реалният растеж на БВП за първото тримесечие на 2007 година е 6.2 на сто, при 5.5 на сто за същия период на м.г. и 5.7  на сто за четвъртото тримесечие на 2006 година. От страна на предлагането се обръща  динамиката на добавената стойност в аграрния сектор от спад към растеж и се ускорява  растежът  в промишлеността и услугите. От страна на търсенето динамиката на БВП се определя от бързото нарастване на вътрешното търсене. Рекордно висок темп в сравнение със съответния период от 2001 година насам отбелязват както инвестициите (35.9 на сто), така и индивидуалното потребление на домакинствата (8.1 на сто).

На фона на добрите данни за икономическия растеж трябва да се отбележи, че тенденцията на намаляване на растежа на производителността на труда  продължава, а вече две поредни тримесечия е налице реален спад на производителността на годишна база.

През първото тримесечие на 2007 година добавената стойност в икономиката расте ускорено (със 7.7 на сто, при 6.3 на сто за същия период на м.г.). Растежът на добавената стойност на сектор индустрия се ускорява на 7.6 на сто и въпреки че е по-нисък от растежа в услугите, това е най-високият растеж в индустрията за съответните първи тримесечия от 1999 година насам. В този сектор най-бързо расте добавената стойност в строителството (15.5 на сто), следва преработващата промишленост (14.5 на сто). Откроява се известно преориентиране на продажбите на преработващата промишленост към вътрешния пазар – делът на продажбите за износ намалява на 39.8 на сто при 43.5 на сто от общите продажби миналата година. Сектор услуги продължава да има по-висок принос за растежа на БВП от страна на производството в сравнение с приноса на индустрията. Растежът на добавената стойност на сектора се ускори на 8.1 на сто. Най-динамичният отрасъл тук продължава да е финансовото посредничество, чийто ръст на добавената стойност с 40 на сто допринася за почти половината от общия растеж на сектор услуги. Аграрният сектор отбеляза нарастване на добавената стойност с 2.5 на сто, но неблагоприятните климатични условия не дават основание да се очаква устойчиво възстановяване на сектора в краткосрочен план.

От гледна точка на търсенето в икономиката растежът на БВП с 6.2 на сто за първото тримесечие на 2007 година е формиран от нараснал принос на вътрешното търсене (16.4  процентни пункта) и запазващ се размер на отрицателния принос на външната търговия със стоки и услуги (10.2 процентни пункта). Инвестициите в основен капитал имат най-висок положителен принос (8.4 процентни пункта) в общия икономически растеж от страна на общото търсене, за разлика от съответния период на м.г., когато водещ беше износът на стоки и услуги (8.4 процентни пункта). Реалният растеж на инвестициите достигна 35.9 на сто благодарение най-вече на частния сектор, чиито инвестиции са около 90 на сто от общите за първото тримесечие. Потреблението продължава да расте ускорено, но по-плавно в сравнение с инвестициите. За първото тримесечие на 2007 година растежът му е 7 на сто, като растежът на индивидуалното потребление се ускорява на 8.1 на сто, а колективното потребление регистрира спад с 2.7 на сто. По досегашните данни за външната търговия растежът на износа на стоки и услуги се е забавил значително на едва 2.2 на сто. Забавяне има и при вноса, чийто растеж намаля на 13.2 на сто. Отрицателното салдо в търговията със стоки и услуги продължава да нараства и достигна 28.7 на сто от БВП.

За първите пет месеца на 2007 година дефицитът по текущата сметка нараства на годишна база от 7 на 9.7 на сто от годишния БВП. Над 97 на сто от влошаването на дефицита на текущата сметка (с 838.6 млн.евро) се формира от нарастването на дефицита по търговското салдо, както и от намаляването на положителните салда по текущите трансфери и по нетния доход. Благоприятен е приносът само на салдото по услугите, което продължава да е отрицателно, но затова пък се свива.

Номиналните темпове на износа и вноса на стоки намаляват значително за първите пет месеца на 2007 година в сравнение с темповете за същия период на 2006 година, но докато при вноса темповете се различават около два пъти, при износа разликата е около 5 пъти (износ – 6.7 на сто, при 30.5 на сто за първите пет месеца на 2006 година, внос –  17.4 на сто, при 29.5 на сто за същия период на 2006 година). На този етап съществуват много неясноти по отношение на данните за външната търговия – сравнително слабото нарастване на износа не може да се обясни само с ограничаването на доставките в отделни сектори (електроенергия, земеделска продукция). В същото време е налице ясно изразена тенденция на нарастване на инвестициите за разширяване на производството в редица експортно ориентирани предприятия и за изграждането на нови производствени мощности, специално предназначени за износ. Инвестира се и в производството на продукция, заместваща импорта. Всичко това на първо време утежнява ситуацията в областта на вноса, който продължава да расте с изпреварващи темпове. В крайна сметка обаче се създават условия за дългосрочно увеличаване на износа и намаляване на вноса.

Нарастващият дефицит по търговския баланс носи риск за икономиката, но едновременно с това остава убеждението, че основна причина за растящия внос (а оттам – и за търговския дефицит) е ускореното развитие на икономиката и в много по-ограничена степен увеличеното платежоспособно търсене на населението. При засилващата се търговска обвързаност на страната с ЕС, развитието на европейската икономика остава важен фактор, определящ динамиката на българската външна търговия. Засега прогнозите са положителни, като реалността дори надхвърля очакванията – ръстът в еврозоната се очаква да достигне 2.6 на сто. При това положение темповете на нарастване на външната търговия ще останат високи (12-15 на сто на годишна база). Вносът ще продължи да изпреварва износа, като се надяваме постепенно да бъдат отстранени чисто статистическите отклонения и отчетността да се доближи до реалността.

Сред трите компонента на услугите (транспорт, пътувания и други услуги) влошаване има само при салдото по транспортните услуги.  Салдото по пътуванията за петте месеца от началото на годината продължава да е положително на годишна база и леко нараства. Подобряването на отрицателното салдо по статията "Други услуги" с около 130 млн.евро има преобладаващ принос за макар и малкия позитивен ефект на услугите върху дефицита по текущата сметка.

Основен фактор за влошаване на положителното салдо по дохода за първите пет месеца на 2007 година са бързо нарасналите плащания на доход по преки инвестиции, в това число плащанията по дивиденти към чуждестранни инвеститори. Намаляват нетните постъпления от текущи трансфери  – основно поради появата през тази година на плащания по текущи трансфери към ЕС, т.е. част от вноската на страната в бюджета на Съюза. 

За първите пет месеца на годината притокът на преки чуждестранни инвестиции в страната е близо 10 на сто по-малко отколкото за същия период на предходната година. Намалението е от 1.7 на 1.5 млрд.евро, или от 6.8 на 5.7 на сто от БВП. Така покритието на отчетения към момента дефицит по текущата сметка за първите пет месеца на 2007 година е едва 59 на сто, при 96.8 на сто за същия период на м.г.  Присъединяването на страната към ЕС я прави по принцип по-малко рискова и се очаква, въпреки временния спад на инвестициите, в следващи периоди българската икономика да продължи да привлича вниманието на инвеститорите. Като се прибави ниската ставка на данъка върху печалбата и все още ниската цена на труда, очакваме запазване на притока на чуждестранни инвестиции на сравнително високо ниво

Нарастването на потребителските цени е по-умерено в сравнение с миналата година. За първите шест месеца от началото на 2007 година поскъпването на потребителските стоки и услуги е 2 на сто спрямо декември м.г. (при 2.9 на сто натрупана инфлация за същия период на 2006 година и  6.5 на сто за цялата предходна година). По-голямо поскъпване отчита хармонизираният индекс на потребителските цени (2.8 на сто от началото на годината), а нарастването на цените в малката потребителска кошница  е два пъти по-слабо (1.5 на сто).

На годишна база инфлацията намалява на 5.6 на сто за юни спрямо същия месец на м.г. (при 8.2 на сто за юни 2006 г. спрямо юни 2005 г.). За периода от началото на годината най-значителен принос в общото изменение на цените на потребителските стоки и услуги имат услугите (поскъпване с 3.7 на сто, принос 1 процентен пункт), следват нехранителните стоки (поскъпване с 1.5 на сто,  принос 0.5 процентни пункта). Най-малко поскъпване и принос имат хранителните стоки (поскъпване 0.9 на сто, принос в общата инфлация 0.3 процентни пункта), най-значително поскъпване има в общественото хранене (5 на сто), но поради малкото тегло на тази група приносът й в общата инфлация от началото на годината е едва 0.2 на сто. Натрупаното за първото полугодие на 2007 година общо увеличение на цените на специално наблюдаваните социално полезни и жизненонеобходими стоки и услуги[2] с 1.5 на сто се формира от почти еднакъв принос (от по 0.5 процентни пункта) на трите основни групи стоки и услуги, включени в малката кошница (хранителни, нехранителни стоки и услуги).

До април 2007 г. месечната динамика на цените на производител в промишлеността е сравнително слаба. През май се наблюдава по-значително месечно нарастване на цените. През май 2007 г. спрямо май 2006 г. общите цени на производител са с 5.4 на сто по-високи, а цените за вътрешния пазар – с 5.5 на сто. Спрямо предходната година най-значително са се повишили цените в енергийните отрасли, в металургията и в хранително-вкусовата промишленост.

Бизнес анкетите на НСИ от юни 2007 г. не открояват очаквания за краткосрочен инфлационен натиск през третото тримесечие. В промишлеността няма инфлационни очаквания. Както в строителството, така и в услугите над две трети от анкетираните очакват, че продажните цени в съответния сектор ще се запазят без промяна. Само в търговията на дребно нараства делът на анкетираните, които предвиждат увеличение на продажните цени през следващите три месеца.

Има известно успокояване на инфлационните очаквания сред потребителите. Въпреки че анкетираните продължават да считат, че потребителските цени се покачват, априлското наблюдение на потребителите показва изместване в очакванията на потребителите за инфлацията през следващите дванадесет месеца от "по-бързо" към "същото" или "по-бавно" темпо на увеличение на цените, което води до рязко подобряване на балансовия показател, който се понижава с 11.2 процентни пункта.

Проинфлационно през втората половина на годината ще действат промените в ценообразуването и равнищата на цените на електроенергията в условия на либерализиран енергиен пазар и цените в аграрния сектор.

Ускоряването на икономическия растеж от началото на 2007 година на 6.2 на сто за първото тримесечие, при 5.5 на сто за същия период на м.г., е съпътствано от значително по-бързо нарастване на броя на заетите – с 6.6 на сто за първо тримесечие на 2007 година при 3.6 на сто за същия период на м.г. Запазва се темпът на намаляване броя на безработните (13.5 на сто, при 13 на сто за първо тримесечие на м.г.). Делът на заетите в общия брой участници на пазара на труда нараства на 92 на сто при 90 на сто година назад. Заетите вече наброяват 3.1 млн. души, или със 194.9 хил. повече в сравнение с първото тримесечие на м.г. Безработните намаляват с 42.5 хил. на 272.7 хил. души.  Намаляването на броя на лицата извън работната сила (със 172 хил. души до 3230 хил. през първото тримесечие на 2007 година) и на броя на обезкуражените лица[3]  (с 97.6 хил. души до 227 хил.) свидетелства, че в икономиката се появяват подходящи работни места и за лица, които за известен период не са били участници на пазара на труда.

Продължава неблагоприятната тенденция на намаляване на темповете на производителността на труда в икономиката. Ускоряването на общия икономически растеж от 5.5 на 6.2 на сто растеж на БВП за първо тримесечие на 2007 спрямо 2006 година, както и на добавената стойност (от 6.3 на 7.7 на сто), се осъществява при ускоряване на темповете на заетостта (от 3.6 на 6.6 на сто) при същевременно влошаване на темповете на производителността. Темпът на добавената стойност на 1 зает намалява от 2.6 на 1 на сто, а темпът на БВП на 1 зает е вече дори отрицателен. Докато за първото тримесечие на 2006 година БВП на 1 зает расте реално с 1.8 на сто на годишна база, то за първото тримесечие на 2007 година този показател намалява с 0.4 на сто.

Тенденцията на намаляване на безработицата продължава. Общата безработица намалява на 8 на сто за първото тримесечие на 2007 година при 9.7 на сто година назад.  Делът на безработните с продължителност на безработица повече от една година в броя на всички безработни намалява от 57 на 55.6 на сто, а коефициентът на продължителна безработица (дял на продължително безработни от икономически активното население) намалява от 5.5 на 4.5 на сто от икономически активните лица на възраст 15 и повече години. Най-значително намалява коефициентът на безработица сред младежите на възраст 15–24 години – от 20.9 на 16 на сто. Май 2007 г. е първият месец, в който коефициентът на регистрирана безработица е под 8 на сто от  икономически активното население.

Индекс ЕСТАТ на бизнес климата

От началото на миналата година наблюдаваме трайна тенденция към подобряване на бизнес средата и състоянието на фирмите в страната, независимо от слабите колебания в отделните елементи на индекса. По тази причина и увеличението в юлската стойност на показателя не е изненадващо. За момента очакванията на предприемачите, регистрирани в изследването, не потвърждават прогнозите за забавяне на икономическия растеж.

Секторите с най-много фирми в "добро здраве" са финансовите услуги, операциите с недвижимо имущество и, струва си да се отбележи, развиващите дейности в областта на образованието, здравеопазването и социалните услуги. Впрочем, някои други индикатори също свидетелстват за "раздвижване" в този доста стагниран и подценяван през годините сектор.

Изследването регистрира общ и значителен ръст на оценката на ресурсите на фирмите, някои от които достигат до рекордни за целия период на провеждане на анкетата стойности. В най-голяма степен тези определения важат за интернет връзката, чиято средна оценка само за три месеца се увеличава с 0.20 процентни пункта до изключително високите 5.21. Едновременно с това продължава да намалява делът на компаниите, които не са свързани с мрежата. В момента на провеждане на проучването това са едва 13 на сто от попадналите в извадката.

Плавно се възвръща интересът към инвестиционното кредитиране, а по-бързо – вкусът към рискови вложения в дейност, различна от основната. Най-много са склонните да вземат и ползват кредит в енергетиката, в транспорта и комуникациите, а сравнително резервирани – във финансовия сектор и в образованието, здравеопазването и социалните услуги. Най-експанзивно ориентирани пък са в туризма, финансите и преди всичко в агросектора. На пръв поглед готовността на мениджърите в земеделието да влагат в други дейности учудва, но тя всъщност е закономерна с оглед на нежеланието им да зависят от природата и конюнктурата.

Икономическа политика

Политика към предприятията. След присъединяването на България към ЕС продължават усилията за подобряване на бизнес средата и административното обслужване на българските предприемачи. За съжаление стартирането на бизнес и по-специално регистрацията на дружествата в България продължава да отнема значително време и разходи. Този проблем не бе решен с новия Закон за Търговския регистър, тъй като влизането му в сила беше отложено за пореден път. Забавянето оказва негативно влияние върху бизнес средата и процедурите по вписване на дружествата.

Независимо от сериозните усилия и хармонизирането на законодателството с европейското в областта на обществените поръчки, това е една от сферите, където са налице сериозни проблеми и съществува голям корупционен риск. Все още равнището на корупция остава сравнително високо и e пречка за нормалното развитие на пазарните отношения, изкривява конкуренцията и ограничава притока на чуждестранни инвестиции.

През последните месеци бяха предприети мерки за по-нататъшно насърчаване на инвестициите. Бяха направени промени в областта на инвестиционната политика, чиято цел е да се насочи интересът на инвеститорите преимуществено към производствена дейност и алтернативни енергийни източници. С най-голяма държавна подкрепа ще се ползват инвестициите в райони с висока безработица и в технологии.

Важно значение за подобряване на позициите на българските предприятия на международните пазари има повишаването на тяхната конкурентоспособност, която в момента е твърде ниска. България продължава сериозно да изостава в иновациите – през 2006 година разходите за НИРД са едва 0.5 на сто от БВП, броят на иновативните предприятия е 4 пъти по-нисък отколкото в ЕС, особено ниска е степента на комерсиализация на българската научноизследователска база. Сред основните пречки пред иновативното развитие е липсата на финансиране. Този проблем може да бъде преодолян в известна степен с помощта на стартиралия през юни първи рисков инвестиционен фонд за високотехнологични продукти на пазара на Югоизточна Европа – New Europe Venture Equity (NEVEQ).

В областта на приватизацията и концесионирането правителството много трудно осъществява единна политика за преструктуриране на държавните монополи и по-нататъшна либерализация на пазарите в секторите енергетика и газ. След двегодишно управление очакванията за развитие на реформите в преструктурирането, приватизацията и концесионирането са негативни. Няма напредък в концепциите за приватизация и концесиониране в транспорта, както и за преструктуриране или ликвидация на губещите държавни дружества.

Публични финанси. Въпреки вноските в европейския бюджет консолидираният бюджет на страната показва отново значителен излишък. Фискалният резерв също продължава да нараства и към края на май е на ниво от 6.5 млрд. лева. 

Данъкът върху добавената стойност и след приемането в ЕС е най-значителният приходоизточник за бюджета, като затрудненията по събирането от първите месеци след присъединяването са в голяма степен преодолени. При корпоративния данък е налице по-голям събран обем – над 75 на сто от заложения в бюджета, което се дължи на намалената ставка и на растежа на икономиката.

Външният държавен и държавно гарантиран дълг продължава тенденцията на спад и към края на май е на ниво 4.1 млрд. евро, което е с около 598 млн. евро по-малко в сравнение с декември м.г. Въпреки лавинообразния растеж на частния външен дълг финансовата стабилност не е застрашена в краткосрочен аспект.

Дългосрочната финансова стабилност на страната зависи от ускоряването на структурните реформи: либерализиране на бизнес средата, приватизация, ограничаване на корупцията, подобряване ефикасността на правоохранителните органи и съдебната система и др.

Социална и здравна политика. Краят на полугодието на 2007 година се характеризира с интензивен натиск за повишаване на заплатите от страна на редица професионални групи от публичния сектор –  лекари, учители, социални работници и др. Искания за повишаване на заплатите отправиха и работниците от реалния сектор, предимно заети във фирми с публично участие – градски транспорт, металургия  и др. Допълнителният разход за заплати според синдикалните предложения бе оценен на около 1.2 млрд. лева.

Новата Наредба за регулиране на доходите в дружествата с над 50 на сто държавно участие също създава потенциални рискове за субективизъм  и либерализиране на  разходите в обществения сектор. Може да се очаква, че тези конфликти  ще дадат отражение върху политиката на доходите до края на годината и ще създадат рискове както за балансиране на държавния бюджет, така и за конкурентното равнище на цената на труда.

Допълнителното възнаграждение за продължителна работа бе премахнато и  заменено с допълнително възнаграждение за "придобит трудов стаж и професионален опит", но определянето на конкретни параметри на надбавката продължава да генерира противоречия между социалните партньори и през второто тримесечие на годината. Предложението на правителството за 0.6-процентна минимална ставка на бонуса получи основателна критика от работодателските организации, тъй като блокира механизма на свободно договаряне с работниците.

Въпреки положителната тенденция в събираемостта, правителството не изпълни  ангажимента си за допълнително намаляване на осигурителната вноска за пенсии. Работодателските организации разглеждат тази мярка като условие за преговорите за заплатите през следващата година и категорично възразиха срещу намеренията на правителството да запази  равнището на осигурителната тежест.

Правителството осигури приоритетна индексация на пенсиите с малко по-висок процент от заложения в бюджета (10 на сто), но социалният ефект на тази мярка не бе ясно аргументиран. Допълнителното пенсионно осигуряване показа най-успешно развитие в областта на социалното осигуряване. Темпът на нарастване на активите в пенсионноосигурителните дружества изпреварва динамиката на българския капиталов пазар и води до разширяване на инвестициите в чужбина.

Екологична политика. Акцентите в екологичната политика към края на полугодието са свързани с управлението на природните ресурси, защитата на биологичното разнообразие и превантивните действия за опазване на околната среда. И трите области са обект на горещи обществени конфликти, чието решение може да се окаже предизвикателство пред капацитета на държавните структури да представляват публичния интерес и да предприемат ефективни действия в негова защита.

Регулирането на концесионните възнаграждения за добив на подземни богатства ще допринесе за утвърждаване позициите на държавата в отношенията й с местните и чужди инвеститори. В същото време законодателните промени в тази област няма да окажат решаващо влияние за намиране на благоприятен изход от съществуващите конфликти между органите на изпълнителната власт и интересите на чуждестранни инвеститори в минния сектор.

Диалогът с представителите на бизнеса по повод въвеждането на европейската Директива 2004/35/ЕС за отговорността на предприятията при възникване на екологични щети допринесе за изясняване на условията за избор на финансови обезпечения за евентуални екологични щети и диференциране степените на екологичен риск в производството.

Засилен е интересът на българските фирми за участие в усвояване на средствата от структурните фондове на ЕС. Проектната готовност за усвояване на средствата по оперативна програма "Околна среда" и участието на български фирми в този процес са основен приоритет в дейността на МОСВ.

Подобри се механизмът на управление на инфраструктурните проекти по програма ИСПА чрез делегиране на права и отговорности от централните към местните власти. В резултат на това значителното забавяне в усвояването на средствата по предприсъединителните програми през последната година може да бъде преодоляно, а стартиралите проекти успешно завършени.

Финансов сектор

Парична система. От гледна точка на финансовата стабилност в страната, валутният борд остава стабилен и е малко вероятно да бъде засегнат дори при силно влошаване на платежния баланс. Данните, събрани до момента, показват, че подобна криза има ниска вероятност. Независимо от нарасналия дефицит по текущата сметка, чуждите инвестиции по финансовата сметка проявяват (до сега) силна тенденция да го компенсират в отношение почти едно към едно, като създават условия за балансиране на платежния баланс. Същевременно може да се покаже, че дори и при лош сценарий, ликвидността на валутния борд е  достатъчна, за да финансира дефицит по платежния баланс в рамките до над 30 на сто от БВП в продължение на 3 месеца, период напълно достатъчен за прехвърляне и на неликвидната част от валутния резерв в ликвиден вид. При тази ситуация считаме, че стабилността на валутния борд не е застрашена значимо.

Банков сектор. Kредитирането бележи сериозен ръст по всички видове кредити, като водещо перо е фирменото кредитиране (16.41 млрд. лева или 68.3 на сто от всички кредити). В края на март 2007 г. заемите, предоставени на домакинствата у нас, са 9.29 млрд. лв., което е с 2.67 млрд. лв. повече в сравнение с март 2006 г. Лихвените равнища остават стабилни, след приемането на България в ЕС. БНБ увеличи минималните задължителни резерви от 8 на 12 на сто.

БНБ издаде лиценз за разплащания чрез мобилен телефон на "Система за електронни разплащания – България" (СЕП).

Лизингът продължава да се радва на стабилен растеж, като темповете на нарастване изпреварват тези на банковото кредитиране. Нараства матуритетът на лизинговите договори.

Банковата система остава стабилна, с относителен дял на "лошите кредити" от 3.8 на сто. Ясно изразена е тенденцията, че независимо от значителното повишение на активите печалбата на банковия сектор нараства много по-бавно. За първото тримесечие на 2006 година печалбата е била 213.66 млн. лв., а година по-късно – 238.97 млн. лева. Към края на март 2007 г. рентабилността на собствения капитал на банковата система е 5.27 на сто, а рентабилността на активите й – 0.54 на сто, което показва спад в рентабилността в сравнение с март 2006 г.

Инфлацията на България е единственият проблемен показател за приемане на страната в еврозоната. От гледна точка на изискванията за поддържането й на равнище не повече от 1.5 пункта над средната за трите страни членки с най-ниска инфлация и времето, необходимо за постигане на това равнище, 2010 – 2011 г. е най0реалистичният срок, в който страната може да приеме единната европейска валута.

Застрахователен сектор. Застрахователният пазар генерира за 2006 година приходи от 1.25 млрд. лв. От тях 15.4 на сто са реализирани в животозастраховането и 85 на сто – в общо застраховане. Събраните премии са със 17.2 на сто повече спрямо 2005 година, но ръстът е все още твърде недостатъчен за българския пазар, предвид ниското проникване на застрахователните услуги (само 2.6 на сто от БВП) и високия икономически растеж.

Нараства делът на имущественото застраховане, докато приходите от финансови застраховки все още са на ниско ниво.

След като България подписа споразумението "Зелена карта", остава въпросът дали регулаторните органи ще успеят да поддържат необходимия обхват на застраховка "Гражданска отговорност". По последни данни той е близо до допустимия минимум и съществува реална възможност да падне под него, което ще застраши стабилността на Гаранционния фонд.

Подготвя се Закон за катастрофичен пул, с който ще се въведе задължителна застраховка на имуществото срещу бедствия. Създаването на пула ще се финансира със заем на Световната банка.

След отварянето на българския застрахователен пазар към ЕС 113 чужди застрахователи са подали заявление към КФН за развиване на дейност в България. Най-голямата част от тях са заявили намерение за предлагане на застраховки "Обща гражданска отговорност" и "Разни финансови загуби".

Капиталов пазар. Търговията на БФБ към полугодието на 2007 година се характеризира с ниска активност и липсата на ясно изразена тенденция. И двата борсови индекса –  SOFIX и BG40, се движеха в сравнително широки граници, но като цяло всяко повишение бе последвано от аналогичен спад. След средата на май, вследствие на регистрацията на три сравнително големи за българския пазар компании – "Каолин" АД, "Първа инвестиционна банка" АД и "Корпоративна търговска банка" АД, активността на борсата се възстанови, а цените на много от останалите позиции също отбелязаха ръст. От една страна, повишената ликвидност е окуражаваща, но от друга страна, са налице два не толкова благоприятни за пазара факта. Първо, формирането на търговията от няколко компании говори за слабото развитие на пазара, и второ, емпирично се наблюдава спад в активността на новорегистрираните компании след първоначалната еуфория от излизането им на борсата. Паралелно с това, по мнението на много участници, на пазара има ред силно надценени компании, а евентуален рязък спад на цените им би оказал негативно влияние на пазара като цяло.

Вследствие на новите регистрации и нарастването на цените на останалите позиции пазарната капитализация на борсата надхвърли 20 млрд. лв., съотнесена към брутния вътрешен продукт, тя достигна 41 на сто. В това отношение българският капиталов пазар се развива динамично и ако този темп на растеж се запази, до 2-3 години би се достигнало нивото от около 65 на сто, което е характерно за развитите европейски пазари. Трябва да се има предвид обаче, че нарастването на капитализацията е само една от предпоставките за повишаване ликвидността на борсата, и следва да се обърне внимание и на останалите, като например повишаването на свободно търгуемите акции на публичните компании.

В края на полугодието Народното събрание прие Закона за пазарите на финансови инструменти, който се очакваше с нетърпение от представителите на инвестиционната общност, доколкото този закон директно прилага разпоредбите на радикалната европейска Директива 2004/39, известна още като MiFID. На този етап не може да се даде еднозначна оценка на измененията, които законът ще предизвика, най-вече поради лисата на подзаконова нормативна уредба. Въпреки това най-съществените аспекти на закона вече могат да се определят и те са: отпадане на изискването сделките с приети за търговия ценни книжа да се сключват само на регулирания пазар (т. нар. concentration rule); възможности за организиране на многостранни системи за търговия от инвестиционен посредник или група такива, както от регулирания пазар; въвеждане на фигурата на систематичните участници, изпълняващи клиентски нареждания срещу себе си, и не на последно място – изисквания за разкриване на информация във връзка със сключените сделки и децентрализацията на разкриването извън регулираните пазари.

Структуроопределящи икономически отрасли

Енергетика. През първите три месеца на 2007 година необичайно топлото за сезона време доведе до по-нисък обем производство на електрическа и топлинна енергия в сравнение с първото тримесечие на 2006 година. Спестената електроенергия за отопление подпомогна стабилността на енергийната система на страната след извеждането от експлоатация на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй". В началото на годината правителството се опита да предложи предоговаряне на условията по затварянето на двата малки реактора. Всъщност възможността българският потребител на електроенергия да спечели нещо от затварянето на двата енергоблока е по-скоро в целесъобразното използване на вече договорените средства за повишаване на енергийната ефективност на страната. В това се крие значителен нереализиран потенциал за спестяване на енергия, което е по-изгодно от производството и на най-евтината енергия. България изостава в прилагането на мерки за ефективно използване на енергия както в индустрията, така и в бита. С извеждането от експлоатация на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" се повиши значението на топлоелектрическите централи в страната. ТЕЦ "Варна" обяви намеренията си през 2007 година да увеличи производството си на електроенергия с 34 на сто. Засилен е инвеститорският интерес и към изграждането на нова 700-мегаватова мощност в комплекса "Марица-изток". В началото на 2007 година Европейската комисия предложи нова обща енергийна политика, която има за цел да намали зависимостта от външни енергийни доставки и да ограничи вредните емисии в атмосферата, произведени от енергийния сектор. Предвижда се нарастване дела на енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) до 20 на сто от брутното потребление на енергия към 2020 година. В рамките на преговорите за присъединяване на България към ЕС бе поет ангажимент от страната ни делът на ВЕИ да достигне 11 на сто до 2010 година. През 2006 година той е около 1 на сто, като в това число не се включва производството на водноелектрически централи. Липсата на подкрепа от страна на държавата за реализирането на проекти за ВЕИ прави невъзможно постигането на поетия ангажимент до 2010 година и заложените цели на общата европейска политика до 2020 година.

Транспорт. Сред основните приоритети в държавната политика и планиране в сектора на транспорта е изготвянето на Секторната оперативна програма "Транспорт" 2007-2013 година. Заложеното разпределение на средства в оперативната програма поставя акцент върху развитието на пътната инфраструктура в страната. Най-големият проект, който ще бъде реализиран със средства от европейските фондове, е изграждането на автомагистрала "Струма". Не достигат средства за поддръжката на голяма част от съществуващата пътна инфраструктура в страната. Средства за това ще бъдат осигурени по проект за рехабилитация на пътната инфраструктура в страната, който се финансира от Световната банка. Цел на проекта е намаляването на пътнотранспортните разходи чрез подобряване на състоянието и качеството на пътната мрежа през първата година от присъединяването на България към Европейския съюз.

Кризата в държавните железници остава без решение. Влошаващото се качество на предлаганата транспортна услуга води до отлива на платежоспособни пътници. Държавните железници са предпочитани предимно от пътници с преференциални карти. За БДЖ това означава работа на загуба, даже и при сравнително висока запълняемост на местата във влаковете. Задълбочава се кризата с недостига на товарни вагони.

Влизането на България в ЕС се оказа фатално за българската карго-авиация. Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГВА) отне лицензите за авиационни оператори на българските авиокомпании, занимаващи се с превоз на товари. Въпреки направените инвестиции в техническото състояние на самолетите авиокомпаниите не успяха да покрият европейските изисквания. Така българската авиация загуби позициите си на пазара на товарни авиопревози.

Строителство и недвижими имоти. В началото на 2007 година строителството възвърна ускорения си темп на растеж. Реалният ръст на добавената стойност в сектора през първото тримесечие бе 15.5 на сто, като той отново е много по-висок от този на икономиката като цяло. Така строителният сектор продължава да е един от движещите фактори за общия икономически растеж. Тази благоприятна тенденция за бранша бе съпроводена и с повишен оптимизъм на предприемачите. През периода април-юни на 2007 година индексът на бизнес климата в строителството продължи да се покачва.

През 2007 година отново е налице висока интензивност на инвестициите в бранша. Разходите за придобиване на ДМА през първото тримесечие на 2007 година са почти двойно по-големи от тези за същия период на 2006 година. Подобно на предходните години строителството остава привлекателно и за чуждестранни инвестиции, които продължават да нарастват на фона на намаляващ поток към останалите икономически сектори.

Общите нагласи, свързани с приемането на страната в ЕС, се отразиха и на пазара на жилищни имоти. Жилищата поскъпнаха с 9.3 на сто само за първо тримесечие на 2007 година според официалните данни на НСИ.

С промени в Закона за насърчаване на инвестициите стимулите, предвидени в него, няма да се прилагат по отношение на инвестиционни проекти в областта на жилищното строителство и туризма.

Високи технологии. Най-интересният момент за ИКТ сектора през последните месеци е стартирането на дейността на първия у нас фонд за рискови инвестиции в областта на информационните технологии – NEVEQ. Фондът е с капитал от 22.5 млн. евро и още с появата си се включи в обещаващ проект със сумата от  USD 3 млн. – инвестирани в портала за пътнически услуги – www.lessno.com .

Появата на подобен фонд се посреща с адмирации от ИТ бранша, като много експерти смятат, че реализацията на тази инициатива идва дори с известно закъснение. 

Поредното издание на в. "Computerworld" – Топ 100 ИКТ компании в България, показва, че общата стойност на бизнеса с ИКТ и телеком услуги през 2006 година възлиза на 3.908 млрд. лв., което е с около 9 на сто повече от предходната година. Радващ е фактът, че износът на ИКТ от българските компании е нараснал с над 60 на сто до 64.8 млн. евро.

Туризъм. За периода януари-май 2007 г. броят на гражданите от ЕС, посетили страната, нараства. Същевременно се забелязва намаление на туристите от някои държави извън ЕС, което до голяма степен се дължи на въвеждането на визи.

Нарастват приходите от чуждестранни туристи – за периода януари-април 2007 г. те достигат 336.7 млн. евро, което е с около 14 на сто повече спрямо същия период на миналата година.

Увеличава се и броят на българските граждани, които почиват извън страната. Чувствително нарастват разходите на български граждани в чужбина, като за първите четири месеца на годината те надхвърлят 389 млн. евро. Балансът в туризма за този период е отрицателен в размер на около 52 млн. евро.

ЕС остава и ще продължи да бъде основен туристически пазар за България. През настоящия сезон близо 80 на сто от туристите в морските курорти ще бъдат от държави от ЕС, като ще нараства броят на туристите от нови пазари (преди всичко румънски за сметка на германските туристи).

Очакванията на работещите в отрасъла за активния летен сезон са оптимистични. Трябва да се отбележи обаче, че познатите отдавна проблеми на българския туризъм продължиха да се задълбочават, което поставя под съмнение позитивните резултати. Става дума за прекомерно застрояване в големите морски курорти; сериозни противоречия между икономически интереси и необходимост от запазване на екологичното равновесие; ниско качество на пътната инфраструктура; липса на пречиствателни станции, водоснабдяване и канализация; недостиг на квалифицирани кадри; ниско качество на обслужването; неясноти около концесиите на някои плажове; множество сергии и павилиони, които допълнително затрудняват движението и др.

Все повече се оценява потенциалът на алтернативните форми на туризъм и тяхната роля за просперитета на районите във вътрешността на страната. Особено добри перспективи предлагат балнеоложкият и спа-туризмът, към които проявяват интерес и чуждестранни инвеститори. Сериозна подкрепа за развитие на туризма в малките населени места предлага ОП "Регионално развитие". Общините ще са основните субекти, които могат да кандидатстват с проекти за финансиране по тази програма. В нея са предвидени над 204.1 млн. евро за подобряване на туристическите услуги и рекламата.

Селско стопанство. Годината се очертава като доста трудна за земеделието. От една страна, неблагоприятните метеорологични условия от последните 5-6 месеца още веднъж откроиха липсата на стройна организация за отреагиране на рисковете, както и нагласата на производителите да търсят извънпазарни средства за решаване на проблемите си. Реколтата не е опропастена, ожънатото количество пшеница (над 2 млн. тона) е с 30 на сто по-малко от миналата година, но ще бъде достатъчно да се върже зърненият баланс, а повишеното търсене за производство на биогорива и влошената конюнктура на международния пазар вече повишиха значително цените (два пъти в сравнение с миналата година). Така надеждите на производителите за по-големи доходи няма да останат излъгани.

От друга страна, въвеждането на регулациите на Общата селскостопанска политика на ЕС затруднява както администрацията, която не винаги успява да подготви и публикува необходимите документи по съответните мерки, така и самите земеделски производители, които не са в състояние да се справят с лавината от информация и стриктните изисквания. Близо 79 хил. земеделски стопани са се регистрирали за получаване на директни плащания за около 34 млн. дка идентифицирани площи. При направените проверки са регистрирани случаи на препокриване на регистрираните площи. Всички несъответствия трябва да бъдат отстранени, за да заработи системата и да бъде определен точният размер на субсидиите. Заедно с директните плащания по линия на безвъзмездното подпомагане стопаните ще получат и предвидените национални доплащания.

Несигурност внася липсата на акредитация на ДФ "Земеделие" като Разплащателна агенция. Дори и да не се получи пълният обем средства по преките плащания на площ и мерките за подпомагане на отделни сектори от земеделието, положителният ефект от въвеждането на изискванията и спазване на условията вече съдейства за преодоляване на раздробеността и стихийността в селскостопанското производство, за обединяване усилията на дребните производители, внедряване на нова техника и спазване на технологията на агромелиоративните мероприятия, което в крайна сметка резултира в повишаване конкурентоспособността на земеделската продукция.

Структурни фондове на ЕС и регионална политика

Настоящата година е особено важна от гл.т. на подготовката на процеса за усвояване на средства от ЕС. През юни Националната стратегическа референтна рамка (НСРР) беше одобрена и официално подписана от представители на българското правителство и ЕК. Предстои одобряването и на оперативните програми, което се очаква да стане до есента на 2007 година.

Министерството на финансите организира мащабна кампания за представяне на най-важните документи (НСРР и ОП) пред бизнеса и гражданското общество в страната. По време на кампанията бяха разяснени основни моменти, свързани с използването на средствата от структурните и Кохезионния фонд на ЕС в съответствие с приоритетите на страната за икономическо развитие, както и с основните цели и задачи на ЕС. Правителството прие важни документи за усвояване на средствата от ЕС, които регламентират безвъзмездната помощ от структурните и Кохезионния фонд. Прието и обнародвано беше Постановление № 121 на Министерския съвет от 31 май 2007 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проекти в рамките на ОП, съфинансирани от структурните и Кохезионния фонд и по програма ФАР на ЕС. Готови са и формулярите за кандидатстване по схемите за безвъзмездна помощ и за финансиране.

Важен момент в интеграционния процес е предвидената възможност банките да участват в оценяването на проекти по европейските структурни и Кохезионния фонд (в рамките на ОП "Конкурентоспособност"). Водят се преговори с банки, които ще осигуряват инвестиционна подкрепа за предприятията и впоследствие ще оценяват предложените бизнес планове.