Икономическото развитие на
България през второто тримесечие на годината може да бъде оценено положително от гледна точка на динамиката на отделни макроикономически и секторни показатели.По-добри са показателите от туризма,
външно-търговския оборот, капиталовия пазар и банковата система, а също и макропоказатели като ръста на БВП, инфлацията и равнището на безработица. Има раздвижване в секторната политика в
енергетиката и високите технологии и комуникациите, въпреки че реалните промени в регулативната рамка предстоят. В областта на транспорта и на екологичната политика бе направена важна стъпка с
временното затваряне на съответните глави в преговорите за присъединяване към Европейския съюз, но са необходими сериозни усилия по изпълнение на поетите ангажименти. Тримесечието донесе и
подобряване в нормативната уредба на социалното осигуряване.
Заедно с това не се наблюдаваха ясни стъпки в държавната политика, насочени към продължаване на структурните реформи и решаване на основните проблеми на бизнеса. Продължава забавянето в процесите на приватизация и привличането на значителни чуждестранни инвестиции. Няма съществено подобрение във функционирането на съдебната система и в борбата с корупцията.
Индексът Estat на бизнес климата в страната показва известно подобрение, свързано с повишаване на инвестиционната активност на фирмите, въпреки засилващото се недоволство от тежестта на социалните и здравните осигуровки и наличието на нелоялна конкуренция. Недоверието в икономическата политика на правителството достига рекордни стойности.
Бизнес климатът в България се оценява според обобщената оценка на представителите на около 400 анкетирани предприятия в страната. Последното изследване бе проведено в средата на юли. Интегрираната стойност на индекса Estat на бизнес климата нараства през юли до +1.377 (след -0.61 за първото тримесечие), което е най-високата стойност, регистрирана от април 2002 година досега. Въпреки отчетения ръст обаче, оценката за икономическата среда остава неутрална и положителната стойност на индекса не би следвало да се тълкува като реално подобряване на средата. Оптимистичните очаквания на мениджърите за бъдещето са до известна степен в противоречие с декларираната липса на конкурентни предимства и спад в оценките по отношение на качеството на фирмените ресурси. Нараства склонността към въвеждане на нови технологии. Повишава се склонността към вземане на кредит с цел инвестиция. Основните проблеми, с които се сблъскват мениджърите и през второто тримесечие, са високата социалноосигурителна тежест, нелоялната конкуренция, неравнопоставеността между субектите на пазара по отношение на законовата база и липсата на адекватна правителствена политика, насърчаваща развитието на бизнеса.
През второто тримесечие на 2003 година нивата на общия показател на бизнес климата на НСИ са като цяло по-ниски в сравнение с предходното тримесечие, а също и спрямо съответния период на миналата година. С най-добри сравнителни характеристики сред четирите съставни показателя, формиращи общия показател на бизнес климата, се отличава динамиката на показателя за бизнес климата в промишлеността. Бизнес анкетите в строителството също открояват силно второ тримесечие за отрасъла. Показателят за бизнес климата в търговията на дребно е на по-ниско средно ниво в сравнение със същия период на миналата година. Отново според бизнес анкетите на НСИ, през второто тримесечие показателят за бизнес климата в сектора на услугите леко се покачва и стабилизира, след като през март достига най-ниското си ниво от началото на бизнес анкетите на НСИ в този сектор.
Растежът на БВП за второто тримесечие на 2003 година ще бъде по-нисък от растежа на годишна база за същия период на миналата година (5.6 на сто). Основанията за тези очаквания са две – забавянето на растежа на производството в промишлеността и влошеният в сравнение с май и юни 2002 година бизнес климат в сектора на услугите (без търговия). Незначителното месечно нарастване на потребителските цени от януари до април премина в дефлация през май и юни и през юни вместо натрупана от началото на годината инфлация е налице натрупана от началото на годината дефлация в размер на 1.4 на сто. Започналото от началото на годината ускорено намаляване на броя на регистрираните безработни продължава и през второто тримесечие. Икономическият ефект от намаляването на безработните и увеличаването на заетите вече се отразява в нарастването на доходите, но като че ли все още не се съпровожда с нарастване на производителността на икономиката.
Като цяло през второто тримесечие на 2003 година се наблюдава сравнително добро изпълнение на бюджета според консолидираната фискална програма, излишъкът по която се е увеличил два пъти спрямо второто тримесечие на 2002 година и е в размер на 627.1 млн. лв. Фискалният резерв в края на юни 2003 година бележи слабо увеличение и възлиза на 4 299.7 млн. лв., от които средствата по депозити в БНБ са 3 747.4 млн. лв., а средствата във валутни активи са 2 219.7 млн. лв.
На 22 май 2003 г. с повишението на рейтинга на държавните ни ценни книжа в местна валута от Standard & Poor’s България за първи път постигна инвестиционен рейтинг. В края на второто тримесечие на 2003 година общият размер на държавния и държавно гарантирания дълг е 17 364.8 млн. лв. по централните курсове на БНБ за лева към 30 юни 2003 г. В сравнение с първото
тримесечие на годината се наблюдава намаление на общия размер на дълга със 195.2 млн. лв. При съпоставими данни съотношението дълг/БВП намалява от 49.8 на сто в края на март до 49.2 на сто в края на юни 2003 г. В доларово изражение обаче държавният и държавно гарантираният дълг се е увеличил с 363.4 млн. долара за периода от края на първото до края на второто тримесечие на годината. Към края на юни външният дълг възлиза на 7 736.4 млн. евро (при 7 807.3 млн. евро в края на първото тримесечие на 2003 г.). В резултат преди всичко на измененията във валутните курсове за периода от края на март до края на юни общият размер на дълга в доларово изражение бележи нарастване от 81 млн. долара. Към 30 юни 2003 г. вътрешният дълг е в размер на 2 233.9 млн. лв. В сравнение с края на първото тримесечие се отбелязва намаление на общия размер на вътрешния дълг с 56.7 млн. лв.
Темпът на приватизация в държавния сектор и през второто тримесечие на 2003 година продължи да бъде крайно незадоволителен. Сключени са едва 20 сделки за продажба на дружества с мажоритарно държавно участие и 5 обособени части. Така изпълнението на Годишния план за приватизация за продажба на мажоритарни пакети акции е 22 на сто. Още по-голямо е неизпълнението в частта продажби на миноритарни пакети акции. Осъществени са 29 сделки и изпълнението на годишната програма е само 5.8 на сто. Така в средата на мандата на правителството процесът на приватизация натовари с негативи цялостната дейност на управляващата коалиция НДСВ–ДПС. За двете години на управление те показаха очевидна неспособност да вземат ясни политически решения за продажбата на "големите дружества" "БТК" ЕАД и "Булгартабак холдинг" АД. Политическа немощ, слаб управленски капацитет и грубо лобиране и вмешателство в дейността на АП са в основата на международните конфликти, в които страната ни беше въвлечена при приватизацията на двете дружества. Чуждестранните финансови анализатори вече отчитат голяма степен на риск от политическа нестабилност в страната. Това подкопава доверието в българското правителство и отблъсква инвеститорите. България отново пропуска своя шанс да предложи добра инвестиционна среда и да привлече големи чуждестранни компании.
Основен акцент в областта на малките и средните предприятия през второто тримесечие на 2003 година бе поставен в публичното пространство върху внесения от депутати на управляващото мнозинство законопроект за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия, който предвижда изграждане на схема за насърчаване на рисковия капитал в сектора на МСП. И през това тримесечие продължи наложилата се през последната половин година тенденция Агенцията за малки и средни предприятия да организира информационни семинари и кръгли маси с участието на работодатели с цел идентифициране на проблемите пред малкия и средния бизнес, без да е ясно има ли тя административен капацитет и политическа подкрепа за решаването им. Източниците на финансиране на МСП се увеличиха и през второто тримесечие, като основните проблеми пред малкия и средния бизнес продължават да бъдат липсата на целенасочена данъчна и осигурителна политика, изискването на все още високи обезпечения за получаване на банкови кредити, липсата на качествени бизнес идеи и планове, недостатъчно добро корпоративно управление и липса на кредитна история. Очаква се България да промени критериите си за микро-, малки и средни предприятия, за да отговори на приетата през май 2003 година нова дефиниция на Европейския съюз за тях, която ще влезе в сила на 1 януари 2005 г.
През второто тримесечие на годината външнотърговският стокообмен на България продължава да се развива с ускорени темпове. Темповете на нарастване на износа (3.3 на сто спрямо предходното тримесечие и 34.6 на сто спрямо второто тримесечие на 2002 г.) са впечатляващи, но остават значително по-ниски от тези на вноса (23.1 на сто и 43.9 на сто съответно), което естествено води до по-нататъшно нарастване на отрицателното салдо по търговския баланс. Това развитие на търговията говори за работеща икономика, чието производство намира добър пласмент на външните пазари (въпреки продължаващата депресия в икономиката на основните търговски партньори) и която е в състояние да абсорбира бързо растящия внос. Не може да не се отбележи като причина за нарастването на вноса ниският курс на долара, стимулиращ вносителите да направят изгодни покупки с очакването при евентуално последващо покачване на курса да калкулират разходите за суровини и материали по новия курс. Основен партньор с все по-нарастващ дял както в износа (близо 58 на сто през второто тримесечие на 2003 година), така и във вноса (над 50 на сто) си остава Европейският съюз и развитието на отношенията с този пазар става определящо за динамиката на стокообмена като цяло. Темповете на нарастване на износа за ЕС (само 7.1 на сто спрямо първото тримесечие на 2003 година) изостават съществено от тези на вноса (27.9 на сто). Това е резултат на много фактори, някои от които свързани с преживяваните от европейската икономика трудности, други – с потребностите на българската икономика и характерните особености на нейното производство, значителна част от което е на ишлеме.
Привлечените през второто тримесечие преки чуждестранни инвестиции са двойно повече отколкото през второто тримесечие на 2002 година. За полугодието обемът на инвестициите достига 526.9 млн. долара, което е с 50 на сто повече от реализирания обем за същия период на 2002 година и само със 72.8 млн. по-малко от този за цялата 2002 година, възлизащ на 599.7 млн. долара съгласно ревизираните данни на БНБ. Като се има предвид, че данните за реинвестираната печалба се включват на по-късен етап, крайният обем на инвестициите за полугодието може да достигне 550 млн. долара. От една страна, това е добър атестат за българската икономика и показателно за нарасналото търсене в страната, но от друга - липсата на крупни инвестиции на зелено и на стабилни вложения от стратегически инвеститори си остава основен проблем на икономическата политика.
Реформите в сектора на енергетиката продължиха и през второто тримесечие на 2003 година. Осъществен бе първият етап от либерализацията на националния пазар на електроенергия, като статут на привилегирован потребител ДКЕР предостави на 10 компании. Изготвена бе стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества и същевременно с това стартираха тръжните процедури за изграждане на газоразпределителната мрежа и осъществяване на газоснабдяването в два от общо осем региона на страната. В публичното пространство бе представен проектът на Закон за енергийната ефективност, който трябва да изиграе важна роля при насърчаването на по-разумно използване на енергийните ресурси от всички потребители в страната. Решаваща роля за бъдещото развитие на енергетиката в България ще има и прекратяването износа на ток за Турция, което стана факт през април.
Конюнктурата на световните петролни пазари и ниските равнища на долара спрямо българския лев доведоха до минимални колебания в цените на горивата и съответно върху енергийните разходи на българските предприятия.
Второто тримесечие не беляза развитието на сектор "Транспорт" със събития, които да допринесат съществено за подобряване на качеството на транспортните услуги. Не беше постигнат забележим напредък по инфраструктурните проекти, които все още са в етап на договаряне на финансирането. През отчетния период липсваше конкретна развръзка и на процесите, свързани с навлизането на частни оператори в жп сектора и управлението на летищната и пристанищна инфраструктура. Оповестените стратегически виждания на МТС за концесионирането на летищата във Варна и Бургас дават надежда, че до края на годината ще има по-конкретни стъпки в привличането на частния сектор в управлението на инфраструктурите. Сериозен отпечатък върху развитието на транспортния сектор ще имат и договореностите, които България постигна с Европейския съюз при преговорите на затворената през тримесечието Глава "Транспортна политика".
Второто тримесечие на 2003 година бе богато на събития, имащи отношение към развитието на сектора на високите технологии и комуникациите в България – проведени бяха редица конференции, семинари и срещи, свързани с проблемите и предизвикателствата в тази сфера. В същото време не се случиха никакви по-значими промени, които да доведат до реални и качествени изменения в текущото състояние на сектора. Едно от най-важните събития с оглед подобряване ситуацията в областта на ИКТ в страната бе изготвянето от представители на бизнеса на проект на "Стратегически план за развитие на конкурентоспособността на ИТ индустрията в България". Идеята на плана е да представи виждане за развитие на конкурентоспособността на предприятията в тази сфера, както и да даде насоки за повишаване на потребителската култура по отношение на ИКТ. Приемането на такъв документ е задължителна стъпка за постигане на желаните резултати, свързани с въвеждането на електронното правителство и създаването на информационното общество, както и утвърждаване на българските ИКТ компании като качествени партньори и доставчици на високотехнологични решения в световен мащаб.
Показателите за развитие на туризма през второто тримесечие на годината са добри. По данни на НСИ чуждите туристи, посетили страната през първите шест месеца, са 1 234 960, което представлява увеличение с 9.59 на сто в сравнение със същия период на предходната година. Най-многобройни са били туристите от Гърция, Германия, Македония, Великобритания и др., а най-съществено е нараснал броят на туристите от Унгария и Чешката република, което говори за постепенно завръщане на туристите от Централна Европа. Приходите от международен туризъм през второто тримесечие възлизат на 401.7 млн. долара при 333 млн. долара за същия период на миналата година. Приходите от туризъм за първото полугодие достигат 574 млн. долара. Тези числа са доста по-добри на фона на 485.6 млн. долара през периода януари - юни 2002 година. Увеличението в приходите от международен туризъм през първите 6 месеца на тази година е от порядъка на 18 на сто. Разходите на български туристи зад граница през второто тримесечие са 165.7 млн. долара. За периода януари - юни 2003 година тези разходи надхвърлят 302 млн. долара и са се увеличили в сравнение със същия период на миналата година с 34 млн. долара. Нетните приходи от туризъм за първите 6 месеца на годината достигат 271.7 млн. долара.
Продължи активната работа по модернизиране и обновяване на специализираната инфраструктура по Българското Черноморие. Същевременно най-сериозните проблеми, които продължават да съществуват, произтичат от ниското качество на базисната инфраструктура. В началото на летния туристически сезон се очертаха и трудности, свързани с качеството на човешките ресурси. През второто тримесечие бе отменено изискването за минимална численост на персонала на туроператорите. Направени бяха и промени в Наредбата за категоризиране на туристически обекти. Целта на промените е да се подкрепят преди всичко алтернативните видове туризъм в районите, в които туристическият отрасъл сега започва да се развива.
В областта на селското стопанство въпреки известното раздвижване на пазара на земя предлагането продължава да изпреварва търсенето и цената на земеделските земи остава сравнително ниска. Проведеното пробно и обявеното за периода 1 юли – 30 ноември същинско преброяване на земеделските стопанства ще даде възможност да се установи размерът и структурата на земеделските стопанства, тенденциите в тяхното развитие, както и да се формулира по-точно аграрната политика на страната и конкретните мерки за подпомагане на земеделските производители. В края на юни бе постигнато споразумение за реформа на ОСП в ЕС, която макар и засега да не се отразява пряко върху финансирането на земеделието в България, ще трябва да бъде взета под внимание при формирането на политиката в отрасъла в близко бъдеще. Функционирането на фонд "Земеделие" и разширяването на възможностите за финансиране по програма САПАРД могат да бъдат оценени като положителни от гледна точка на потребностите на земеделските производители.
Ролята на капиталовия пазар във финансовия сектор на България остава незначителна – към края на юни общата пазарна капитализация на "Българска фондова борса – София" АД бе 4.89 на сто от актуализираната прогноза за БВП за 2003 година. През второто тримесечие борсовата търговия с компенсаторни инструменти бе активна въпреки незначителния спад, породен от забавянето на приватизацията срещу компенсаторни инструменти и разкритията по т.нар проблемни партиди. Индексът SOFIX се повишаваше през по-голямата част от периода. Отново нарасна пазарната капитализация при по-малък оборот (ако не се отчита продажбата през борсата на миноритарния държавен пакет от "Булгартабак холдинг" АД), но по-добра ликвидност спрямо първото тримесечие. Именно ликвидността остава сред основните проблеми въпреки положителните тенденции от последното тримесечие. Броят на регистрираните за търговия емисии продължава да е голям, но ликвидните позиции са малко. Зависимостта на цените на търгуваните дружества от публично оповестяваните корпоративни събития за българския пазар също е все още противоречива, въпреки че пазарът очаква и има нужда от подобна информация. По отношение на нормативната и регулативната среда имаше промени, които общо могат да бъдат оценени положително. През второто тримесечие бе приет на второ четене Законът за дружествата със специална инвестиционна цел. В края на май се въведе нетиране на паричните разплащания между борсовите членове и се намали периодът за сетълмент до два дни. Финансовото посредничество в България се извършва предимно през банковата система. Състоянието на банките в България продължава да бъде стабилно, с отлични показатели за капиталова адекватност и ликвидност и едновременно с добре функциониращ банков надзор. Чуждестранното участие в банковата система на България категорично преобладава както в контрола върху собствения капитал, така и по отношение на управляваните активи. Сред по-важните събития от тримесечието бе новата възможност за търговските банки да заверяват своите сметки в евро при БНБ с вальор същия работен ден (и със същия вальор да продават евро срещу левове на БНБ). Освен това в началото на юни успешно стартира Системата за брутен сетълмент в реално време (RINGS). Към края на юни 2003 година банковата система е имала активи на стойност 15 359 751 хил. лв., депозитите са били общо за 11 810 265 хил. лв., а за юни текущата печалба на банковата система е била 218 487 хил. лв. Така общо банковата система за второто тримесечие продължи да увеличава своите активи, депозити и текуща печалба. Кредитите на неправителствения сектор също показват тенденция към увеличаване. Въпреки активизирането на кредитната дейност и добрите показатели обаче има неизползвани възможности за развитие и повишаване на ефективността в банковия сектор. От април Управление "Банков надзор" на БНБ промени групирането на търговските банки (както и досега, с изричното уточнение, че групирането не съдържа елементи на рейтинг и не следва да се интерпретира като оценка на финансовото състояние на банките).
В областта на социалното осигуряване второто тримесечие доведе до приемането на новия Кодекс за социално осигуряване. Процесът на обсъждане на промените в осигурителното законодателство, който продължи повече от година, създаде единна и усъвършенствана правна система, регулираща обществените отношения в областта на социалното осигуряване, но ветото на президента в началото на юли показва, че съществуват още спорни моменти, които следва да бъдат изяснени. Данните на НОИ за първото полугодие, свързани със задължителната регистрация на трудовите договори и въвеждането на минимални осигурителни прагове от тази година, показват, че не се сбъдна песимистичната прогноза за масови уволнения и преназначавания от трудов на граждански договор, от по-високо на по-ниско платена длъжност и от пълен на половин работен ден, което поражда оптимистични очаквания за намаляване на осигурителната тежест и за увеличаване на пенсионния доход в бъдеще. Проблемите на трудовото и осигурителното законодателство бяха обсъдени на работна среща между представителите на бизнеса и на социалното министерство и на конференция на тема "Подводните камъни в трудовото и осигурителното законодателство". Очаква се законодателна инициатива в тази насока.
През второто тримесечие на 2003 година бяха достигнати най-ниските от началото на прехода равнища на безработица, успоредно с нарастване на заетостта в условията на положителна икономическа динамика и ниска инфлация. Продължава успешното приложение на активна държавна политика на пазара на труда, като за това са създадени много добри институционални предпоставки. Успоредно с конкретните проекти за 2003 година са предвидени и действия в средносрочен план за нарастване на заетостта, както и за повишаване пригодността за заетост на работната сила чрез повишаване на квалификацията. Така постепенно ще се създадат условия за намиране на трайни решения за преодоляване на безработицата.
Данните за нарастването на реалните доходи на населението се разминават с информацията от редовното наблюдение на потребителите, проведено от НСИ през април 2003 година. За периода януари-април показателят "доверие на потребителите" регистрира намаление от 1.9 пункта. Негативният обрат в мненията на потребителите за настъпилите промени във финансовото състояние на домакинствата през последните 12 месеца, за общата икономическа ситуация в страната и за безработицата през следващата година са предупредителен сигнал, който подсказва за неблагополучия в икономическата и социалната политика.
През второто тримесечие продължиха единичните прояви на социално недоволство и напрежение в отделни предприятия. Исканията на протестиращите най-често са за закъснение при изплащането на заплати и социални придобивки, за протакане при сключване на колективните трудови договори и липсата на програми за социална адаптация при съкращения, свързани с предстояща приватизация. Въпреки това в нито един от тези случаи не се стига до сериозни индустриални конфликти и механизмите на диалог и социално партньорство постепенно се утвърждават в България и на ниво отрасъл и предприятие.
В сферата на здравеопазването, правителството прие нова здравна карта на Република България, която посочва броя на лечебните заведения, лекарите и стоматолозите, с които НЗОК трябва да сключи договор, за да се осигури нормално здравно обслужване на населението, но тя стана повод за конфликт между Министерството на здравеопазването и НЗОК. След избора на нов директор на НЗОК през второто тримесечие на годината стартира конкурс за нови директори на РЗОК, като настоящите директори бяха преназначени на срочни трудови договори. С цел да се реши недостигът на средства за лекарства през май влезе в сила нов списък на лекарствата, напълно или частично заплащани от НЗОК, с който отпаднаха 86 медикамента. Въпреки предприетите мерки бюджетът за лекарства свърши и се поискаха нови средства от оперативния резерв на НЗОК от 73 млн. лева. В средата на юни правителството прие подготвяния от Министерството на здравеопазването още от миналата година проектозакон за здравето, в който за първи път се регламентират правата и задълженията на пациента съобразно съвременните правни концепции на европейското законодателство и морално-етичните ценности на съвременното общество, като се очаква този закон да отмени Закона за народното здраве, приет през 1972 година, и да влезе в сила от 2005 година. Три здравни фонда изразиха своите интереси в сферата на доброволното здравно осигуряване, чието развитие несъмнено би се стимулирало чрез ясно дефиниране на базисния пакет от здравни услуги, гарантирани от системата на задължителното обществено здравно осигуряване.
В областта на екологичната политика акцентът през второто тримесечие бе поставен върху приключването на преговорите и временното затваряне на глава "Околна среда". Условно този факт може да се приеме като финал на един период на целенасочени действия на държавната администрация за постигане на национална правова и административна рамка, съпоставима с основните принципи на общата европейска екологична политика. На фона на все по-оживения обществен дебат по приоритетите на националната екологична политика и цената, на която те ще бъдат реализирани, това бе и период, в който бяха поставени основите на публично-частното партньорство по въпросите на околната среда и устойчивото потребление на природните ресурси. След затварянето на глава "Околна среда" можем да очакваме преформулиране на приоритетите в посока създаване на адекватна административно-управленческа рамка и експертен потенциал за реализиране на екологичната политика на национално, регионално и местно ниво. На фирмено ниво очакванията са свързани с повишаване на инвестиционната активност в екологични проекти и значително оживяване на пазара за екологично оборудване и технологии.
След приключването на военните действия в Ирак, правителството отново фокусира вниманието си върху преговорите за присъединяване на България към ЕС. През април в Брюксел България представи искането да не се обвързват преговорите по финансовите глави със следващия бюджет на Европейската общност за периода 2007–2012 година. До момента България е затворила 25 от 30 преговорни глави, но предстои още много работа до края на годината, въпреки че сега може да се прави сравнение само с Румъния, която е приключила преговорите по 19 глави. България трябва да положи повече усилия, за да завърши преговорите с Европейския съюз до края на 2004 година, когато изтича мандатът на сегашната Европейска комисия. Има опасност новият състав да вземе решение за повторно отваряне на вече затворени преговорни глави, което ще забави присъединяването на страната.
През второто тримесечие на 2003 година продължиха законодателните инициативи, насочени към подобряване на други елементи на бизнес средата. Народното събрание прие окончателно Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който представлява сериозна крачка в посока на облекчаване на лицензионните режими и по-малка намеса на държавата в работата на бизнеса. Очакваните положителни ефекти от въвеждането на закона са насочени към по-голяма прозрачност и предвидимост на бизнес средата, по-ясни правила и по-малко корупция. Подготвен и приет от Министерския съвет беше проект на нов Закон за обществените поръчки. Положителните моменти в проекта са по-голямото съответствие с директивите на ЕС, оптимизирането на процедурите по обжалване и възможностите за изпълнение на обществените поръчки, стимулите за МСП, по-голямата гъвкавост при възлагане на обществени поръчки, създаването на агенция по обществени поръчки с координиращи функции и водене на регистър на обществените поръчки. Някои постановки на проекта обаче са обект на критики от страна на представители на различни институции и експерти. В началото на септември проектът бе приет на първо четене в Народното събрание. Съдебната система продължава да бъде обект на сериозни критики. Реформите се осъществяват в няколко посоки, като най-неотложната задача е свързана с промени в Конституцията. След съществено забавяне, през втората половина на юли работата на Комисията за промени в Конституцията се активизира съществено, в значителна степен под натиск отвън. През изминалото тримесечие бяха оповестени резултатите от проучвания на редица организации за разпространението на корупцията в страната. "Коалиция 2000" посочва устойчив, макар и незначителен спад в разпространението на корупцията. Подобни са констатациите и в докладите на "Прозрачност без граници" - според тях България вече се намира в "златната среда" по отношение на разпространението на корупцията. Като цяло резултатите в тази област продължават да бъдат недостатъчни - независимо от предприетите мерки все още липсва цялостно виждане и решителност за активни действия срещу корупцията.
Пълният текст на Доклада на Центъра за икономическо развитие: "Икономиката на България през второто тримесечие на 2003 г." можете да намерите тук.
