РЕЗЮМЕ

Икономиката продължава да се развива положително и през третото тримесечие, въпреки забавянето на темпа в отделни сектори и отделни области на държавната икономическа политика.

Общата положителна оценка за тримесечието се основава върху макроикономически показатели като ръст на БВП, инфлация и безработица. Заедно с това салдото по търговския баланс се влошава сериозно на годишна база. Нарастват преките чуждестранни инвестиции. Продължават положителните секторни тенденции в туризма, банковата система и капиталовия пазар. През тримесечието има раздвижване
в секторите на енергетиката, високите технологии и комуникациите. Положителни са
стъпките в областта на социалната и екологичната политика.

Здравната реформа и транспортният сектор отново отбелязват застой. Въпреки положителните стъпки и общо подобрение в политиката към предприятията, отразени
косвено и чрез повишението на индекса Estat на бизнес климата в България, състоянието на предприемаческата среда може да бъде оценено като по-скоро неутрално. Фирмената конкурентоспособност, включително с оглед на присъединяването към Европейския съюз, остава ниска.

Няма основания да очакваме, че растежът на БВП за третото тримесечие на 2003 година би могъл да надхвърли растежа за същия период на миналата година, който беше 6.4 на сто на годишна база (най-високият за едноименните тримесечия на последните няколко години). За тримесечието, ако предположим ръст на добавената стойност на индустрията с около 7 на сто и на услугите с около 5 на сто, темпът на БВП на годишна база би могъл да се оцени на около 4.5 - 5 на сто. Очакваме по-висок растеж на добавената стойност на индустрията в сравнение с растежа за третото тримесечие на миналата година, който беше 5.3 на сто. Предполагаме, че добавената стойност на сектора на услугите ще е с по-нисък растеж отколкото през миналогодишното трето
тримесечие и това, поради преобладаващата тежест на сектора в структурата на произведения БВП, вероятно ще задържи общия икономически растеж на ниво не повече отколкото през третото тримесечие на 2002 година. Очакванията ни за икономическия растеж по отношение използвания брутен вътрешен продукт се определят основно
от очакванията за запазване на сравнително висок темп на крайното потребление и за растеж на инвестициите в дълготрайни активи с двуцифрен темп на годишна база. Продължава негативният за общия икономически растеж ефект на изпреварващия темп на вноса спрямо износа на стоки.

Незначителната месечна инфлация от януари до април и дефлацията през май и юни са последвани през третото тримесечие от равномерно увеличение на потребителските цени с малко под 1 на сто месечно, което вдига ценовото равнище през септември с 1.2 на сто спрямо декември на миналата година. Започналото от началото на годината намаляване на броя на регистрираните безработни продължава и през третото тримесечие, но не така бързо както през първата половина на годината.

Положителното салдо по текущата сметка в размер на 172.4 млн. долара за третото
тримесечие е формирано от позитивното участие на салдото по услугите (576.0 млн. долара) и салдото по текущите трансфери (197.1 млн. долара), и негативното участие на търговското салдо (-512.9 млн. долара), и салдото по дохода (-87.8 млн. долара). Въпреки че салдото по текущата сметка за третото тримесечие на 2003 година е положително, то се влошава (със 158.7 млн. долара) спрямо положителното салдо за същия период на 2002 година, макар и по-малко в сравнение с влошаването на отрицателните салда по текущата сметка за първите две тримесечия на 2003 година, поради негативния ефект на отрицателното търговско салдо (FOB/FOB).

Продължава да расте дефицитът в търговския баланс поради изпреварващия темп на нарастване на вноса пред износа. Натрупаният за деветте месеца дефицит от 2126.2 млн. долара е с близо 814 млн. долара повече отколкото през същия период на 2002 година. Съществени изменения се наблюдават в стоковата и географската структура на износа. Ускореното нарастване на износа на потребителски стоки води до увеличаване на дела им в общия износ, а страните от ЕС продължават да се утвърждават като основен пазар за българската експортна продукция с относителен дял от 56.6 на сто. Измененията в структурата на вноса са по-незабележими: темповете на нарастване при трите основни стокови раздела – "потребителски стоки", "суровини", "инвестиционни стоки", са почти изравнени и делът им в общия внос остава почти непроменен спрямо
предходната година. Нарастването на вноса на потребителски стоки не може да се смята за обезпокоително, а нарастването със същите темпове на вноса на инвестиционни стоки и на суровини говори за работеща икономика и за подобрен достъп на българската продукция до международните пазари, т.е. за стабилен темп на нарастване на износа.

Притокът на преки чуждестранни инвестиции продължава да нараства (дори след същественото ревизиране на данните за 2002 година) и е много вероятно да се сбъднат прогнозите за година с най-много чуждестранни вложения. Това нарастване се дължи главно на кредитите, получени от смесените дружества, функциониращи на българския пазар, от техните преки инвеститори. С тези кредити се финансира разширяването
на производството и изграждането на нови производствени единици. Явно чуждестранните инвеститори оценяват бизнес климата и условията на българския пазар като благоприятни за развитието на бизнеса и инвестират за утвърждаването си като съществена част от развиващата се българска икономика.

Интегрираната стойност на индекса Estat на бизнес климата в България през октомври е +3.33 и това е най-високата стойност на индекса от април 2002 година. Независимо от това, поради широкия диапазон на скалата (стойности от -100 до +100), индексът остава в нейната неутрална част. Икономическата среда за развитие на бизнеса все
още се характеризира като "нито благоприятна, нито неблагоприятна". Покачването на индекса през 2003 година е сравнително слабо и по тази причина все още е рано да се говори за стабилна положителна тенденция. Най-чувствително се подобряват оценките на мениджърите за вътрешните ресурси и перспективите и очакванията за бъдещето.

Според анкетите на НСИ през третото тримесечие на 2003 година стопанската конюнктура в страната се подобрява в сравнение с предходното тримесечие. През юли общият показател на бизнес климата се покачва с 3.2 пункта спрямо юни, главно поради бързо повишаване на оптимизма в сектора на услугите. През август се задържа и въпреки че пада с 1.9 пункта през септември, като цяло за третото тримесечие
показателят надхвърля нивата за едноименните тримесечия от предходните години.

Въз основа на събитията в различни направления на политиката към предприятията може да се прави обобщена оценка на състоянието на предприемаческата среда. Приватизацията е една от областите, в които неуспехите на правителството са значително повече от успехите. Продължава изоставането от приватизационната програма на АП. През изтеклия период нямаше нито една ключова сделка за големи предприятия, което доведе до отлагане на заема PAL 2 от Световната банка (този заем трябваше да бъде насочен към изграждане на стабилни публични институции). Липсата на капацитет или липсата на желание от страна на АП да приватизира доведе до идеи за
елиминирането й от процеса на приватизация и създаване на структура, подобна на БКК, която да се заеме с приватизацията на ключовите дружества. Очакванията от новия екип на МИ са да открие механизми за компенсиране на изоставането в процеса (елиминирането на АП е един от тях), което би довело до повишаване на доверието
в управлението във вътрешен и международен аспект и би опровергало очакванията за криза в управлението и политическа нестабилност.

Законодателната инициатива през изследвания период по отношение на МСП не беше твърде активна заради смяната на ръководния състав в МИ. Въпреки това през тримесечието успяха да се генерират идеи, засягащи промяната на статута и функциите на АМСП и промяната на дефиницията за МСП. Предложените промени са стъпка в положителна посока за подобряване на административната среда за възникване и  функциониране на предприемачеството в България. Стъпка назад обаче беше забавянето на приемането на новия Закон за насърчаване на инвестициите в МСП, който би насочил рискови инвестиции към тях и би поставил нормативната основа за насърчаването
на новата икономика в България. През изтеклото тримесечие се увеличиха кредитните възможности за МСП. МИ остава длъжник на бизнеса за информация за изискванията към предприятията, произтичащи от бъдещото пълноправно членство на България в ЕС, и тази празнота започна да се запълва от различни неправителствени и браншови организации, които информират бизнеса за изискванията в техните браншове.

Може да се твърди, че Законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност е само малка част от необходимата работа на администрацията по намаляване на разходите за стартиране и развитие на бизнеса в България. Необходими са още стъпки, например допълнително преразглеждане на лицензионните режими с цел тяхното намаляване.

Промените в областта на защитата на конкуренцията са свързани предимно с по-активното приложение на вменените на Комисията за защита на конкуренцията функции, което приложение остана и през третото тримесечие в сферата на очакванията. Това е така заради промяната в ръководния състав на комисията, от който се очаква да бъде катализатор на процесите на по-дейна защита на конкуренцията в България. Последното би довело до по-бързо затваряне на глава "Политика в областта на конкуренцията" в преговорния процес с ЕС.

През септември беше приет на първо четене проект на нов Закон за обществените поръчки, който цели да хармонизира българското законодателство в тази сфера с достиженията на европейското, като се съобрази с някои специфични нужди на фирмите в България. Тези нужди оставиха праговете за обществени поръчки все още далеч от европейските. Със закона се урежда създаването на Агенция по обществени поръчки и
Регистър на обществените поръчки. Предвиждат се и някои мерки за по-ефективен превантивен контрол върху възложителите и изпълнителите на поръчки. До 2007 година евентуално ще се запазват и някои преференции за МСП, които ще стимулират тяхното участие в поръчките.

Въпреки промяната в Конституцията, няма съществени стъпки към подобряване работата
на правоприлагащите и правораздавателните органи в България. Продължиха споровете по избора на нов председател на ВАС, което пречи на консолидацията на съдебната система. През този период бяха обявени резултатите и от два доклада за нивото на корупцията в България – на "Коалиция 2000" и на "Трансперънси интернешънъл". Индексите на корупция, обобщени в докладите, не показват съществено изменение на
нивата от предходните периоди.

През юли бяха приети на първо четене промените в Закона за държавния служител. Въвежда се конкурсното начало при подбор на държавни служители, периодично атестиране и ясни правила за израстване в йерархията. Предвижда се и създаване на антикорупционен механизъм, както и механизъм за туширане на конфликтите
на интереси във ведомствата.

През тримесечието бяха отбелязани постижения по посока намаляване на търговските ограничения между България и някои бъдещи страни членки на ЦЕФТА. Това е положително явление, което влияе върху нивото на интегритет на регионалния продуктов пазар и помага на българските фирми да изнасят повече, а на фирмите в останалите страни – да се стремят към постигане на по-висока конкурентоспособност.

През третото тримесечие беше дискутиран нов законопроект за насърчаване на инвестициите, който предвижда позитивни промени на инвестиционната среда в две посоки: стимули за инвестиции в страната над определен праг и диференциран подход на администрацията към инвеститорите в зависимост от размера на инвестициите, и премахване на изискването за разрешение за постоянно пребиваване в страната на чуждестранните инвеститори, което също е стъпка напред при изравняване на правата на българските и чуждестранните икономически субекти, взели решение да инвестират в България.

По отношение на публичните финанси, през третото тримесечие се наблюдава добро
изпълнение на бюджета по консолидираната фискална програма. Kъм 30 септември 2003
г. излишъкът по консолидираната фискална програма се е увеличил близо два пъти спрямо третото тримесечие на 2002 година и е в размер на 847.8 млн. лв. Очаква се през последното тримесечие на годината наблюдаваната тенденция да се запази. Фискалният резерв в края на септември бележи увеличение спрямо предходнoто тримесечие и възлиза на 4 450.5 млн. лв., като средствата по депозити в БНБ са 3 831.5 млн. лв., а средствата във валутни активи са 1 871.6 млн. лв.

След като през второто тримесечие на годината Standard & Poor’s и Moody’s повишиха
дългосрочния кредитен рейтинг на Република България в местна и чужда валута, Japan
Credit Rating Agency (JCRА) и Fitch Ratings също ревизираха оценките си в положителна посока. В края на третото тримесечие на годината общият размер на държавния и държавно гарантирания дълг е 17 194.7 млн. лв. по централните курсове на БНБ за лева към 30 септември 2003 г. В сравнение с второто тримесечие се наблюдава намаление на общия размер на дълга със 170.1 млн. лв. При съпоставими данни, съотношението дълг/БВП намалява от 49.2 на сто в края на юни до 48.7 на сто в края на септември 2003 година. В доларово изражение, обаче, държавният и държавно гарантираният дълг се е увеличил с 98.4 млн. долара за периода от края на второто до края на третото тримесечие на годината. Към края на септември външният дълг възлиза на 7 657.4
млн. евро (при 7 736.4 млн. евро в края на второто тримесечие на 2003 година). В резултат преди всичко на измененията във валутните курсове за периода от края на юни до края на септември 2003 година общият размер на дълга в доларово изражение бележи нарастване от 82 млн. долара. Към 30 септември 2003 г. вътрешният дълг е в
размер на 2 218.2 млн. лв. В сравнение с края на второто тримесечие на годината се отбелязва намаление на общия му размер с 15.7 млн. лв.

В областта на социалната и здравната политика, тенденцията на намаляване броя на
регистрираните безработни лица в бюрата на труда се прояви последователно и в трите месеца юли, август и септември, като нивото на безработица от 12.76 на сто е най-ниското за България от 1998 година насам. Въпреки че през третото тримесечие на годината продължи наложилата се тенденция реалните доходи на населението да
продължават да се увеличават, юлската анкета на НСИ за "доверието на потребителите" регистрира повишаване на песимизма в оценките и очакванията на потребителите в сравнение с три месеца по-рано. Само бъдещето ще покаже какъв ще бъде ефектът от приетите от НС изменения в Гражданскопроцесуалния кодекс, чрез които се прави опит за промяна в трудовите отношения относно изплащането на парични задължения на работниците от работодателите, но засега съществуват множество съмнения, че този ме
ханизъм ще проработи. Израз на хармонизиране на българското с европейското законодателство е и приемането на Закона за защита срещу дискриминация.

Най-дискутираната тема в сферата на социалното осигуряване през третото тримесечие на 2003 година беше въпросът за това, дали да отпадне или не таванът на пенсиите от 1 януари 2004 г. Активно в дискусията се включиха както представители на МТСП, МФ, НОИ, така и синдикатите, медиите и други експерти в областта, което доказва колко значима за обществото е темата за развитието на пенсионния модел в България. С
приемането на Закона за държавния служител се осигури по-голяма справедливост в системата на ДОО и по-голяма равнопоставеност между осигурените лица. Преговорите между синдикалните и работодателските организации по новите минимални осигурителни прагове вървяха гладко през тримесечието, в резултат на което само за шест от икономическите дейности праговете за следващата година са определени по административен път. На пенсионния пазар се появи нов участник – "ДЗИ – Пенсионно осигуряване", който се очаква в близко бъдеще да се намеси в кон-
куренцията на този пазар. Предложената от Комисията по финансов надзор наредба, свързана с реда и начина за прехвърляне на осигурените лица от един пенсионен фонд в друг, беше дискутирана в детайли през това тримесечие. Идеята на тази наредба е да се предостави възможност на осигурените лица активно да вземат участие в управлението на своите средства, натрупани в индивидуални партиди.

В сферата на здравеопазването през третото тримесечие на 2003 година основен проблем бяха дълговете на болниците и финансирането им от Министерството на здравеопазването. Недостатъчните средства за лекарства, заложени в бюджета на НЗОК за тази година, принудиха НЗОК да поиска от Народното събрание актуализация на бюджета на касата за 2003 година. Това се случва за първи път в историята на касата. Три противоречиви законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения бяха предложени от представители на НДСВ, ДПС и МС, което показа липсата на координация между представителите на управляващото мнозинство. В края на септември стартираха и преговорите между НЗОК, БЛС и ССБ по НРД 2004, като предложеният от НЗОК нов механизъм за финансиране на лечебните заведения през следващата година породи сериозни разногласия в позициите на лекарското съсловие и здравната каса още в самото начало на преговорите. Новоучредената Асоциация на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване поиска от МЗ прецизиране на основния пакет от здравни услуги, гарантирани с бюджета на НЗОК, за да може
да се регламентира точно полето на действие на доброволното здравно осигуряване в системата на здравеопазването.

За екологичната политика през третото тримесечие на 2003 година беше характерно законодателното регулиране на дейностите в сектор "Отпадъци". Новоприетият Закон за управление на отпадъците създава регулаторната рамка за навлизането на съвременни европейски практики в областта на разделното събиране, интегрирано управление и ефективно оползотворяване на промишлените и битовите отпадъци. Законът урежда
принципно нови отношения между държавата, местните власти, икономическите оператори и индивидуалните потребители във връзка с отговорностите им за опазването и възстановяването на околната среда в съответствие с изискванията на европейските директиви. Особено внимание заслужават икономическите инструменти, регламентиращи основните принципи на държавната политика в тази сфера. Тъй като някои от икономическите механизмите се прилагат за първи път в практиката на страната, тяхната ефективност следва да бъде обект на аналитични разработки и в бъдеще.

Финансовото посредничество в България продължава да се извършва основно през банковата система. Състоянието на банките в България е стабилно, с отлични показатели за капиталова адекватност и ликвидност и с добре функциониращ
банков надзор. Към края на третото тримесечие в България вече има 35 банки (след лицензирането на новата "Банка Запад-Изток" АД), от които 28 са банките с лиценз за извършване на сделки в страната и чужбина, една банка с лиценз за извършване на сделки само в страната и шест клона на чуждестранни банки. Чуждестранното участие
в банковата система на България категорично преобладава както в контрола върху собствения капитал, така и по отношение на управляваните активи. След продажбата на "Банка ДСК" АД вече над 97 на сто от активите общо за банковата система са притежавани от частни лица, а чуждестранни банки и инвеститори контролират над 85
на сто от банковите активи. През тримесечието се възобнови с нова сила дискусията по евентуалните заплахи от увеличената кредитна активност на банките. Бяха адресирани главно качеството на кредитните портфейли и потенциалните опасности пред банковата система. Част от тези опасения вероятно стояха зад промяната в Наредба No 9 на БНБ. Общо банковата система за последното тримесечие продължи да увеличава своите
активи, депозити и текуща печалба. Към края на септември банковата система е имала активи на стойност 16 386 230 хил. лв., депозитите са били за 12 690 460 хил. лв., а за септември текущата печалба на банковата система е била 293 663 хил. лв. По последните налични данни общо капиталовата адекватност на търговските банки към
края на юни 2003 година е 23.87 на сто (без трета група). Лихвените проценти по краткосрочните и по дългосрочните кредити в лева през септември се понижиха спрямо тези през юни.

Ролята на капиталовия пазар във финансовия сектор на България остава малка – към края на септември 2003 година общата пазарна капитализация на "Българска фондова борса – София" АД беше 6.88 на сто от прогнозата за БВП за 2003 година. И през третото тримесечие на 2003 година борсовата търговия с компенсаторни инструменти бе активна, а индексът SOFIX се повишаваше и достигна нови рекордни стойности. През тримесечието отново нарасна пазарната капитализация. Оборотът надхвърли този от второто тримесечие (дори без отчитане на продажбите през борсата на миноритарни държавни пакети – основно тези от "Булгартабак холдинг" АД през второто и от "ДЗИ" АД през третото тримесечие). Общите обеми на търговия бяха под тези от второто тримесечие (отново без приватизационния пазар). Ликвидността по отделни позиции беше добра и се повишаваше, но като цяло остава ниска. Броят на регистрираните за търговия емисии продължава да е голям, но ликвидните позиции са малко (това са повечето от включените в SOFIX книжа, плюс някои от бившите приватизационни
фондове). Пазарните стимули все още не са достатъчни за установяването на добри практики на корпоративно управление дори в публичните дружества. През периода се очакваха отчетите на публичните дружества за първото полугодие на 2003 година. Потвърди се впечатлението от последната година, че пазарът има нужда и започва да следи финансова информация и новини от търгуваните дружества. Динамиката на цените на акциите, особено по ликвидните позиции, все повече отразява корпоративните събития, което е знак за повишена инвестиционна култура на
пазарните участници и по-голяма ефективност на пазара като цяло. Положителните новини около търговията с компенсаторни инструменти на "Българска фондова борса – София" АД отстъпиха през второто тримесечие на разкритията по т.нар. проблемни партиди и това ускори обсъжданите от по-рано изменения в Закона за сделките с компенсаторни инструменти. Сред основните събития през третото тримесечие бяха
продажбите на приватизационния пазар срещу компенсаторни инструменти на пакети от "ДЗИ" АД (20 на сто) и "Проучване и добив на нефт и газ" ЕАД (49 на сто). Тримесечието донесе нови изменения в регулацията на капиталовия пазар – приетите от КФН нова Наредба за изискванията към дейността на инвестиционните посредници и нова Наредба за проспектите при публичното предлагане на ценни книжа и за разкриването на
информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа. Комисията одобри и проект на Наредба за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници (приета по-късно през октомври и въвела нови,
по-високи капиталови изисквания за извършване на дейност като инвестиционен посредник).

През третото тримесечие на 2003 година законодателните реформи в сектора на енергетиката продължиха. Проектът на Закон за енергетиката беше одобрен от Министерски съвет, а Законът за енергийната ефективност беше гласуван на първо четене в Народното събрание. С цел повишаване на общата енергийна ефективност и подобряване на екологосъобразността на произвежданата електроенергия в страната
беше подготвен проект на Наредба за търговия със зелени сертификати. Формулирани бяха критериите за участие в тръжните процедури за приватизацията на ЕРП, като междувременно към стратегията за приватизация на ЕРП беше добавен Раздел 8 "Социални аспекти". В цените на енергийните ресурси най-сериозни изменения претърпяха тези на природния газ за потребителите, присъединени към преносната и
разпределителна мрежа на "Булгаргаз", което от своя страна ще окаже най-силно влияние върху големите потребители на суровината, каквито са торовата, стъкларската, нефтената, циментовата и керамичната индустрия и топлофикационните дружества.

Въпреки промените в кабинета, осъществени през изминалото тримесечие, в сектора "Транспорт" липсваха събития, които да доведат до сериозни практически резултати. Вниманието беше концентрирано върху "Стратегията за развитие на речния и морския транспорт и пристанищата до присъединяването на Република България към Европейския съюз" и въвеждането на винетна система за движението по републиканската пътна мрежа.

В сферата на високите технологии и комуникациите, през тримесечието след огромно забавяне и продължителни дискусии беше приет новият Закон за далекосъобщенията. Заедно с това Комисията за регулиране на съобщенията издаде пет индивидуални лицензии за изграждане, поддържане и използване на обществени далекосъобщителни фиксирани телефонни мрежи и предоставяне на гласова услуга. Това развитие е първата индикация, че фактическият монопол на БТК вече е реално изместен от навлизането на нови конкуренти на пазара. В края на септември официално беше обявен и стартът на българското електронно правителство с пускането на три услуги в мрежата – промяна на адресната регистрация, справка за съдебната регистрация на фирми и проверка на осигурителните вноски.

През третото тримесечие туризмът продължи да се развива успешно – нарастват както броят на чуждестранните туристи, така и приходите от този сектор. В сравнение със същия период на миналата година туристите, посетили страната, са се увеличили с 16.5 на сто, а приходите – с 22 на сто и надхвърлят 811 млн. долара. Положителното салдо в туризма за периода юли – септември е 249.2 млн. долара. Изискванията на модерната туристическа индустрия налагат разработването на нови стратегии в тази област както от страна на държавата, така и от страна на отделните компании. През третото тримесечие Министерство на икономиката предложи нови идеи за структурни и организационни промени в туристическия бранш, които бяха подложени на широка дискусия. Разработена беше цялостна "Концепция за създаване на нов модел на управление на курортите с национално значение", по която продължават дискусиите – против някои нейни постановки се обявяват кметове на общини, в които се намират най-големите курортни комплекси в страната. Важен момент, свързан с институционалното усъвършенстване в областта на туризма, е създаването на Агенция по туризъм към Министерство на икономиката, която ще се слее със съществуващата Агенция за национална туристическа реклама и информация. Това предстои да бъде регламентирано с промени в Закона за туризма. През третото тримесечие бяха
коментирани и други законодателни промени, свързани с определянето на размера на застраховка гражданска отговорност за заведенията за обществено хранене и хотелите, въвеждане на категоризация на плажовете и ски-пистите. През изминалия активен летен туристически сезон беше затвърдена тенденцията към разширяване на инвестиционната активност, по-специално в южната част на Българското Черноморие. През тримесечието продължи и активната реклама на българския туристически продукт на национални
и международни форуми. Важна стъпка към осъществяването на добър маркетинг не само на България, но и на цяла Югоизточна Европа беше проведената през септември в Охрид среща на Балканската федерация на асоциациите на туристическите агенции.

В селското стопанство, при неблагоприятните климатични условия през цялата година слабата реколта, особено от зърнени храни, не изненада пазара. В резултат на субсидиране закупуването на качествени семена и торове за сеитбата и подпомагане на жътвата реализираните добиви могат да бъдат оценени като задоволителни, а качеството – като значително по-добро от предишни години. Слабата зърнена реколта не само в страната, но и в световен мащаб, предизвика опасения от недостиг на зърно за изхранване на населението и животните, но и от сериозно поскъпване предвид на покачването на цените на световните стокови пазари. Във връзка с това правителството взе решение да интервенира на вътрешния пазар, като забрани износа на зърно и пусна за продажба 100 хил. тона от Държавния резерв. Такава интервенция на държавата е
предвидена от законодателството и обусловена от съществуващите несъвършенства на пазара, създаващи условия за манипулации. Въпреки това, намесата на държавата беше подложена на широка дискусия и критики.

Гръцкото председателство на Европейския съюз завърши със затварянето на още една от преговорните глави по присъединяването на България към ЕС, Глава 22 "Околна среда". Консултациите по Глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи" бяха в центъра на вниманието през периода юли – септември 2003 година. В началото на юли по време на посещението си в България комисарят по разширяването на Европейския съюз подчерта, че изменението на Конституцията е неотменима стъпка за осъществяването на съдебната реформа. През септември Народното събрание прие с 230 гласа, без нито един против или въздържал се депутат, промените в Конституцията, свързани със съдебната реформа. Подобрява се усвояването на средствата по програми ФАР и САПАРД, като продължава изоставането по програма ИСПА.

Темата за регионалното икономическо развитие придобива все по-голямо значение с оглед на подготовката на страната за пълноправно членство в ЕС и изграждането на капацитет за усвояване на структурните фондове. Одобреният проект на Закон за регионално развитие беше приет на първо четене в Народното събрание. В новия проект (за разлика от предишния закон) подробно са описани районите за планиране и районите за целенасочено въздействие, дейностите по планиране и програмиране на регионалното
развитие, структурите за управление. Смята се, че този закон представлява подходяща правна рамка за осигуряване на пълна съпоставимост на политиките и регламентите на ЕС, включително на операциите, финансирани от предприсъединителните фондове. Продължава дискусията за необходимостта от формиране на второ ниво на местно самоуправление (каквото биха били областите), ако се премине към избираемост на
регионално равнище.

Пълния текст на доклада на ЦИР "Икономиката на България през третото тримесечие на 2003" можете за намерита на страницата на Центъра за икономическо развитие: www.ced.bg или тук.