Икономическият растеж през третото тримесечие се забави повече от очакваното и достигна 4.6 на сто на годишна база. При 5.6 на сто растеж за деветте месеца на 2005 година малко вероятно е растежът за цялата година да бъде над този за 2004 година (5.6 на сто), тъй като растежът през четвъртото тримесечие едва ли ще надхвърли 5.8 на сто.

Характерно за формирането на растежа през това тримесечие е значителното забавяне на производството, застоят в износа на стоки и услуги, увеличаването на запасите и ускоряване на потреблението и инвестициите, което се прояви в нарастване на вноса. От страна на предлагането растежът на БВП от 4.6 на сто (спрямо третото тримесечие на 2004 година) се формира от (забавен) растеж на добавената стойност с 3.4 на сто и от (ускорен) растеж на корективите с 13.9 на сто. Растежът на корективите води до по-висок растеж на БВП по пазарни цени в сравнение с растежа на добавената стойност по базисни цени и се съгласува с ускоряването на растежа при вноса на стоки и услуги.

Влошаване на динамиката се наблюдава и в трите икономически сектора (индустрия, услуги и аграрен сектор). Макар че добавената стойност на индустриалния сектор расте по-бързо в сравнение с третото тримесечие на 2004 година, тенденцията на ускоряване от първото полугодие се обърна в забавяне. Въпреки това растежът в индустрията отново изпреварва този на услугите, който продължава да се забавя. През 2005 година най-неблагоприятно е развитието на аграрния сектор, който непрекъснато се свива.

Неблагоприятен индикатор относно потенциала за растеж е обстоятелството, че както общият показател, така и съставните показатели на бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията на дребно и услугите, наблюдавани през последните три месеца на 2005 година с бизнес анкетите на НСИ, са под нивата за съответните месеци на 2004 година.

От страна на търсенето негативно се проявява задържането на износа на стоки и услуги, който е нараснал едва с 0.9 на сто на годишна база и приносът му в растежа на БВП е само 0.6 процентни пункта. Същевременно приносът на вътрешното търсене нарасна рязко на 15.9 процентни пункта, което се дължи най-вече на ускоряване темпа на потреблението на домакинствата (7.0 процентни пункта принос) и на инвестициите (4.7 процентни пункта принос). Нов момент през третото тримесечие е увеличението на запасите, чийто принос в растежа на БВП нараства на 4.1 процентни пункта при 1.7 процентни пункта за предходното тримесечие. Ускоряването на вноса при задържане на износа влоши сумарния отрицателен принос на външната търговия със стоки и услуги на минус 11.3 процентни пункта.

Крайното потребление се ускори поради нарастване на растежа на индивидуалното потребление на 9.7 на сто, докато колективното потребление забави темпа си на годишна база на 5.2 на сто.

Рязкото ускоряване на растежа на инвестициите на 25.4 на сто през третото тримесечие е свързано с покриване на стандарти за качество и безопасност от предприятията със срок до края на 2005 година, с кредитната експанзия на търговските банки и с възстановяване на щетите от наводненията. Под въздействието на тези фактори и през четвъртото тримесечие можем да очакваме високи темпове на растеж на инвестициите.

От второто тримесечие на годината запасите в икономиката значително нарастват, което донякъде се дължи на незавършеното строителство. През третото тримесечие обаче (при застой в динамиката на износа) можем да предполагаме и увеличен дял на готовата продукция, която е била предназначена за износ, но не е била изнесена.

След като през първото полугодие на 2005 година износът на стоки и услуги ускоряваше своя растеж и темповете му надхвърляха тези за съответните тримесечия на 2004 година, през третото тримесечие е реализиран едва под 1 процент повече износ на стоки и услуги в сравнение с износа, реализиран през третото тримесечие на 2004 година. Този факт отразява и последствията от неблагоприятната природна среда през лятото. Вносът на стоки и услуги продължи да нараства с ускорение и през третото тримесечие в отговор на необходимостта да се балансира между забавеното производство и рязкото ускоряване на вътрешно търсене.

Нарастването дела на капиталообразуването в БВП (на 26.6 на сто за деветмесечието) продължава да се осъществява при нарастване на външното спестяване и намаляване на националното. Финансирането на инвестициите за сметка на национално спестяване е намаляло на 55 на сто за деветте месеца на 2005 година, при 77 на сто за същия период на 2004 година.

Над два пъти по-голям е дефицитът по текущата сметка на платежния баланс за десетте месеца[1] от началото на 2005 година в сравнение с дефицита за същия период на 2004 година. Освен поради традиционно най-големия и растящ негативен принос на дефицита по търговското салдо балансът по текущата сметка се влошава и поради намалението на положителните салда по услугите и по текущите трансфери. Номиналните темпове на увеличение на износа намаляват, а тези на вноса нарастват. Въпреки нарастването на положителния баланс по туризма, влошаването на отрицателното салдо по транспорта и обръщането на положителното в отрицателно салдо по позицията "Други услуги" водят до намаляване на положителното салдо на услугите и в крайна сметка до негативен общ принос на групата за изменението на текущата сметка. С положителен принос в изменението на текущата сметка е единствено намаляването на отрицателния баланс по доходите.

През 2005 година постъпленията от пътувания нарастват със значително по-ниски темпове в сравнение с предходните години и се очертава тенденция на намаляване на абсолютния размер на нетния приток от текущи трансфери. За десетте месеца на 2005 година, в сравнение със същия период на 2004 година, абсолютният размер на нетния приток от текущи трансфери е с 1.7 на сто по-малко, а постъпленията по парични преводи, които представляват 70 на сто от общия размер на трансферните плащания, намаляват със 7.4 на сто. Покритието на дефицита по текущата сметка с преки чуждестранни инвестиции вероятно ще остане под 100 процента за цялата 2005 година. Това покритие се очаква да е дори под нивото от 2001 година, която е единствената година в периода 1999-2004 година с покритие на дефицита от преки чуждестранни инвестиции под 100 процента.

Съотношението между външната търговия и брутния вътрешен продукт на страната, илюстриращо степента на интегрираност на българската икономика в световната, расте от 103 на сто през 2004 година на 119.5 на сто през 2005 година. Общият стокообмен за десетте месеца на годината нараства с около 23.7 на сто спрямо същия период на 2004 година, като нарастването за цялата година се оценява на около 22 на сто. Темповете на нарастване на вноса  (27.6 на сто за първите десет месеца) през цялата година изпреварват тези на износа (18 на сто). Така външнотърговският дефицит (износ FOB – внос CIF), който за 2004 година възлиза на 3.6 млрд. Евро, или 45 на сто от износа, за десетте месеца на 2005 година вече е 4.1 млрд. евро (53 на сто от износа) с тенденция да достигне 5.1 млрд. евро (54 на сто от износа) до края на годината.

В стоковата структура на износа се забелязва тенденция на постепенно нарастване дела на стоките с по-висока добавена стойност. При вноса, наред с рязкото нарастване на стойността и дела на енергийните ресурси, сериозно увеличение се наблюдава при инвестиционните стоки, близо половината от които са машини, съоръжения и апарати. Завършва преструктурирането на голяма част от българските предприятия, продължава изграждането на нови и разширяването на съществуващи мощности. Това ще позволи износът да расте стабилно с над 20 на сто годишно. В същото време не би могло да се очаква намаляване на темповете на нарастване на вноса.

Стабилната икономика, сравнително добрата възвръщаемост и умереният риск на инвестициите в страната продължават да привличат чуждестранни инвеститори. Всички международни наблюдатели се обединяват около мнението, че значителните по обем чуждестранни капитали, навлезли вече в страната и продължаващи да се увеличават, са показател за високата оценка на потенциала на националната икономика да расте и на възможностите за развитие на бизнеса. Очаква се годишните инвестиции да достигнат 2.2-2.3 млрд. евро за 2005 година (колкото през 2004 година), при това без значителна приватизационна сделка.

През 2005 година месечното изменение на потребителските цени се определя основно от динамиката на пазарните цени на потребителските стоки и услуги, което от своя страна, се определя най-вече от изменението на цените на хранителните стоки.

Рязкото забавяне в растежа на добавената стойност на икономиката през третото тримесечие прекъсна тенденцията от началото на 2005 година на изпреварващ растеж на производителността спрямо този на заетостта.

През цялата 2005 година продължава намаляването на броя на безработните, като изменението е сходно както по данни на наблюдението на работната сила (НРС), така и по данни на Агенцията по заетостта. В резултат на това коефициентът на безработица по методология на НРС вече е едноцифрено число, 9.2 на сто за третото тримесечие на 2005 година, а по методология на АЗ е 10.36 на сто за ноември и вероятно също скоро ще премине в едноцифрено измерение.

През октомври 2005 г. индексът Естат на бизнес климата в България достигна най-високата си стойност за годината – 3.73. Този резултат обаче е значително по-нисък от стойностите в средата на 2004 година от около и над 5 пункта. Наличието на есенен, вместо летен максимум, се дължи най-вече на несигурността на мениджърите, свързани със смяната на властта и трудностите около съставянето на правителство през юли и август. Получената през октомври стойност на показателя е резултат от най-високите за годината инвестиционни нагласи (25.9), в съчетание със задоволително, почти непроменено състояние на компаниите и традиционен скептицизъм по отношение на държавната политика в сферата на икономиката. През първите месеци на управлението на кабинета "Станишев" оценките за състоянието на средата са същите, каквито бяха в края на правителството "Сакскобургготски".

Влошаването на стопанската конюнктура в страната след достигнатия през юни дългосрочен 11-годишен максимум, регистрирано с ежемесечния спад на общия показател на бизнес климата на НСИ от юли насам (с между 2.3-3.5 пункта) продължи и през октомври, когато показателят спадна спрямо септемврийското равнище с нови 3.6 пункта. През ноември и декември можем да приемем, че има известно стабилизиране на нивото на бизнес климата, тъй като показателят през ноември е само с 0.5 пункта под октомврийското ниво, а през декември остава на нивото от ноември. Така в края на изминалата 2005 година показателят за бизнес климата спадна под средните стойности за 2003 година. Неблагоприятна индикация по отношение на потенциала за растеж е фактът, че както общият, така и съставните показатели на бизнес климата в наблюдаваните отрасли са, общо взето, под нивата от съответните месеци на 2004 година.

През 2005 година в страната бяха предприети мерки в подкрепа на предприемачеството и подобряването на бизнес средата. Сред най-важните могат да се посочат: облекчаване започването на нов бизнес чрез приемане на Закон за БУЛСТАТ; реализация на проекти в подкрепа на МСП; ускоряване и подобряване на процедурите по възлагане на обществени поръчки, целенасочена подготовка за единния европейски пазар и т.н. Съществен момент е започването на дейността на Националния иновационен фонд. Обособиха се нови кредитни линии за МСП; въведоха се европейски стандарти за някои отрасли; активизира се Българската агенция за експортно застраховане. От правителството бе заявено намерение за засилване на публично-частните партньорства в редица сфери. Същевременно в някои важни области продължиха да съществуват и да се задълбочават проблемите:

• В представената програма на новото правителство не са очертани достатъчно ясно приоритетите по отношение на ускоряване на структурните реформи, в т.ч. приватизацията и концесионирането на монополите и инфраструктурата. Възможно е ограниченият ресурс от държавни дружества, съдебните спорове за "големите" приватизационни и концесионни сделки да забавят допълнително хода на структурната реформа в страната.
• Резултатите по отношение на опростяването на регулативните режими и прилагането на ЗОАРАКСД остават незадоволителни за бизнеса.
• Продължава да съществува недоверие в обективността и прозрачността на обществените поръчки, което предполага по-нататъшно усъвършенстване на нормативната база и капацитета за прилагането й.
• Основните проблеми, които оказват негативно влияние и върху бизнеса и предприемачеството, се свързват в значителна степен със състоянието на съдебната система и наличието на корупционни практики. Така очакваната съдебна реформа не напредна и през изминалата година. Независимо от предприетите стъпки в тази област радикалните промени все още предстоят.

Развитието на публичните финанси към края на 2005 година се характеризира със запазване на основните действащи тенденции, които са заложени и в структурата на Бюджет 2006. Сред тях се открояват нарастването на реалната квота на преразпределение през бюджета, раздуването на хроничните бюджетни излишъци и засилването ролята на държавата в българската икономика. Промените в данъчните и осигурителните закони няма да доведат до снижаване на данъчноосигурителното бреме, а само до преразпределяне на тежестта от преките към косвените данъци, което е положително, но само по себе си не представлява стимул за увеличаване на икономическия растеж.

Продължават положителните промени на пазара на труда под влияние на икономическия растеж и активните мерки и политики за заетост. Сериозен проблем остават трайните и задълбочаващи се структурни несъответствия от гледна точка на образователното равнище и квалификацията на работната сила.  Все по-често фирмите срещат трудности с набирането на подходящи кадри поради влошаващото се качество на средното и висшето образование. Програмата на правителството в тази област е правилно насочена. Най-важен приоритет следва да бъде подобряването пригодността на работната сила чрез обучение, квалификация и ограмотяване на безработните лица. Особено следва да се насърчи прилагането на алтернативни форми на организация на работното време и на заетостта въобще, както и да се повиши гъвкавостта на пазара на труда.

През 2005 година доходите на населението отбелязаха умерен и сравним с предишни години реален ръст. Предвижданията на правителството са през следващата година доходите да нараснат с около 10 на сто, но има редица признаци, че този растеж трудно ще бъде достигнат предвид ускоряващата се инфлация. Правителствената политика по доходите си поставя амбициозни цели и предлага ежегодно увеличение на минималната работна заплата, разширяване обхвата на колективното трудово договаряне по браншове и фирми, както и прилагане на гъвкави форми на заплащане чрез промени в трудовото и осигурителното законодателство. Тези програмни намерения звучат аргументирано и подсказват желание за промяна и развитие, но остава да бъдат адекватно нормативно и институционално реализирани.

Намаляването на вноската за пенсионното осигуряване беше най-важната стъпка в областта на социалната политика.  Тя намери предпоставки в успешния ход на пенсионната реформа от 2000 година и повишаването на събираемостта на осигурителните задължения. Същевременно през цялата година имаше трайна тенденция на нарастване на активите в пенсионните фондове и на повишаване броя на осигурените лица. Потенциалният положителен ефект на намалената осигурителна тежест  през 2006 година може да се реализира само при дългосрочна финансова стабилност на държавното обществено осигуряване. За тази цел правителството трябва да  осъществи  следните мерки: 

• създаване на инвестиционен Сребърен фонд за финансиране на дефицита;
• регламентиране на механизми за по-гъвкаво участие в пенсионната система  и повишаване на  равнището на заетост сред възрастните хора;
• повишаване на равнището на събираемост  на вноските в Националната агенция по приходите и  изграждане на интегрирана информационна система;
• създаване на икономически стимули и толерантна данъчна среда за  развитието на втория и третия стълб  на пенсионното осигуряване и  либерализиране на инвестиционния им режим.

Здравната реформа постави едни от най-важните социални проблеми през изминалата година, чието решение трябва да се осъществи в най-кратък срок. Сред тях са: колапсът във финансирането на болничните заведения, където задлъжнялостта достигна до над 200 млн. лв. в края на годината; големият дял на лицата с прекъснат осигурителен статус (над 1 млн. души или 13.6 на сто от населението); проблемите с лекарственото снабдяване и тези свързани с нерегламентираното заплащане на медицински услуги от пациентите. Дейността на правителството за осигуряване на качествени здравни услуги и гарантиране на социалните права на здравноосигурените лица трябва да се концентрират върху:

• преструктуриране и приватизация на бoлничните заведения с цел балансиране на публичните разходи в здравното осигуряване;
• въвеждане на прозрачен и контролируем механизъм за финансиране на здравните услуги чрез национални здравни сметки;
• изграждане на интегрирана информационна система и въвеждане на лични електронни карти за осигуряване на ефективен контрол върху осигурителния статус на пациентите;
• адекватно законово регламентиране  на договорите за доставка на безплатни и частично платими лекарства и  мониторинг върху цените;
• регламентиране на условията и реда за допълнителното  заплащане  на услуги от пациентите.

Основният приоритет на държавната администрация в областта на екологичната политика през 2005 година бе привеждането на националните разпоредби с действащите в ЕС директиви. В тази насока успехите са безспорни. Активно и успешно бе и участието на български проекти в международните схеми за търговия с вредни емисии по договореностите от Киото. В същото време незадоволителни са резултатите при управлението и оползотворяването на отпадъците и при контрола на промишленото замърсяване. Неефективно е и управлението на природните ресурси на регионално и местно ниво.

Банковата система продължава да доминира финансовия сектор и финансовото посредничество у нас. Последните статистики показват, че укротяването на кредитната експанзия бе временно явление. След кратък спад ръстът на кредитирането възобнови своите високи темпове и отново се възраждат опасенията за средносрочната и дългосрочната стабилност на банковата система. През ноември БНБ предприе поредни мерки за укротяване на кредитната експанзия, които могат да бъдат оценени положително. Необходимо е преустановяване на административните и възприемане на изцяло пазарно ориентирани мерки. Обосновано е да се спазва и регулира небанковото кредитиране и специално лизингът.

Капиталовият пазар завърши годината със спад на индексите въпреки добрите резултати на основните търгуеми дружества. Оборотът се повиши при по-малък брой сделки, което е типично за неразвит пазар като нашия, зависещ от отделни пакетни прехвърляния. Компенсаторните инструменти регистрираха спад на цените си от една трета. Активизира се дискусията за институционалното бъдеще на БФБ и ЦД в условията на интернационализация на капиталовите пазари.

Застрахователният сектор в България отбеляза ръст от 35 на сто през деветте месеца на 2005 година Структурата на застрахователните портфейли се изменя динамично, следвайки тенденцията на европейския пазар. През декември бяха приети важни нормативни промени, които целят хармонизацията на българското законодателство с това на ЕС. Тези промени поставят сектора в условия на свободен пазар, но повишават и изискванията към него. Опасения породиха двата случая за отнемане на лицензи на застрахователни компании от страна на Комисията за финансов надзор (КФН). На този фон особено важни стават съпътстващите либерализацията регулативни мерки на КФН и останалите регулативни органи, особено в областта на задължителното застраховане.

Към края на 2005 година за пореден път стана очевидна ключовата роля, която имат енергийните ресурси на Русия за европейската и в частност за българската икономика и необходимостта от диверсификация на енергийните източници.

Стъпките към либерализация на пазара за електроенергия към момента не изключват административния подход, тъй като Държавната комисия за енергийно и водно регулиране запазва ролята си на регулатор, определящ производствените квоти и цените. На международния пазар на електроенергия България стана съучредител на енергийна общност между ЕС и страните от Югоизточна Европа. Създаденият общ енергиен пазар се очаква да привлече значителни инвестиции в енергийна инфраструктура. Процедурите по приватизация на топлоелектрическите централи във Варна и Русе отново са в застой, след като компанията победител и в двете се оттегли от сделката във Варна. Към края на 2005 година бе даден старт на дълго отлаганата рехабилитация и модернизация на "Марица-изток 1".

В транспортния сектор бяха направени промени в управлението на държавните дружества. Министерството на транспорта (МТ) обяви приоритетите в своята дейност, но не успя да постигне значителен напредък по нито една от основните концесионни сделки. През изминалата 2005 година потокът, преминал общо през международните летища в София, Варна и Бургас, достигна пет милиона пътници, което показа нуждата от инфраструктурно развитие на пътническите терминали и от увеличение на техния капацитет. През последното тримесечие на 2005 година бе отчетено поредното забавяне в приключването на новия терминал на летище София, а също така и поредното отлагане на крайното решение по концесията на двете морски летища. В края на 2005 година МТ отпусна 12 млн. лв. от бюджета си за подпомагане на БДЖ ЕАД. Финансовото стабилизиране на дружеството бе записано и в програмата на правителството. За да се постигне траен ефект, е необходимо преструктурирането на дружеството – въпрос, по който все още няма ясно формулиран план. Останаха редица неясноти и около концесията на автомагистрала "Тракия". Правителството обяви, че планира през 2006 година пускане в експлоатация на 60 км автомагистрален път, но това не задоволява нуждите за развитие на пътната инфраструктура в страната.

През 2005 година туризмът продължи да се развива във възходяща линия, макар и не с желаните и възможни темпове. Причините за това са свързани с лошото състояние на инфраструктурата, която поставя бариери пред развитието на туризма в много райони на страната. Според експерти България има потенциал да приема годишно по около 10 млн. чуждестранни туристи. До момента обаче цифрата е от порядъка на 3-4 млн. души. Приходите от туризъм могат да достигнат 7-8 млрд. евро, при условие че се подобри съществено транспортната и друга инфраструктура и се преодоляват съществуващите в сектора недостатъци.

През 2005 година продължи бурното обновяване и разширяване на материалната база в туризма. Наред с безспорните успехи продължиха да се възпроизвеждат и проблемите – хаотично, безразборно и увреждащо околната среда строителство. Все по-ясно се очертават трудностите, свързани с намирането на квалифицирана работна ръка. Лавинообразното разрастване на специализираната инфраструктура не е съпроводено от адекватно обучение и квалификация на работната сила. Липсва достатъчно целенасочена и добре адресирана реклама на България като туристическа дестинация. Натрупването на тези и някои други проблеми обрича страната на място, посещавано главно от нископлатежоспособни туристи. Не се развиват достатъчно другите специализирани форми на туризъм.

В началото на зимния сезон прогнозите са оптимистични – те сочат нарастване на чуждите туристи с 10-20 на сто. Зимните курорти продължават да бъдат най-привлекателни за руските, британските, гръцките и македонските гости.

Годината не беше благоприятна за аграрния сектор. Падналите обилни дъждове през лятото увредиха (а на много места и унищожиха) част от реколтата. Като резултат тенденцията за намаляване дела на отрасъла в националната икономика се засили. Усилията бяха насочени главно към подготовката му за присъединяване на страната към ЕС. От една страна, това означава създаване на необходимата организация за прилагане на европейското законодателство и справяне с констатираното в мониторинговия доклад закъснение по отношение на изграждането на Разплащателна и интервенционна агенция и Интегрирана система за администриране и контрол, чрез които ще се усвояват средствата по еврофондовете след 2007 година. От друга страна, истинското предизвикателство остава промяната в структурата на селското стопанство, в което преобладават дребните стопанства, които трябва да се окрупнят и да разнообразят дейността си. Препоръките на Европейската комисия насочиха вниманието и към подобряване на координацията на работата по приложение на търговските механизми и организацията на пазара на отделни земеделски продукти, към засилване на ветеринарния контрол на вътрешния пазар и към изграждане на необходимите гранични контролни пунктове.

През 2005 година продължи да се утвърждава един сравнително нов подход в развитието на регионите в България – създаването на клъстери. Това е ефективен инструмент за регионално развитие, за икономически растеж и за постигане на баланс между районите. През последните години в местното самоуправление все по-широко се прилагат редица добри практики. Сериозно внимание се отделя на публично-частните партньорства при разработване както на стратегически и планови документи на общините, така и на конкретни проекти. В края на 2005 година беше постигнат консенсус за бюджетната рамка на Европейския съюз за периода 2007-2013 година. През този период България ще получи 11.1 млрд. евро, което е с 144 млн. евро повече от първоначално предложената сума. Средствата, които България ще получи от предприсъединителните и структурните фондове на Съюза, са най-големи на глава от населението в сравнение с всички нови страни членки. Парите ще бъдат насочени за развитие на селските райони и подкрепа на земеделските стопани, за строителство на пътища, за повишаване на конкурентоспособността на икономиката и предприятията и др. Успешното усвояване на европейските фондове предполага изграждането на институционален и административен капацитет. През 2005 година бяха разработени и приети някои от най-важните стратегически и планови документи в областта на регионалната политика. Това са: Национален план за развитие за периода 2007-2013 година с оперативните програми към него и Национална стратегия за регионално развитие. Важен момент бе подготовката на регионалните планове, които определят целите и приоритетите в развитието на плановите райони в страната.

В края на 2005 година в областта на високите технологии се почувства раздвижване преди всичко на телекомуникационния пазар. Промените са свързани със закупуването от чуждестранен инвеститор на един от най-големите български алтернативни оператори – "Орбител", както и с (не)очаквания обрат в развитието на казуса с лицензите "точка към много точки". Най-после реално заработи третият GSM оператор, собственост на БТК – Vivatel. В края на годината бе издаден поредния анализ "еБългария 2005", отразяващ напредъка на страната по отношение използването и разпространението на ИКТ в икономическия, политическия и социалния живот.

2005 година бе белязана с многобройни промени в законодателството, които следват от главната политическа цел на България – приемането ни в ЕС през 2007 година. До тази дата трябва да бъде приключен процесът по хармонизация на националното законодателство с европейското. В края на мандата си 39-ото НС прие изменения и допълнения в Конституцията на РБ, съгласно най-важните от които, гражданите на ЕС ще могат да придобиват право на собственост върху земя у нас от датата на присъединяване към Евросъюза. В края на годината 39-ото НС прие значими промени в сферата на изпълнителното производство, като въведе института на частните съдебни изпълнители, прие Кодекс на международното частно право, няколко значими акта във връзка с регистърните производства, публичното предлагане на ценни книжа и обществените поръчки. През първите месеци от мандата си 40-ото Народно събрание продължи работата по хармонизацията на националното законодателство. От най-значимите постижения на законодателството е приемането на новия НПК, който дефинира по нов начин ролята на прокурора и разследващите органи в досъдебното производство по наказателни дела. Парламентът прие и изменения в Търговския закон, както и в уредбата на публичното предлагане на ценни книжа и обществените поръчки.

Пълния текст на доклада Икономиката на България 2005 можете да намерите тук.