Ръстът на БВП за тази година ще е по-висок от първоначално очаквания 1,9%, като прогнозите са той да достигне до 2,1% и до 2,3-2,4% догодина. По-добрите очаквания за икономиката се дължат на ускоряването на износа, по-силния от очакваното ефект, който по-ниските цени на енергията и по-слабото евро имаха върху темповете, с които протича процесът на възстановяване, и не на последно място продължаващото подобряване на пазара на труда. В среда на свити капиталови потоци и ограничени възможности за по-нататъшно разхлабване на фискалната политика основните двигатели на растежа през тази и следващата година ще бъдат по-силният износ, постепенният ръст на заетостта и повишаване на усвояването на средства от ЕС.

По-важното е, че правителството най-накрая предприе част от болезнените мерки, които са нужни за стабилизирането на проблемния сектор на енергетиката, както и че има значителна вероятност България да ограничи прекомерната си зависимост от Русия като единствен източник на природен газ до по-управляеми нива към края на настоящето десетилетие, каза Любомир Митов, главен икономист на УниКредит за ЦИЕ.

Друга позитивна новина е успехът на приходните агенции да ограничат контрабандата, което направи възможно консолидираната фискална програма да отчете значителен излишък за периода януари-май.

Любомир Митов смята, че значителното ускоряване на българския износ, което в реално изражение сега превишава пика от преди кризата с повече от 40%, стъпва на здрави основи. Впечатляващото представяне преди всичко може да се обясни с постепенното добавяне на нови производствени мощности в преработващата промишленост, включително във фармацията, козметиката, производството на мебели и техника за дома, но също така с ускоряващ се темп на производството на различни компоненти и части за автомобилостроенето.

Увеличаващите се инвестиции в аутсорсинга на услуги и международните превози също помогнаха за увеличаването на обемите на износа. В допълнение изглежда, че местните износители са успели да се възползват в по-голяма степен от настоящата изключително благоприятна външна среда в сравнение с останалите конкуренти от региона на ЦИЕ и Западните Балкани. По-ниските цени на енергийните суровини подкрепиха българския износ в по-голяма степен, тъй като икономиката е със значително по-висока енергийна интензивност в сравнение с останалите страни от ЦИЕ, с които се конкурира за едни и същи външни пазари. И не на последно място, по-значимият дефлационен натиск през последната повече от година доведе до по-благоприятна промяна на разходите за производство в България в сравнение с държавите от еврозоната, както и тези страни от ЕС, които са обвързали курса на своята национална валута с еврото.

Всичко това показва, че перспективите пред българската икономика в краткосрочен и средносрочен план се подобряват поне поради две причини. Първо, защото ускоряването на износа е устойчиво, и второ, защото по-добрата перспектива пред износа ще подкрепи и възстановяването на работните места и доходите, след като изглежда, че за много експортно ориентирани компании е достигнат прагът, при който увеличаването на производството би изисквало добавянето на още служители и дори увеличаване на заплащането с по-бързи темпове.

Икономистът отчита, че на фона на благоприятната външна среда в началото на година, темповете на растеж в Централна и Източна Европа предложиха положителна изненада, но тези в Русия, Украйна, Западните Балкани и особено Турция останаха като цяло разочароващи.

В страните от ЦИЕ възстановяването се дължи на комбинацията от по-голямо търсене в еврозоната, изобилна ликвидност благодарение на количествените улеснения на Европейската централна банка, спад в цените на енергията, но и на липсата на значителни макроикономически дисбаланси и мерките в подкрепа на растежа, които правителствата продължават да предприемат.

Каква е ситуацията в региона?

„Въпреки много благоприятната среда темповете на растеж в различните подрегиони на ЦИЕ се характеризират с нарастващи различия“, обясни Любомир Митов.

Като цяло ръстът на БВП през първото тримесечие на тази година изненада положително страните от ЦИЕ, членове на ЕС, но беше разочароващ в почти всички останали страни. Тези нарастващи различия в темповете на възстановяване отразяват разликите в степента на интеграция на отделните страни с икономиката на еврозоната, качеството на провежданата стопанска политика, политическата стабилност, както и постигнатия напредък в структурните реформи. По отношение на всички тези фактори страните от ЦИЕ, членове на ЕС, изпреварват останалите развиващи се пазари от региона. Тяхната интеграция в производствените вериги на основните европейски компании е особено дълбока, като за всички тях делът на експорта към страните от еврозоната варира между 45% и 75% от БВП. Това позволява страните от ЦИЕ, членове на ЕС, в най-голяма степен да се възползват от възстановяването на търсенето в еврозоната. Липсата на сериозни макроикономически дисбаланси е важен фактор, подкрепящ ръста на БВП.

„За разлика от близкото минало растежът в региона този път е базиран на много по-широка основа – увеличаване на инвестициите, възстановяване на индивидуалното потребление, подобряване на пазара на труда, повишаване на реалните доходи и като цяло намаляване на задлъжнялостта“, посочи Любомир Митов.

Благодарение на предизвиканите от циклични фактори по-големи приходи в бюджета правителствата на страните от ЦИЕ, членове на ЕС, ще могат да си позволят да харчат повече или дори да намалят данъците. В същото време ниската инфлация ще направи възможно повечето държави да продължат с нерестриктивната паричната политика поне до края на годината.

Ръстът на икономиката обаче остава слаб в Турция и е едва забележим в Западните Балкани. В същото време Русия и Украйна продължават да са в рецесия като резултат от спада в цените на суровините и влошените геополитически отношения между тях, както и от наложените санкции на руската държава.

Негативно въздействие върху икономиките на Сърбия и Хърватия ще продължават да оказват необходимостта от по-нататъшна консолидация на публичните финанси, по-малко привлекателната среда за инвестиции, както и по-ниската им степен на интеграция с икономиките на страните от еврозоната. Растежът в Турция ще бъде слаб през 2015 г. основно заради политическата несигурност, повишената нестабилност на пазарите, по-малкия износ заради геополитическите напрежения в региона и опасенията, че страната ще се окаже твърде уязвима, когато започне процесът на увеличаване на краткосрочните лихви в САЩ към края на тази година.

„В останалата част от региона инфлацията може да изненада в посока нагоре, ако пазарът на труда остане стабилен, а спадът на цените на горивата и храните обърне посоката си в края на годината“, смята Любомир Митов.

Според него въпреки като цяло благоприятните перспективи много рискове все още са на дневен ред, сред които е и потенциалното увеличаване на лихвите от Федералния резерв на САЩ. От това решение биха били засегнати всички, но страните в ЕС и ЦИЕ биха били по-устойчиви, тъй като макроикономическите им дисбаланси са минимални. Сред другите възможни рискове в региона са разрастване на конфликта в Украйна и евентуално излизане на Гърция от еврозоната.