След терористичните атаки в Париж в петък действията на Ислямска държава (ИД) и бъдещите планове на терористичната организация бяха широко коментирани; на практика тя не е слизала от медиите. В този анализ ще разгледаме каква е може би реалистичната цел на Ислямска държава със скорошните атентати, за които тя пое отговорност.

Последните два значителни атентата на Ислямска държава бяха взривяването на руски самолет над Египет на 31 октомври, при която загинаха всички 224 души на борда, и 6-те терористични акции в Париж, при които потвърдените жертви са повече от 130. Така за по-малко от половин месец терористичната организация с няколко удара е убила повече 350 души извън границите си.

Заявената цел от страна на Ислямска държава е завладяването на целия свят и подчиняването му на самопровъзгласения халиф и шериата. Целите на организацията могат да се прочетат на страниците на пропагандното „държавно“ (и единствено в географските граници на Ислямска държава) списание Dabiq. Това очевидно предполага елиминирането на съвременната – особено западна – цивилизация в сегашния ѝ вид. В контекста на тази цел, безмилостното избиване на поне 350 чуждестранни жители едва ли се вписва в представата за разширяване на халифата, въпреки че смъртта им е огромна трагедия. Разбира се, сред целите на атентатите може да се посочат отмъщение за предишните удари над ИД и всяване на ужас между гражданите на европейските страни, но това само това не би било задоволителен отговор на въпроса „Какво цели ИД?“.

С висока доза увереност може да се твърди, че лидерите на ИД не са нерационални, независимо от верския им фанатизъм и дори възможността да бъдат характеризирани като психично болни. Ако приемем горното за вярно, можем да предположим, че те знаят какъв е ефектът от показни терористични атентати в сърцето на развита държава. На първо място, такъв удар несъмнено сплотява нацията. На второ място, атентатите настройват жителите на пострадалата страна срещу тези, които са им навредили (а понякога и срещу повечето „чужденци“). Тоест много вероятна реакция, която лидерите на ИД едва ли са пропуснали при планирането на атентатите, е възможността върху самите тях да бъде нанесен ответен удар.

Разбира се, атентати като тези в Париж несъмнено оказват неизброимо количество ефекти върху икономиката. Те вече доведоха до поевтиняване на еврото (което само по себе си оказва немалко влияние върху икономиката), а много анализатори прогнозираха, че петролът ще продължи да поевтинява, защото ударите в Париж ще доведат до спад на световната търговия. Въпреки че тези ефекти също могат да бъдат обект на интерес и анализ, тяхното разглеждане е извън обхвата на тази статия. Можем да очакваме, че и натискът върху цените на петрола, и спада на стойността на еврото ще бъдат краткосрочни. Освен това не можем да приемем, че това са цели на ИД, дори и само поради факта, че поевтиняването на петрола на международните пазари ще окаже допълнителен натиск и върху цените, по които самите ислямисти търгуват суровината, а тя си остава едно от малкото неща, заедно с търговията на антики на черния пазар, които доказано носят приходи на групировката. Трябва да се има предвид, че дори когато преди повече от година петролът беше достигнал цена от повече от 100 долара за барел, ИД най-вероятно е продавала за не повече от 39 долара за барел, според изчисления на експерти.

Затова можем да се фокусираме върху нещо, което вече посочихме – привличането на гнева на гнева и ответния удар от страна на държавите, чиито граждани бяха убити или пострадаха при атентатите. Ясно е, че ако горните разсъждения са верни и ръководителите на ИД са предвидили, че убийството на стотици хора ще предизвика гнева на оцелелите им съграждани, то няма как омразата срещу ислямистите да не е част от плана им. Все пак елементарната логика посочва, че ако някой не желае нещо да се случи, то той не извършва действия, насочени към реализирането му. В случая виждаме точно обратното – ИД предприе терористичните удари въпреки възможността да бъде нападната в отговор (както и се случи).

Въпреки че горното разсъждение, според което хората не правят неща, които ще доведат до нежелан ефект, е правилно от логическа гледна точка, само по себе си то не е достатъчен аргумент, че ИД потенциално желаят да си навлекат гнева и да се изложат на ответни удари от страна на западните страни, Русия и всички останали желаещи заличаването им от лицето на Земята. Нека видим дали вероятното им желание да бъдат нападнати е лишено от някакви други аргументи.

За целта ще се обърнем към официални документи на САЩ, които станаха публични по-рано по време на президентската кампания в страната. Два от тях могат да се прочетат тук и тук. Дори и само от тези два документа могат да се направят следните изводи:

- Според генерал Лойд Остин III, оглавяващ Централното командване на САЩ, само 4-5 сирийски бойци, обучавани в САЩ, действително воюват в Сирия. Тренировъчната програма за сирийски войници струва на данъкоплатците 500 млн. долара и трябваше да подготви 5400 бойци. Тоест останалите добре тренирани бойци не се сражават срещу Асад и най-вероятно са се присъединили към ИД.

- Между август 2014 и август 2015 г. САЩ са извършили 22 478 удара над обекти в Ирак и Сирия. По данни на Министерството на отбраната тези удари са унищожили малко над 10 хил. цели; т.е. всеки малко повече от 2 удара унищожават по около 1 цел. Тези действия са стрували на американските данъкоплатци 3,7 млрд. долара или средно по 9,9 млн. долара на ден, а не бива да се забравя, че много от техниката, унищожена при тези удари, всъщност е оставена от самите Съединени щати в Ирак.

Въпреки че нямаме информация за цената на всички удари, нанесени над ИД от САЩ, Йордания, Русия, Франция и другите държави, ако приемем, че средната стойност на един въздушен удар е 10 милиона долара, то продължаващите атаки: 1) не са никак евтини; 2) имат спорен успех, въпреки уверенията, че биват поразявани ключови цели; 3) нанасят значително по-малко щети спрямо вложените средства, отколкото нанасят ислямистите чрез терористичните си действия.

Тази проста сметка е по-солиден аргумент в подкрепа на тезата, че ИД желае да бъде нападана. Това е така, защото за запада е много разточително да води война срещу терористите, докато самите те относително евтино могат да нанасят удари, с които да постигат голям брой жертви. Именно този кратък анализ на разходите в много по-голяма степен се вписва с целта съвременната цивилизация да бъде унищожена и целият свят да бъде подчинен на ИД, въпреки че дадените човешки жертви, разбира се, са значително по-голяма трагедия от паричната цена на атаките. Малко вероятно е ИД да успее да унищожи западния свят като просто го подтиква да я напада постоянно. Но ако войната срещу ислямистите продължава с този темп през следващите няколко години или десетилетия, можем да бъдем сигурни, че икономическите и човешките загуби за запада със сигурност ще бъдат колосални.

Ако логиката е правилна и наистина е вярно, че стратегията на Ислямска държава е да подмами развитите икономики във война на своя територия (независимо дали войната ще се води само по въздух, както е до момента, или ще бъдат изпратени и войници на терен), то може би трябва да се замислим дали страните от НАТО трябва да извършват нещо, което ислямистите желаят.