Под натиска на общественото недоволство от скъпия ток и бързото задълбочаване на кризата в отрасъла, парламентът одобри скоростно промените в закона за енергетиката, предложени от Коалиция за България и ДПС. Президентът Росен Плевнелиев подписа указа, с който те вече са факт. Поправките трябва да "отвържат" ръцете на енергийния регулатор за намаляването на цената на еленергията и да осигурят условия за по-ефективното управление на системата.
Докато обаче управляващите говорят за намаляване на цената на електричеството с 5%, експертите казват, че тя трябва да се повиши с минимум 13%. Спешното гласуване на проектозакона без обществена дискусия и без оценка на въздействието върху средата за бизнес буквално взриви енергийната общност и консуматорите от индустрията.
Какво печелят потребителите
Веднага след сформирането си служебното правителство поиска експерти от ЕК и Световната банка да направят преглед на сектора и да посочат препоръките си. Целта бе да се диагностицира състоянието на енергийната система и да се търсят възможности за оздравяването й. Двете институции представиха своите анализи и препоръки, а служебният кабинет подготви мерки, в които, обяснимо за краткия срок на съществуването му, заложи на незначителни промени в структурата на пазара и изстискване на финансовите резерви в системата. Целта беше да се задържи поскъпването на тока за битовите потребители след свалянето на цената със 7% преди няколко месеца (от 0,5% до 2,5%).
Кабинетът „Орешарски“ пое щафетата и доразви тези мерки в модел за оздравяване на сектора и „системен подход към намаляване на цените“, който бе формализиран с промените в Закона за енергетиката.
Заради лошите икономически решения в последните години енерегетиката е в колапс, заяви по време на дебатите председателят на парламентарната комисия по енергетиката Рамадан Аталай. Не само хората, но и предприятията не могат да си платят сметките. Именно заради енергийната бедност е необходима промяната в закона. Промените ще постигнат и по-голяма прозрачност на ценовата рамка и намаляване на цената на електричеството, допълни още той.
Очаква се също да бъде отпушен износът на електроенергия. За тази цел от таксата за пренос на тока за експорт отпадат добавките за „зелена“ (от ВЕИ) и „кафява“ (от въглищните централи) енергия и за т.нар. „невъзстановяеми разходи“ (заради дългосрочните договори за тецовете 1 и 3 в енергийния комплекс „Марица Изток“). Очаква се това да компенсира намаленото потребление на ток в страната и да реши два проблема – да намали загубите на енергийните фирми и да възстанови баланса на системата.
Плюсове са също редуцирането на мощностите за студен резерв и съответно на плащанията за него. Енергията от заводски централи вече ще се потребява първо за нуждите на съответното предприятие и само остатъкът ще се изкупува от НЕК. Цените на тока от ВЕИ пък ще бъдат субсидирани с приходите от продажбата на квоти на парникови газове, така че преференциите за зелената енергия да не са само за сметка на крайните потребители. Всичко това индиректно може да помогне за поевтиняване на тока и за осигуряване на добро качество на услугите, обясняват от енергийната парламентарна комисия.
„Промяната е в разпределението на тежестите в цената на тока. Досега всичко се струпваше на крайния потребител – скъпата възобновяема енергия, дългосрочните договори, токът от заводските централи и топлофикациите. Това, което направихме с промените в закона, е намаляването на тежестите върху крайните потребители, като се разпише ясно отговорността на всяко звено по веригата на цените и се открият и използват всички резерви в системата“, обясни депутатът от левицата Таско Ерменков.
Има достатъчно буфери, които позволяват сваляне на цената на тока без драматични последици за енергийните фирми. Ако спрем източването на държавните компании, което се извършва с наложили се през годините схеми, намаляването на цената на еленергията е напълно възможно, без да се наруши балансът на системата, заяви министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев.
Потенциалните рискове
Поръчковото поевтиняване на електроенергията само ще задълбочи енергийната криза, обявиха веднага водещи енергийни експерти и икономически анализатори.
Около 700 млн. лв. в най-оптимистичния случай ще бъде дефицитът в енергетиката за следващата година. Основният виновник за него са „зелените“ централи, които произвеждат най-скъпия ток в страната. Голямата част от този дефицит ще бъде поета от Националната електрическа компания (НЕК), която и в този момент продължава да се „тества на якост“.
Мерките за бързо „отпушване“ на износа на енергия чрез изваждането на т.нар. „цветни“ добавки от таксата за пренос и свалянето на цената за битовите потребители ще оскъпи тока за индустрията. С подготвяния износ на евтин ток ще захранваме икономиката на съседните държави, а бизнесът тук е притиснат в ъгъла. Големи чуждестранни инвеститори в тежката индустрия вече мислят за оттегляне от България.
Това са в резюме основните причини за засилващата се тревожност в бранша и в индустрията. Борбата с бедността чрез ниски цени на тока декапитализира енергийните дружества, натоварва икономиката и стимулира неефективното потребление на енергия, твърдят експертите.
Моделът „Всичко през НЕК”
Като най-голям потенциален риск експертите единодушно сочат връщането на модела от 90-те години “НЕК – единствен купувач“. НЕК ще купува основната част от еленергията от централите и ще я продава както досега на ЕРП-тата по регулирани цени за битовите потребители. Компанията ще участва и на свободния пазар като доставчик от последна инстанция за средните и малките фирми, които взимат ток от мрежата със средно напрежение.
Експертите се тревожат от утвърждаването на енергиен център НЕК, която е с 1.9 млрд. лв. „дупка” в баланса си и е пред технически фалит, по думите на ресорния министър Драгомир Стойнев. Това крие възможност за прехвърляне на рисковете от свободния към регулирания пазар и обратното, заявиха от Българския енергиен форум.
Моделът "единствен купувач" консервира лошите страни на сегашното положение, отблъсква инвеститорския интерес или прехвърля инвеститорския риск върху правителствата, а от там - на данъкоплатците и икономиката. Това нееднократно е доказвано с икономически анализи.
Не се дава възможност всеки потребител да избере и да се договори с определен (най-евтин) производител на електроенергия и така конкуренцията да премахне неефективните производители. Няма стимули производителите да намаляват себестойността, щом НЕК така или иначе ще купува енергията (до цена под определен таван).
НЕК отново може да осъществява кръстосано субсидиране, като изкупува както евтина, така и скъпа електроенергия, и накрая продава по единна цена на дистрибуторите. На практика по-ефективните централи пак ще субсидират неефективните.
В ролята си на единствен купувач НЕК е длъжна да изкупува произведената електроенергия по дългосрочни договори (от зелените централи и тецовете 1 и 3 в Марица Изток). Така в държавната електрокомпания остава рискът при спад в потреблението да плаща за енергия, която после не може да продаде. Тогава остава въпросът кой ще покрива тези разходи. Ако се следва логиката на досегашната практика, това ще са всички останали потребители чрез повишени цени.
Какво да се прави
„Енергийните кардинали“ да свикат Конклав и докато не бъде намерено решение за изход от тежкото състояние на електроенергетиката, да не бъдат пускани да излизат. Тази шега на един от водещите експерти в сектора проф. Атанас Тасев всъщност много точно илюстрира безизходицата от задълбоочаващата се криза и противоречивите оценки на енергийните гурута. Извън шегата, от Българския енергиен форум направиха и няколко конкретни предложения.
България да започне да изнася скъпата зелена електроенергия, каквито възможности има. Това ще доведе по естествен начин до намаляване на натиска върху сметките на битовите и стопанските потребители, смятат експертите.
Друга стъпка в правилната посока, според тях, е американските електроцентрали – „AES Гълъбово Марица Изток 1“ и „КонтурГлобал Марица Изток 3“, да започнат да изнасят електроенергията, произведена от тях, към Турция.
В момента цената на базовата електроенергия на международната борса в Будапеща е 47 евро за мегаватчас, което е добра основа българските електроцентрали да намерят пазар на своята продукция и в тази посока.
До есента ще има яснота как точно се справят секторът и потребителите на електроенергия, включително средните фирми, които административно вече са играчи на свободния пазар. Промените са налице, но за част от проблемите не бе намерено решение. Енергетиката остава в риск, а все повече анализатори прогнозират засилване на социалния натиск още с първите по-високи сметки за ток и парно и бурна политическа зима.
