"Ако ви дължа 10 милиарда долара, значи имам проблем, ако ви дължа 100 милиарда долара, то тогава вие имате проблем"

Тази поговорка беше популярна през 80-те години, когато Бразилия дължеше повече от 100 милиарда долара, а Перу - малко повече от 10 милиарда.

Еволюцията на международния валутен пазар в последните десетилетия преминава през множество етапи, за да се превърне днес в основния двигател на съвременната глобална икономика. Тези превъплъщения са на базата на няколко значими финансови събития, станали реалност след Втората световна война. Множество етапи способстват за еволюирането на международния валутен пазар, но историята тръгва от една конкретна дата – 27 декември 1945 година, която бележи създаването на Международния валутен фонд. 

Малко предистория

Между Първата и Втората световна война валутите са били подчинени на системата за фиксиран валутен курс, базирана върху златния и сребърния стандарт. Този период е известен като ерата на конвертируемостта. Правителствата са покривали емитираните от тях валути със съответно количество злато и сребро. Доминиращата световна валута е била английската лира. Краят на конвертируемостта идва около 1929 г., в началото на Великата депресия в САЩ. През Втората световна война международният валутен пазар практически спира да съществува.

Конференцията и споразумението от Бретън Уудс, 1944 г.

Западните съюзници имат намерение да въведат ред в отношенията между валутите и международните системи за плащане. Това, според тях, може да стане чрез модифицирано връщане към златния стандарт и конвертируемостта, като най-добър метод за окуражаване и възстановяване на световните икономики, както и за постигане ръст на международната търговия.

Конференцията е проведена в Бретън Уудс, Ню Хампшир през 1944 г. В резултат от споразумението подписано тогава се създава първата международна организация за валутно регулиране Международен Валутен фонд (МВФ). Дейността на МВФ започва през 1946 г. В първоначалния вариант на МВФ участват 39 държави-членки. Седалището на МВФ е във Вашингтон, но има поделения и в Париж, Женева, Токио и Ню Йорк. Член на МВФ може да бъде всяка държава, която ратифицира договора за неговото създаване. В момента членуват 183 държави.

Споразумението от Бретън Уудс възстановява фиксирания курс между валутите, чрез т. нар. номинали. Курсът се определя според златното покритие на валутите. Държавите са задължени да участват на международния валутен пазар, за да поддържат валутния курс в рамките на 1% над или под номинала.

Системата е базирана върху стандарта за размяна на злато, според който американският долар, чийто курс се е поддържал от чуждестранните регулаторни власти, е бил конвертиран в злато от американското правителство по фиксирана цена от 35 долара за унция. След това курсовете на националните валути се фиксират според курса на долара. Така доларът заменя златото като актив на международната система за плащане. Ако инфлацията в страната се е повишавала с голяма бързина, според споразумението от Бретън Уудс, държавата трябва да намали търсенето, за да поддържа външната стойност на валутата си и за да ограничи изтичането на резервите си. По този начин монетарната политика се е управлявала от валутния курс.

Заемите, които отпуска МВФ

Повече от две трети от отпуснатите от МВФ заеми по време на системата Бретън Уудс са предназначени за индустриализираните държави. От самото начало, до 1967 година банката отпуска малко кредити като поддържа фискален консерватизъм и внимателно проучва кандидатурите за получаване на кредит. Президентът на Световната банка Джон Мак Клой избира Франция да бъде първата страна, която да получи финансова помощ. Две други кандидатури от Полша и Чили са отхвърлени. Заемът е в размер на 250 милиона щатски долара. Освен че Франция получава само половината от исканата сума, се поставят и много строги условия. Държавният департамент на САЩ иска от Френското правителство, да бъдат премахнати комунистите в Кабинета. Френското правителство се съобразява с това и премахва Държавната комунистическа коалиция. След което заемът за Франция е отпуснат за броени часове.

От 1968 г. до 1980 г., банката се концентрира върху това да бъдат посрещнати основните нужди на страните от развиващия се свят. Размерът и броят на отпуснатите кредити се увеличава значително, като основните цели се разрастват от инфраструктура до социални услуги и други сектори. Тези промени се дължат на Робърт Мак Намара, който е назначен за президент през 1968 г. Той променя политиката на банката в посока на построяване на училища и болници, подобряване на грамотността, както и реформи в земеделието. Мак Намара създава нова система за събиране на информация от държавите, които са потенциални кредитополучатели, която позволява на банката да обработва кандидатурите за отпускане на заем много по-бързо.

През 70-те години МВФ започва да обвързва спасителните заеми за фалирали държави с крайни неолиберални реформи - тотална приватизация на държавния сектор, пълно отваряне на пазарите, свободно навлизане на многонационалните компании и т. н. МВФ наложи неолиберални реформи в Чили, Бразилия, Аржентина и в много други страни, включително и в България. Резултатът навсякъде бе катастрофален за националните икономики, както ние вече имаме привилегията да се убедим.

Най-големите кредитори към МВФ

Украйна
Откакто получи от Международния валутен фонд (МВФ), първия транш от 1.25 млрд. SDR (Special drawing rights - специални права на тираж - СПТ. Това е специален финансов инструмент, на базата на който се отпускат валути или средства от МВФ – бел. авт.) В момента Украйна е измъчвана от растящ дефицит по текущата сметка, икономическо забавяне и ограничен достъп до световните капиталови пазари, президентът Виктор Янукович отказва да увеличи цените на газа за домакинствата, за да размрази спасителната помощ от МВФ за ,6 млрд. Хривната поевтиня от 7,9550 на 8,00010 за един щатски долар от началото на годината. Украинските резерви в злато и чуждестранна валута намаляха с ,3 млрд. до ,8 млрд. през 2011 г. заради обезценяването на хривната, а дефицитът по текущата сметка се увеличи от 2,2% на 5,5% от брутния вътрешен продукт.

Заемът от МВФ за Украйна, отпуснат през 2010 г., е замразен от март 2011 г., защото правителството още не е одобрило увеличение от една трета в потребителските цени за енергоизточниците - ход, който базираният във Вашингтон кредитор поиска, за да намали загубите в държавната енергийна компания NAK Naftogaz Ukrainy.

Унгария
Унгария взе 20 милиарда евро през 2008 г. от МВФ. Но когато през 2010 г. на власт дойде формацията ФИДЕС на Орбан, новият премиер отхвърли продължаване на споразумението с МВФ, защото „не желае да отдава икономическия си суверенитет на международните финансисти“. В момента Унгарската валута удари ново историческо дъно от 324 форинта за евро. А търсената от инвеститорите доходност за унгарския дълг с едногодишен падеж достигна 9.96%.

Румъния
Скорошният заем за Румъния е от 12.9 млрд. евро. През май 2009 г. Румъния се договори с МВФ за 17.1 млрд. долара кредит. Заемът е за допълнителни разходи за социалноосигурителната система.

След години на силен икономически ръст - по 6.5% от 2003 до 2008 г. Румъния бе тежко ударена от глобалната криза. След бум на кредитите, ненаситно потребление и имотни балони сега преживя драматично свиване на чуждите инвестиции, на износа и на приходите в бюджета. Положението й се усложни от свободното падане на леята, тъй като валутата е оставена изцяло на волята на пазара. Само от октомври до май 2009 г. румънската валута се обезцени с над 15%.

Румънците поискаха подкрепата на фонда през март, а на 4 май бордът на МВФ взе положително решение. Заемът е с 24-месечен стендбай - общо 20 млрд. евро, като за начало се отпускат 12.95 млрд. евро. Срещу подкрепата Букурещ се ангажира да ограничи бюджетните разходи, за да потисне инфлацията. В същото време, за да няма шокове, ще се вземат мерки за защита на най-уязвимите - най-ниско платените хора в публичния сектор, най-бедните пенсионери и др.

Румъния дължи на МВФ 9,03 млрд. СПТ, а Унгария - 7,64 млрд. СПТ. Стенд-бай програмата на МВФ за Украйна е на стойност 10 милиарда СПТ, което прави страната четвъртата по големина сред текущите програми на МВФ за помощ за Гърция, Румъния и Унгария.

Към 30 юни Украйна дължи на МВФ 3.22 млрд. долара. Зад нея се нарежда Полша с дълг от 3.81 млрд. долара, и Русия с дълг от 2.88 млрд. долара. Китай оглавява списъка с 12,888 милиарда долара, следвана от Бразилия 11.32 млрд. долара, Индия, Мексико и Турция (с дългове от 10,75 млрд. до 10,19 млрд. долара).

Страните от Латинска Америка

Боливия
През последните четири десетилетния МВФ непрекъснато налива пари в страните от Латинска Америка, като удължава изхода от фи­нансовите им кризи. Фондът не успя да помогне за разрешаването на най-важния проблем в тези страни – външният дълг. След всяка негова “помощ”, задлъжняването на страните се увеличава и в много държави, стана невъзможно дълъг да бъде изплатен.

Изводът от многогодишното управление на МВФ в тези страни показва, че  “стабилизаци­онните” мерки се предлагат винаги, когато интересите на САЩ в латиноамериканските страни са застрашени от някои радикални мерки на местните правителства.

Има много примери, които показват тази тенденция. За да не загубят високите си доходи от олово в Боливия, след решението й да национализира оловните рудници, САЩ търсят начин да свалят “неудобното” правителство. След като това става и на власт идва ген. Бариентес, а с него и американските инвестиции, ситуацията не се подобрява. Настъ­пилата криза създава опасност от народно въстание и тук се появява предложението на МВФ да стабилизира ситуацията.

Стабилизационният план включва задължителни клаузи - свободен курс на валутата и въвеждане на специални митнически тарифи. МВФ зам­разява работните заплати, което води до масова безработица. Националните предприятия са на ръба на фалита и са разпродадени на безценица на чужди фирми. Социалните програми не влизат в плановете на Фонда и правителството няма възможност да облекчи социалната цена на “стабилизационната” прог­рама. В никоя област на икономиката не се забелязва подобрение. Боливия е доведена до такъв икономически срив, че е невъзможно по-нататъшно догова­ряне с МВФ. Вината за ситуацията, Фондът прехвърля на правителството, което си е позволило да национализира оловните мини, без да “съгласува” решението си със САЩ.

Уругвай
През 1960 г. МВФ предлага помощта си и на Уругвай. До там се стига заради постоянно нарастващия дефицит в бюджета. През 1958 г. правителството е при­нудено да изнесе злато в САЩ на стойност 16,5 млн. долара. При преговорите с уругвайското правителство, МВФ настоява да се приеме целият пакет от препоръки, без промени. Освен познатата програма за замразяване на работните заплати, въвеждането на плаващ валутен курс и ограничаването на определен вид износни сто­ки, МВФ принуждава правителството да се откаже от сключването на двустранни договори с други страни.

МВФ налага това, защото опе­рациите по двустранните договори, излизащи извън традиционните юриди­чески норми на международната търговия, трудно могат да се контролират от МВФ. Така компаниите не могат да сключват договори за бартерна търговия - тези двустранни договори, сключ­вани през 60-те години инцидентно, стават практика през следващите десети­летия, когато все по-големи национални предприятия, търговски и финансови фирми сами извършват операциите по двустранния стокообмен и допринасят за стабилизирането на икономиките.

След тази забрана МВФ поема контрола над всички търговски и финансо­ви операции на Уругвай. През 1968 г. МВФ нарежда на Националната банка на Уругвай да намали отново своите кредити в държавния сектор и да увеличи още повече обема на чуждите. В резултат инфлацията скача десетократно. Зад граница изтичат 350 млрд. долара. Кризата продължава да се задълбоча­ва, социалното напрежение избухва в национални протести. Неефективната фондова политика довежда до увеличаването му от 5,3 млрд. песо през 1965 г., до 14,7 млрд. песо през 1970 г. Нараства спекулата на черния пазар. Увеличава се престъпността.

Аржентина
През 1956 г., изпадналата в криза Аржентина, подписва споразумение с МВФ. Изискванията му са унизителни за страна, която последните десети­летия е заемала водещо място сред останалите латиноамерикански държави. Престават да са национална или държавна тайна националните запаси от ва­лута, външната търговия, цените, платежният баланс, капиталовложенията зад граница. Държавата е длъжна да предоставя всякаква информация на МВФ, дори онази, свързана с националната отбрана. При тези условия, правителст­вото изоставя всякакви проекти за независима политика.

За да даде възможност на чуж­дите капитали да влязат в страната, Аржентина се отказва да участва в по­нататъшни преговори за международни регионални обединения. Получените по­мощи от Фонда са по-малко от обещаните. За периода от 1958 до 1970 г. ар­жентинското песо търпи 13 пъти девалвация. Рязкото падане на жизненото равнище и масовото обедняване на населението, принуждават правителството да изостави фондовата политика на “отворени врати” и да засили ролята на държавното регулиране в икономиката си. През 1968 г. поредното военно пра­вителство на Аржентина, поема управлението на икономиката в свои ръце при изключителни мерки за “ред и дисциплина”.

Бразилия
В края на 50-те години и Бразилия стига до хиперинфлация, предизвикана от ниските изкупни цени на кафето. Работната заплата пада 4 пъти под необ­ходимия минимум за живеене. Преходът на бразилската икономика от коло­ниален тип към икономика с преобладаваща промишлена ориентация и раз­вит вътрешен пазар, се извършва бавно. През периода 1961-1964 Бразилия преживява най-тежката си криза от началото на века. Учените констатират антихуманния характер на обществото, в средата на XX век, като тъжен и непростим факт от развитието на съвремен­ния свят. Преодоляването на мизерията и глада застават в основата на т.нар. “прагматичен национализъм” или “модернизация” на основата на ускорено използване на националните богатства от чужди фирми.

Бразилия търси из­ход от кризата, в която изпада през 70-те години, в сътрудничеството си с МВФ. В предварителните преговори се договарят известните вече условия за “стабилизация”. Изпълнявайки изискванията на Фонда, бразилското прави­телство намалява квотите за заплати на работещите в бюджетната сфера от 37% на 27%. Със закон са съкратени 300 хил. души персонал от дър­жавните предприятия,  което е 20% от персонала в сферата. Инвестициите ускоряват развитието, през първата година от реализацията на програмата с 11%. Задълбочава се обаче още повече разликата между най-богатата и най-бедната част от населението. Все по-нарастващото социално неравенство се оказва единствената цена за разви­тието: тоталната бедност на огромното мнозинство на тази държава – конти­нент предопределя богатството на икономическия и финансов елит. Правителството не е в състоя­ние да предотврати нарастващата маргинализация в обществото.

Страните от Карибския район
Политиката на МВФ в страните от Карибския басейн страда от същите недостатъци. Каквото и да съдържа “пакетът” от искания, крайната му цел достига максимум либерализация за чуждия капитал и минимум стабилиза­ция на националния пазар. Схемата на развитие на отношенията между държавата и МВФ е приблизително следната: провалят се опитите на държавата да стане икономи­чески по-силна, срива се авторитетът на държавните институции, които при съществуващите политически сътресения са крайно необходими. Държавата преста­ва да е инструмент за осъществяване на колективните цели за национална ста­билност. Тогава социалното напрежение достига връхната си точка, недоволс­твото прераства в стачки и гладни бунтове, кривата на престъпността скача нагоре, а доверието във възможностите на МВФ се изчерпва.

Промени на споразумението от Бретън Уудс

След като на 15 август 1971 г. системата престава да съществува, тъй като САЩ решават да премахнат конвертируемостта на долара в злато, МВФ е натоварен със задачата да съблюдава спазване на правила, които на практика почти не съществуват. Едва когато настъпва кризата с дълга на страните от Третия свят, която води до липса на плащания в много държави след 1982 г., фондът получава втори шанс. За цели две десетилетия той продължава да отпуска заеми на десетки задлъжнели държави в замяна на програми за структурно адаптиране. И така се превръща в стожер на „Вашингтонския консенсус“.

Бившият главен икономист на Световната банка Джоузеф Стиглиц сурово заклеймява слабостите на този метод. Свързаната с високи лихвени проценти либерализация на търговията представлява почти безотказен метод за закриване на работни места и за увеличаване на безработицата – и всичко на гърба на бедните. Бюджетните икономии, които се прилагат сляпо в една съвсем неподходяща ситуация, могат да доведат до увеличаване на безработицата и до нарушаване на социалния договор.

МВФ днес

През 90-те години на XX в. след поредицата от финансови кризи в Азия и Латинска Америка и задълбочаването на проблема с бедността в Африка доверието в МВФ е сериозно разклатено, а това принуждава институцията да преосмисли практиките си.

Общата сума на кредитите и на заемите на международната организация е намаляла впечатляващо от 2003 г. насам, сривайки се от повече от 70 милиарда долара до около 20 милиарда долара в края на юли 2006 г., като по този начин съществено е отслабнало и влиянието на фонда върху икономическата политика на развиващите се страни, а приходите му са паднали под минималния праг, изискван от високите му оперативни разходи. МВФ признава, че е количествено маргинализиран.

Трудностите се дължат до голяма степен на нарасналите двойно от 2003 г. насам световни цени на суровините (петрол, мед, сребро, цинк, никел и др.), които са традиционни експортни стоки за развиващите се страни. Това даде възможност на тези страни да изплатят предсрочно дълговете си, а това води до намаление на ресурсите на МВФ.

Източници:

*Сп. “Диспут” (Омск), 2002, №12, в съкратен вариант под името “Данайците от МВФ. Страната я чака разорение, ако парите и съветите се дават от Валутния фонд” във вестник “Россия”, 2002, №6. - публикувана в блога на Григор Симов https://grigorsimov.blog.bg/politika/2010/03/22
*Сп. “Международни отношения” ,1997, №2
*в-к “Монд дипломатик” - статия на Арно Закари “Третият живот на МВФ”, май 2009г.
* Капиталистическият глобализъм в криза. Част 3: Да разберем МВФ - автор Робин Ханел, https://www.lifeaftercapitalism.info/critique/143-capitalist-globalism-in-crisis-3
*https://www.imf.org/external/about/history.htm