Какви ще са ефектите от планираните промени в пенсионното осигуряване?

08.03.2015 | 16:45
по статията работи: econ.bg
Пропагандираният и наложен "избор" в пенсионното дело е фалшив и равносилен на отказ от спестявания
Какви ще са ефектите от планираните промени в пенсионното осигуряване?
Снимка: Thinkstock/Guliver

Промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО) бяха гласувани от законодателното събрание в необичайно кратки срокове – както от гледна точка както на здравия разум, така и според изискванията на традицията и закона за нормативните актове (ЗНА). Следващите идеи за промени във вече направените изменения и допълнение на КСО, разпространени от министерството на финансите, също не стъпват върху някакъв правен или икономически анализ.  Обществените обсъждания са хаотични и често тънат в маловажни детайли.

Пропагандираният и наложен "избор" в пенсионното дело е фалшив и равносилен на отказ от спестявания. От гледище на Конституцията и действащия модел на пенсионна система (допълващи се, а не конкуриращи се стълбове) този "избор" променя характера на средствата - от лични и частни те стават солидарни и държавни. Същото важи и за предполагаемите, но засега недействителни, възможности за многократен избор между солидарния и личния стълб. Те биха имали някакво значение, ако декемврийската "реформа" бъде отхвърлена от Конституционния съд и те бъдат представени като алтернативна уредба.

Ефектите за осигурителните лица, невъзпротивили се на внасянето на техните пенсионни отчисления в НОИ, са противопоказни на общата цел за подобряване на пенсионния модел, в т.ч. на обявената цел на "реформата": ограничаване на дефицита в солидарния стълб и осигуряване на адекватна пенсия. Възможността за прехвърляне на средства от частните фондове към солидарния стълб подкопава смисъла на пенсионния модел, лишава направилите този избор от втора пенсия и увеличава дефицита на НОИ в дългосрочен план. Рискът от последващи промени в пенсионното дело, които да застрашат личните партиди и на тези, които нямат желание да ги местят в солидарната система, също не може да бъде пренебрегван.

Оценката на състоянието на пенсионната система и на направените промени и предложения показва, че идеята за прехвърляне на средства от личните партиди в солидарния стълб по никакъв начин не решава проблемите на пенсионната система в страната.

Вътрешно-присъщи рискове на двата стъбла

Рисковете, присъщи на двата стълба на задължителното пенсионно осигуряване, са с коренно различен характер. Бъдещата пенсия от първи стълб е под влиянието на следните основни рискове, свидетелства за които могат да се намерят в близката история на пенсионното дело в България: политически и демографски рискове, макроикономически и фискални рискове, морално-етически проблеми.

Рисковете, на които са изложени бъдещите пенсии от втория стълб, са основно пазарни, макар и при тях да присъства политическият риск (от непостоянство на паричната и разточителна социална, дългова и разходна политика). Съществува риск от непостоянна положителна доходност, но тя исторически у нас е по-скоро следствие от промяната на регламентите за портфейлите на универсалните пенсионни фондове. Хипотетичният провал на пенсионни дружества правно не може да доведе до фалит на управляваните от тях фондове и загуба на частни спестявания.

Състояние на първия стълб

Реалният дефицит във фонд „Пенсии” трябва да се изчислява като нетна стойност (т.е. като се извади от него 12-процентната вноска на държавата като трети осигурител), която всъщност представлява част от трансфера от републиканския бюджет към фонд „Пенсии”.

Изчислен по този начин, дефицитът във фонд пенсии за 2013 г. е равен на 4,27 млрд. лева или 57,4% от разходите на фонда. Т.е. приходите във фонд „Пенсии” – основно от осигуровки – покриват едва 42,6% от разходите за пенсии от ДОО.  Останалото се поема от централния бюджет посредством споменатата 12% вноска на държавата (от 2009 година насам) и ежегодния трансфер за покриване на дефицита. Т.е. по-голямата част от разходите за пенсии се финансират не от осигуровки, а от други данъчни и неданъчни приходи в централния бюджет.

Трупането на дефицити не зависи от общото състояние на икономиката, започва преди кризата от 2009 г. и продължава с пълни темпове след нея. Трансферите от централния бюджет като процент от БВП системно надвишават в пъти икономическия растеж след 2008 г. Те нарастват тройно в периода между 2003 г. и 2013 г. – от 12,8% от всички разходи по републиканския бюджет през 2003 г. до 37,5% през 2013 г. Т.е. тежестта на дефицита в ДОО за бюджета на централното правителство нараства три пъти между 2003 и 2013 г., което илюстрира повече от ясно бремето на разходопокривната система за бюджета.

Отношението на дефицита в ДОО към БВП също нараства значително в периода 2003-2013 г., от 2,5% до 5,9%. Дори и в годините на висок икономически растеж до 2008 г. трансферите от републиканския бюджет към бюджета на ДОО достигат около 3% от БВП, а след 2009 г. те се увеличават двойно като съотношение към БВП. Т.е. дефицитът в държавното обществено осигуряване расте далеч по-бързо от възможностите (растежа) на икономиката, което илюстрира неговата неустойчивост в дългосрочен план.  Последните години той превишава значително дефицита по консолидирания бюджет, който през 2013 г. достигна 1,8% от БВП, а през 2014 г. – 3,7% от БВП.

Състояние на втория стълб

След дълги спорове се изясни, че за периода 31.03.2002 г. – 30.09.2014 г. реалната доходност на УПФ е 0,5%. Ако се сравни доходността на Сребърния фонд и тази на УПФ, се вижда, че номиналната доходност на първия е по-ниска, от което следва, че и реалната му доходност ще е по-ниска, още повече като се има предвид, че от 2012 г. доходността на Сребърния фонд е 0%.

Потенциалното прехвърляне на средства от лична сметка в УПФ към Сребърния фонд лишава осигуреното лице от доходност по натрупаните средства, като в същото време реалната стойност на натрупаните средства ще намалява при инфлация.

Без спестяване пенсията ще е по-ниска – пенсионният модел на България е такъв, че по дефиниция получаваната пенсия от двата задължителни стълба (солидарен и капиталов) е по-висока спрямо пенсията на тези, които са само в солидарния стълб. Не бива да забравяме, че докато работим, това, което получаваме от НОИ, не е информация за спестени пари, доходност или нещо подобно, а едно празно обещание – в бъдеще ще намерим пари за твоята пенсия. Демографията и пазарът на труда съвсем не са в подкрепа на това обещание. В момента, според промените в КСО от декември м.г., отказът от личната партида е на практика равносилно на дарение за солидарния стълб.

Конституционни проблеми

Решение 7 на Конституционния съд от 2011 е прецедентно, който предопределя съдбата на едно ново конституционно дело по повод измененията в КСО от декември 2014 г.  Тогава основанията за обявяването за неконституционно на прехвърлянето на около 100 млн. лева от професионалните пенсионни фондове в НОИ през 2010 г. бяха следните:

·         Собствеността върху натрупаните суми е на осигуреното лице;

·         Прехвърлянето променя характера на средствата, а волеизявлението е ключово;

·         Държавата нарушава Конституцията;

·         Прехвърлянето на средства е антипазарна мярка;

·         Подобни промени крият риск от бъдещи грешни стъпки;

·         Солидарният и частният стълб се допълват, а не са конкуренти.

Фискални и стопански ефекти

Ефектът от преместените партиди (евентуално в Сребърен фонд) би бил в рамките на максимум 330 млн. лв., което е равностойността на 5% от натрупаните до момента 6,6 млрд. лева в частните фондове.

По-вероятно е тази сума да бъде доста по-ниска, около 200-250 млн. лв., тъй като е логично подобен избор да направят лицата с по-малки партиди. Те биха търсили по-висока пенсия от солидарната система, поради малко натрупвания по личната си партида.

Освен преместването на партидите ще последва и насочване на бъдещите вноски на преместилите се към НОИ. Ефектът в рамките на една година от евентуалния избор на тези 170 хил. лица би бил в рамките на 70 млн. лв. допълнителни приходи в НОИ. Това е около 1% от бюджета на НОИ за изплащане на пенсии в рамките на една година, т.е.  положителният ефект за дефицита на НОИ (равен на близо 5 млрд. лева), дори в краткосрочен план, е незначителен.

От управляваните в универсалните пенсионни фондове 6,9 млрд. лв., депозитите са 0,42 млрд. лв. или 6,26%, дълговите книжа - 3,8 млрд. лв. (56,2%), а дяловите участия - 1,8 млрд. лв. (27,3%). Поставянето под риск дори само на част от тези активи ще влоши управлението на целия портфейл и най-вероятно ще мотивира допълнителни регулации и надзор.

Здравият икономически смисъл предполага, че най-вероятно ще се натрупват следните трудно-изчислими въздействия:

·         —Загуба на ресурс за банки, бюджет и капиталов ресурс;

·         Недостатъчност на средствата за покриване на дефицитите в ДОО, нарастване на тези дефицити;

·         Разширяване на трансферите от централния бюджет и двойното финансиране на НОИ от гражданите;

·         Обратна селекция на “спестителите” в НОИ;

·         Изтласкване на пазарните и господство на (предимно) политически рискове в пенсионното дело;

·         Преоценка на номиналния и имплицитния държавен дълг;

·         Загуба на спестявания и инвестиции.

Какво може да се направи

Без претенция за изчерпателност, смятаме за важно да се предприемат следните политически действия:

1.    Очевидно се налага преосмисляне на промените от декември 2014 г.

2.    В солидарния стълб на дневен ред би трябвало да са ограничаването на ранното пенсиониране, покачването на пенсионната възраст, преглед и промени по отношение на инвалидните пенсии и т.н.

3.    Преглед на процедурите за отчетност, запис и деклариране по КСО с цел ограничаване на стимулите за злоупотреби;

4.    Подобряване на връзките между системите на фиска и НОИ, както и на записите по индивидуалните вноски на поколението, родено преди 1960 г. (за да се доизяснят причините на сегашното състояния и действителните дефицити на първия стълб);

5.    По отношение на втория стълб и частните фондове важните въпроси са свързани с даването на възможност за поемането на различен риск спрямо профила и избора на осигурените лица (т. нар. мултифондове), намаляване на таксите, ясно дефиниране на фазата на изплащане и т.н.

6.    Не на последно място, необходими са международни сравнения, съобразяване с международния опит и съвети от МВФ, Световната банка и ЕС и полагане на усилия да не се повтарят грешките на Унгария и Полша. Например статистиката на пенсиите в страните от ОИСР показва, че брутният коефициент на пенсионно заместване при тях е 54,5%, а нетният (т.е. с отчитане на данъчното облагане преди и след пенсиониране) този коефициент е 66%. Пак според ОИСР за България тези стойности са съответно 84,5% и 108%. Тези данни означават, първо, че в системата има резерви, и, второ, че коефициените могат да се пресмятат по-коректно.

Това са важните въпроси, които стоят пред първия и втория стълб на пенсионната система и които следва да бъдат взети предвид, ако някой изобщо иска да бъдат решени проблемите на НОИ и на пенсионното дело като цяло.

 


Източник: И.П.И

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Holiday Inn Sofia Добре дошли в най-новия 5-звезден хотел в София.
SIXENSE GROUP - СИКСЕНС ГРУП SIXENSE Group е глобална компания, базирана на 5 континента, развиваща...
РАЙС ЕООД Търговия и сервиз на офис техника.
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Зимна приказка
Между приятели: - На кого е кръстена дъщеря ви Гертруда? - На дядо си Пенчо. - ?!? - Беше герой на труда....
На този ден 03.08   1492 г. – Христофор Колумб отплава от пристанището Палос де ла Фронтера в Испания на Първата си експедиция с корабите Санта Мария, Пинта и Ниня. 1529 г. – В...