Проблемът е бил в липсата на система за разделно събирането и рециклиране на отпадъците като цяло. Един вариант за частичното му решаване е опаковъчните торбички да се събират и да се използват многократно. От асоциация “Полимери” са предложили те да се изкупуват обратно в магазини торбите, където хората да ги предават. Министерството на околната среда обаче не е одобрило идеята, търговските вериги също не проявили интерес, каза Тодорова. А за бизнеса по-изгодно излиза да купуват суровина отвън отколкото от България, тъй като фирмите за разделно сметосъбиране ги продават много по-скъпо.

Необходимото зло

Торбичките са необходимо зло, допълни и производителят Николов. "Тяхното събиране от останалия боклук е невъзможно и е много трудно те да бъдат отделени от масовите битови и хранителни отпадъци. В една от веригите има практика за торбички под наем за 5 ст., които могат да се върнат, но хората нямат интерес", посочи още той.

Брюксел и борбата с полиетилена

Найлоновите торбички са само 1,8 % от общия отпадък, но са най-видимият. Това е и причината от Европейската комисия все повече да се стремят да ограничат използването им. В момента ЕК разработва нова директива, която ще изисква държавите членки да избират между три метода за намаляване на найлоновия боклук - налагане на такси, въвеждане на национални цели или пълната им забрана. Това са предложения за директива, която те първа ще бъде обсъждана в ЕС. Последния опит за налагане на по-високи изисквания за найлоновите торбички бе през 2011 г., припомнят специалистите.

През 2010 г. около 98.6 милиарда найлонови торбички са били пуснати на пазара на ЕС. Това означава, че всеки гражданин на общността използва 198 найлонови торбички годишно. По-голямата част от тези почти 100 милиарда торбички са леки чанти, които по-рядко се използва повторно, отколкото дебелите. При това статистиката отчита значителни разлики при използването им в страните членки - от 4 торби годишно на човек в Дания и Финландия до 466 чанти в Полша, Португалия и Словакия. След въвеждането на такси в Ирландия, магазините са отчели драматичен спад на торбичките с 96%. Великобритания също скоро ще въведе такси за торбичките за еднократна употреба.

Биополимерите щадят околната среда, но все още са скъпи

В практиката има варианти за използването на биополимери, които са произведени от биомаса на база протеини. Те са извличани от пшенични култури, нишесте, растителни масла, картофи, захарна тръстика или суровини, получени от промишлни и битови отпадъци.

Капацитетът на производителите на биополимери в световен мащаб е символичен в сравнение с този на конвенционалните полимери. Биополимерите се разграждат и не замърсяват околната среда, но цената им е в пъти по-висока от цената на конвенционалните полимери. В момента, те заемат по-малко от 1 % от общия дял на полимерите на пазара на суровини.

Съществуват и разградими полимери, при които се поставя специална добавка - деградиращ адитив, който ускорява многократно разлагането на полиетилена в околната среда. В зависимост от климата и процента вложен адитив, естественият разпад става за период от 1 до 3 години, докато без него разграждането е за повече от 300 години. Икономическата ситуация обаче у нас не позволява да работим с такива скъпи ресурси. "Затова много по-изгодно за всички е да се наблегне на разделното събиране на отпадъците и рециклирането им. По този начин страната ще спести ресурси, енергия, ще съхрани българската гора и ще развие пластмасо-преработващата индустрия, както го правят повечето страни в Европа", коментират от фирма „Мегапорт”.